Проведеният събор „Рожен 2015“ унищожава природата в красивата планина Родопите.
Стичането на над 350 000 човека за 3 дни на поляните в защитената местност “Рожен – Клабуч” води до нейното замърсяване. Изхвърлянето на огромни количества боклуци, бутилки и храни, както и отъпкването на растения, храсти и дървета води до екологична катастрофа. Защитената местност е с характерен ландшафт – планински поляни. Затова от Сдружение „Синята планета“ призоваваме за забрана за провеждането на събора под връх Рожен.
Богатството на растителния свят в Родопите се дължи до голяма степен на почвеното и климатичното разнообразие. Известни са над 2000 вида растения, от тях 90 са балкански ендемити. В най-ниските е разпространена растителност, съставена от формации от космат дъб, вергилиев дъб, габър, червена хвойна, драка, тревни формации. По-високо в планината (обикновено над 700 м) преобладават гори от обикновен горун, черен бор, мизийски бук, габър, а също планински ясен, планински явор, шестил и др. В иглолистния горски пояс при 1300 – 1600 м надм. в. широко разпространени са иглолистните гори (смърч, бял и черен бор, ела) и по-малко буките. Вторично са разпространени храсталаци от сибирска хвойна, тревни формации (обикновена полевица, картъл, власатка и др.).
Защитени растения, разпространени в Родопите: блатен плаун,венерин косъм, венерина обувка/пантофка, двурога пчелица, жълта тинтява, златиста кандилка, кръглолистна росянка, нарцисоцветна съсънка, обикновен тис, петковия, планински божур, родопска горска майка, родопски крем, родопско лале,родопско омайниче, силивряк, снежно кокиче, халерово котенце, черноморска ведрица и др.
Растения от Червената книга, разпространени в Родопите са алпийски повет, блатен плаун , блатно кокиче, венерин косъм, венерина обувка, жешля/планински явор, жълта тинтява, златиста кандилка, кръглолистна росянка, нарцисоцветна съсънка, обикновен тис, петковия, пирински чай, планински божур, родопска горска майка, родопски крем, родопско крайснежно звънче, родопско лале, родопско омайниче, силивряк, снежно кокиче, халерово котенце, черноморска ведрица и др.
Световно застрашени растителни видове в Родопите са блатен плаун, родопска горска майка, родопски силивряк, родопски крем, родопско лале, черноморска ведрица, европейска блатна костенурка и др.
Родопите са една от най-богатите във фаунистично отношение територии в Европа. В закона за биологичното разнообразие са включени 7 вида насекоми, 5 от тях се срещат в Родопите. Топлият климат определя наличието на богата херпетофауна. Общият брой на установените видове е 36, което е 48% от срещащите се в България земноводни (10 вида) и 86% от влечугите (26 вида). От включените в Червената книга на България тук се срещат смок-мишкар, турска боа, змия червейница, котешка змия, змиегущер, каспийска блатна и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шипоопашата, които в повечето райони на страната са изчезнали или силно намалели.
Голямо е и орнитологичното богатство на Родопите – тук са установени над 273 вида, някои от които застрашени от изчезване в световен мащаб – ветрушка, ливаден дърдавец, царски орел, черен лешояд.
Река Арда, язовирите и притоците й се обитават от голям брои водолюбиви птици. През размножителния период се срещат три вида чапли и малкият воден бик, а черният щъркел има най-висока численост и плътност за България. По време на миграция и зимуване язовирите в Родопите са убежище за много птици. Уникално е разнообразието на грабливите птици. В района се срещат 36 от познатите 37 вида в Европа, а 33 от тях са включени в Червената книга на България.
Някои от бозайниците в Родопите попадат в категорията на редките видове. От 59 установени, 23 са включени в Червения списък на IUCN, като 12 от тях са в категорията уязвим (7 вида прилепи, видрата, лалугер, златката, вълка, мечката.
От Сдружение „Синята планета“ призоваваме организаторите на събора на Рожен да бъде преместен в населено място на някои от площадите в община Смолян.
Сдружение „Синята планета“
Пейо Майорски, председател
