Човешката дейност засилва парниковия ефект и Земята не може да се охлади. Одеялото, което я покрива под формата на парникови газове, става все по-дебело и задържа все повече топлина и впоследствие Земята се затопля.
Това заяви за БТА климатологът Симеон Матев относно причините за климатичните промени. Той направи уточнението, че парниковият ефект е естествен процес, който има и благоприятно влияние.
„Парниковият ефект не е някакво зло, защото, ако не беше той, средната температура на Земята щеше да е с 30 градуса по-ниска, отколкото днес. Ако днес средната температура е 15 градуса, то, ако го нямаше естественият парников ефект, щеше да е -15“, коментира Матев.
Той обясни, че климатичните промени са вследствие на естествени процеси, които продължават да се развиват на нашата планета. Освен тях обаче антропогенната дейност също допринася за изменението на климата. Така например въглеродният диоксид и метанът са двата газа, които, вследствие на човешката дейност, засилват парниковия ефект, посочи климатологът. И добави, че двата газа са силно активни, имат свойството да улавят топлината.
В България климатичните промени също се забелязват активно. На първо място като ефект от тях може да посочим температурата на въздуха. Тя се повишава и това е отчетливо през последните 7-8 години, коментира също климатологът.
Озоновият слой и неговото значение
Климатологът коментира и темата за озоновия слой, която също е обвързана с тази за глобалното затопляне. „Озоновият слой е много важен, защото ни предпазва от ултравиолетовите лъчи, които несъмнено излъчва слънцето и които са вредни за всички живи организми. Благодарение на озоновия слой живеем безопасно“, обясни Матев. Изтъняването на озоновия слой представлява опасност за живите организми и затова процесът трябва да се следи.
Преди повече от 30 години в полярните райони се е забелязало това изтъняване, по-изразено над Антарктида. Това беше наречено „озонова дупка“, което не е по същността си дупка за това, че липсва озонов слой, разказа Матев. Изтъняването се засилва през студеното полугодие, а през топлото започва да се възстановява, обясни също той.
Както при парниковия ефект, така и при изтъняването на озоновия слой има естествени процеси и такива, предизвикани от човешката дейност. Матев даде пример с хлорофлуоровъглеродните газове.
Повишаването на температурата
Симеон Матев посочи, че има повишение на глобалната средна температура. Той обясни, че становището за това на специалистите днес се базира на данни от инструментални изследвания от Австрия и Великобритания, датиращи от преди 250 години.
Сравненията с тях сочат, че днешната глобална средна температура е с 1,1 градуса по Целзий по-висока от края на 19-и – началото на 20-и век, а дори някои казват и 1,2 градуса по Целзий над средната температура преди индустриализацията около 1850-1900 г., посочи климатологът.
По думите му хората биха си казали, че един градус не е много, но в глобален аспект е.
Различните части на нашата планета показват много по-големи превишения, например, най-голямо изменение в температурно отношение настъпва в полярните райони – там има места, където температурата се е повишила до 8, а дори до 10 градуса над онези нива от преди 130 години, добави Матев. От друга стана, в някои части на Земята вместо затопляне има застудяване, подчерта също той.
Не само експертите, но и хората усещат затоплянето на времето, особено високите температури през есента. И това си има научна обосновка, за което потвърди Симеон Матев – октомври е бил най-топлият месец за 2022 г. в Европа.
Бяха счупени доста рекорди по отношение на средната температура за месеца в Испания, Франция, Швейцария и Австрия, потвърди той. Посочи, че по високите планински части на Швейцария и Австрия е отчетена малка снежна покривка.
Лятото е сезонът, в който се наблюдават най-големите промени, с най-бързо повишение на температурите. Те са с почти 2 градуса над тези, които са били през 1961-1990 г. – предишния климатичен сезон, каза Матев. Зимата е другият сезон с по-изразена промяна в климата.
Промяна на климата и в България
Ако се направи статистическа извадка от началото на 20-и век до днес, чисто в абсолютни стойности повишението за по-голяма част от България е няколко десети от градуса, посочи климатологът. По думите му от два до три пъти по-бързо е повишението на температурите, отколкото изминалите десетилетия.
Промени настъпват и в останалите показатели – средните минимални температури в нашата страна са се покачили за последните 30 години с 0,4 до 0,8 от градуса. На някои места максималната доближава 1 градус, посочи Матев.
В част от страната се увеличават зимните валежи, намаляват летните и това, заедно с по-високите температури през лятото, повишава степента на засушаване, каза той и добави, че има тенденция за по-продължително засушаване.
Има намаляване на броя на периодите за валежи, т.е. за по-малко дни през годината, в които вали, количеството валежи е същото или по-голямо, интензивността на валежа е по-голяма, посочи Матев.
Като цяло повече се променя климатът в Северна България, отколкото в южната част на страната, смята той.
„Това се вижда като тенденция в глобален план – повече се изменя климатът в полярните райони, по-малко към тропиците и екватора“, посочи Матев.
Тази есен ще бъде една от най-топлите и у нас, но няма да е рекордно топла, каза климатологът. Той каза, че все по-често наблюдаваме в нашата страна т.нар. тропически нощи – когато температурата не пада под 20 градуса. Те се случват в части на годината, в които не е характерно – през март и октомври, а дори и през ноември.
Също така виждаме как на Великден вали сняг, на Коледа ходим по къси ръкави, коментира Матев. Това показва ефекта от промяната на климата, който не е особено благоприятен за хората и земеделието например, подчерта той.
По думите му е важно хората да се адаптират към изменението на климата, да изучим добре факторите и причините, които водят до него, за да знаем как да се справим с последствията.
Сняг през зимата – да, но за малко
Това, което интересува всички, е ще има ли сняг на Коледа, смята Матев.
Гледайки климатичните справки за последните 30 години, на 24, 25 и 26 декември в София шансът да има сняг е около 70-75%, но в последните 10 години този шанс пада на 30%, коментира той.
Матев обясни, че като цяло се наблюдава тенденция, че у нас през зимата вали сняг, но той се задържа за малко време. Зимата е станала по-топла – с 1-1,5 градуса повишение на средната температура.
И тази година, така да се каже, зимата ще започне трудно, по-топлите метеорологични условия може да останат до средата на декември, прогнозира Матев. При нахлуването на студен въздух не е изключено дъждът да премине в сняг в края на ноември-началото на декември, посочи той и добави, че най-вероятно първата по-зимна седмица ще е около 17 декември.
Климатологът каза, че през януари ще е по-студено.
Матев направи уточнение и относно появата на мъгла през есента. Физико-географски София се намира в котловина – равно място, заобиколено от планини.
Това предопределя, че когато няма условия за силен вятър, в София винаги ще има задържане на замърсяване в ниската част на полето. Условия за задържане за мъгли имаме в края на есента и началото на зимата, добави Матев. Това са периоди, в които нощта е дълга, а денят къс и това предполага температурни инверсии.
Климатологът показа монтирана метеорологична станция в Ботаническата градина на Софийския университет в центъра на столицата. Матев определи това като емблематично място за българската метеорология, където са започнали първите регулярни метеорологични наблюдения в нашата страна, които са продължили до 1992 година.
След това станцията се закрива и 30 години не съществува, до май месец тази година, когато с усилията на катедрата „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географския факултет към Софийския университет успяваме да си извоюваме отново да сложим тази автоматична станция, обясни Матев. На всеки 5 минути се подава информация за температурата на въздуха, влажността, атмосферно налягане, скорост на вятъра, допълни климатологът.
Разговорът със Симеон Матев е част от лаборатория „Наука и журналистика за климата“. Инициативата е на онлайн платформата за наука „Климатека“ и има за цел да повиши информираността за климатичните промени. Матев е доктор по климатология, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология.
