В Полша падна американска ракета въздух – въздух! Туск поиска активирането на Член 4 от Договора за НАТО!

Фрагменти от американска ракета тип въздух-въздух AIM-120C-7 AMRAAM бяха намерени в частен имот в Източна Полша, съобщиха местни източници в социалните мрежи.

Публикуваните снимки сочат, че корпусът на ракетата е попаднал в насаждения от домати. Полските власти потвърдиха сведенията, че различни фрагменти са открити на различни места на територията на страната, но не уточниха изрично модели на боеприпасите.

Полша оперира изтребители F-16C/D с ракетите AIM-120, които са интегрирани в зенитно-ракетните комплекси NASAMS, доставени в рамките на програмата Narew. Според документи на Пентагона и Агенцията за сътрудничество в областта на сигурността (DSCA), Полша е получила няколко пакета AIM-120C-7, като общата им стойност достига стотици милиони долари.

Според оценки на Конгреса на САЩ и договори по Foreign Military Sales (FMS), единичната цена на AIM-120 варира в широк диапазон. В отделни бюджетни години за AIM-120D се посочват 386 000 долара за брой, но при международни продажби, включващи логистика, обучение и резервни части, цената за Варшава може да е надхвърлила 1 милион долар за изстрел. Това превръща използването им срещу евтини дронове в икономически неустойчиво решение.

Русия и Иран разчитат на масирани атаки с безпилотни самолети като Шахед-131/136 с единична стойност, оценявана на не повече от 20-50 хиляди долара. По-напредналите руски дронове Lancet също струват не повече 35–100 000 долара, сочат независими оценки. Така за унищожаването на дрон за десетки хиляди долари, НАТО е принудено да харчи милиони.

Експертите отдавна алармират, че това е „война на изтощение чрез икономика“.

„Всеки път, когато съюзниците използват скъпи ракети за да свалят евтини дронове, противникът печели стратегическо предимство, дори и да загуби самия апарат“, отбеляза Сет Джоунс, старши вицепрезидент и директор на Международната програма за сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

Полша вече работи по внедряване на многопластова система за противовъздушна отбрана. Освен NASAMS, тя включва Pilica (зенитна артилерия с ракети Grom/Piorun), Mała Narew и бъдещото интегриране на системи от Южна Корея и Обединеното кралство. Обмисля се въвеждане на нови контрамерки – от преносими системи (MANPADS) до електронни смутители и лазерни оръжия.

Случаят в Източна Полша подчертава един от ключовите проблеми за НАТО: как да се отговори ефективно на масови и достъпни заплахи, без да изразходва прекомерно скъпите ресурси. Докато новите технологии не станат достъпни повсеместно, Варшава и съюзниците ѝ ще продължат да се сблъскват с този стратегически и икономически дисбаланс, пише Frontline Monitor.

Доналд Тръмп отбеляза „нарушението на полското въздушно пространство“ от Русия в многозначително съобщение, написано в почти небрежен тон, публикувано в социалната му мрежа „Трут соушъл“, предаде Франс прес.

„Какво става с Русия, която нарушава полското въздушно пространство с дронове? Да започваме!“, написа американският президент в кратка първа реакция, след като НАТО помогна за прехващането на дронове. Западът смята, че те са били изпратени умишлено през нощта от Русия.

Министерството на отбраната на Русия заяви, че не е планирало атаки срещу обекти в Полша, а руският шарже д’афер във Варшава каза, че дроновете са дошли от Украйна и обвини полското правителство в „антируски настроения“.

Представител на Белия дом заяви пред Ройтерс, че по-късно днес Тръмп ще разговаря днес с полския си колега Карол Навроцки.

В Полша са открити останки от 15 дрона, нито един от тях не е съдържал взривни вещества, съобщава TVN.

Както съобщиха в 18:00 часа от Министерството на вътрешните работи и администрацията, вече са открити 15 дрона, нарушили полското въздушно пространство през нощта. Това се случи след нападението на Русия срещу Украйна. Прокуратурата в Люблин предостави нова информация след разглеждане на останките. Нито един от тях не е съдържал взривни вещества. Ситуацията беше редовно докладвана в сряда от Каролина Галецка, прессекретар на Министерството на вътрешните работи и администрацията.

В 15:00 часа беше съобщено, че останки от дронове са открити в десет населени места. Два часа по-късно в профила ѝ се появи друга публикация с обобщение – тя вече беше съобщила за намерените 12 дрона. След това броят на намерените обекти се увеличи до 15, пише авторът на статията.

Пенсионерът Томаш Весоловски се отървава с леки наранявания, когато в къщата му се разбива дрон. Това се случило, докато гледал по телевизията новини за руски дронове, навлизащи в полското въздушно пространство, предаде Ройтерс.

Весоловски бил на долния етаж, когато дронът влетял в горната част на къщата му в 06:30 ч., разрушавайки покрива, повреждайки спалнята и разпръсквайки отломки из градината.

„Включих телевизора и всички новини бяха за това масирано навлизане на дронове, а след малко чух самолет да лети над нас… и изведнъж нещо гръмна, лампата падна от тавана в хола на долния етаж“, разказа той пред Ройтерс в източното полско село Вирики-Вола.

„Изтичах в двора и видях целия покрив на парчета, всичко беше разрушено.“

Съпругата на Весоловски, Алиция, каза, че също е изтичала навън и видяла самолет над главата си. Уплашила се да не ги бомбардират и да не би някой да започне да стреля по нея.

Нито един от двамата не е пострадал.

Полша заяви, че дронове са навлезли в въздушното ѝ пространство през нощта, докато Русия е провеждала атака срещу съседна Украйна, и че е свалила някои от тях.

Дванадесет дрона и отломки от ракета бяха намерени по-късно на различни места, заявиха официални лица.

Уршула Запшалук, съседка, също е чула рева на самолет над главата си.

„Изведнъж чух нещо, което приличаше на експлозия. Скочих, краката ми трепереха… Излязох навън на балкона. И видях през дърветата, че покривът на съседите ми го няма.“

Дворът ѝ беше покрит с отломки, коминът на къщата ѝ и някои керемиди бяха повредени, а прозорецът на пристройката беше счупен.

„Просто се страхувам от тази война (от другата страна на границата, в Украйна)“, каза тя.

Тя си спомни как майка ѝ разказвала истории за Втората световна война и добави: „По-добре е да не стигне до нас.“

Полша поиска активирането на Член 4 от договара за НАТО

Полският министър-председател Доналд Туск заяви днес, че е поискал от НАТО да започне консултации съгласно член 4 от договора на алианса, след като Полша свали дронове в своето въздушно пространство вследствие на това, което той нарече „мащабна провокация“ от страна на Русия.

Какво се случи?

Полша заяви, че е свалила 19 безпилотни апарата над своята територия по време на мащабна руска въздушна атака срещу Украйна, което е първият известен случай, в който държава членка на НАТО открива огън по време на тази война. Руската държавна информационна агенция „РИА Новости“ цитира руски дипломат, който нарича обвиненията за навлизането на дрововете „неоснователни“ и казва, че Полша не е предоставила никакви доказателства, че свалените безпилотни апарати са от руски произход.

Няколко европейски официални представители описаха навлизането на дроновете като умишлено и като знак за ескалация от страна на Русия. 

Какво гласи член 4?

Член 4 гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.

Съгласно член 4 дискусиите в Северноатлантическия съвет – основният политически орган на НАТО, могат потенциално да доведат до някаква форма на съвместно решение или действие. 

От създаването на НАТО през 1949 г. член 4 е бил приложен седем пъти, като последният път е през февруари 2022 г., когато България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия поискаха консултации след руската инвазия в Украйна.

През ноември 2022 г. посланиците на НАТО проведоха извънредно заседание, след като при ракетен удар бяха убити двама души в Полша и това предизвика тревога в целия свят, че войната може да се разпространи в съседните страни.

Какво представлява член 5?

Ако се установи, че Русия е нападнала територията на държава членка, фокусът ще се премести към член 5, който е крайъгълният камък на учредителния договор на НАТО.

Алиансът е създаден през 1949 г. с американската армия като мощна опора, основно за да се противопостави на Съветския съюз и неговите сателити от Източния блок по време на Студената война.

Уставът постановява, че „страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка се счита за нападение срещу всички тях“.

„Те се съгласяват, че ако се случи такава въоръжена атака, всяка от тях, в упражняване на правото на индивидуална или колективна самоотбрана, признато от член 51 от Устава на ООН, ще помогне на страната или страните, които са атакувани, като предприеме незабавно, индивидуално и в сътрудничество с другите страни такива действия, каквито счете за необходими, включително използването на въоръжена сила, за да възстанови и поддържа сигурността на Атлантическия регион“, се казва в него.

Как войната в Украйна може да предизвика прилагането на член 5?

Тъй като Украйна не е членка на НАТО, пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. не задейства член 5, въпреки че Съединените щати и други държави членки се притекоха на помощ, предоставяйки военна и дипломатическа подкрепа на Киев.

Въпреки това, експерти отдавна предупреждават за потенциалното разпространение на конфликта към съседните държави на източния фланг на НАТО, което би могло да принуди алианса да реагира военно.

Такива действия от страна на Русия, независимо дали са умишлени или случайни, повишават риска от разширяване на войната чрез въвличане на други страни директно в конфликта.

Автоматично ли е прилагането на член 5?

Не. След атака срещу държава членка, останалите се събират, за да определят дали са съгласни да я разглеждат като ситуация по член 5.

Няма ограничение колко време могат да продължат тези консултации и експертите казват, че формулировката е достатъчно гъвкава, за да позволи на всяка държава членка да реши доколко да реагира на въоръжена агресия срещу друга.

Член 5 е бил активиран веднъж досега заради САЩ отговор на атаките с отвлечени самолети на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон.