Може ли човек с увреден слух да поддържа комуникация със своите колеги в реално време и да участва пълноценно в трудовия процес?
И могат ли деца, загубили слуха си по различни причини, да се научат да говорят? Върху решаването на тези проблеми работят учени и специалисти от Института по системно инженерство и роботика към БАН.
През пролетта на т.г. те вече демонстрираха създадената от тях роботизирана система за обучение на деца аутисти, които могат да са великолепни творчески личности.
Сега идеята е тази система да се развие и в друга посока, така че да подпомогне деца с увреден слух. Към решаването на научния казус се тръгва след среща на учителя по физика и астрономия в СОУ за деца с увреден слух „Св. Иван Рилски“ в Търговище Мирослав Мирчев и проф. Роман Захариев от Института по системно инженерство и роботика. Двамата установяват контакт по време на визита на 35 родни учители в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Швейцария.
„Договорихме се да започнем разработка на компютърна система. Често децата със слухови проблеми имат нормален гласов апарат, който обаче не е развит.
Затова и те трудно проговарят, тъй като не чуват произнасяните от тях звуци. За сметка на това имат изострено зрително възприятие“, сподели за „Аз Буки“ учителят Мирчев.
По думите му
идеята е да се създаде компютърна програма, с помощта на която в игрова среда децата ще се опитват да контролират своя гласов апарат, така че звукът, който издават, да съвпада с показаната на екрана амплитудно-честотна характеристика на отделните букви.
„Така те ще получат липсващата им обратна връзка и ще могат да се самообучават, преодолявайки още една пречка в комуникацията си с околния свят“, обясни и проф. Захариев. По думите му разработването и прилагането на подобен подход изисква събирането на подходящ екип от инженери, програмисти, специални педагози и психолози. „Защото проблемът не просто технически, а засяга психологията на хора в неравнопоставено положение“, добави той.
В Института работят и по друго направление за подкрепа на хората със слухови проблеми. Учените изхождат от идеята, че гласовите команди, чрез които мнозина от работещите се ориентират в заобикалящата ги работна среда, могат да се заместят с тестовите им варианти, които да се проектират на специални очила. Така хората с проблеми в слуха, които трудно работят в режим на реално време, ще могат да виждат какво се случва около тях и същевременно да прочитат какво трябва да се свърши или да бъдат предупреждавани при проблемни ситуации.
„Идеята дойде от ЦЕРН – там специалистите, които влизат за ремонт или поставяне на нова апаратура в силно радиоактивните зони на сблъсък на елементарните частици, използват предпазни скафандри, на чиито специални визьори получават от ръководния център точни текстови указания къде и какво трябва да се направи“, обясни зам.-шефът на Института. На тази база родните учени искат да направят подобни специални очила, периферия и софтуер за работа с тях, които да улеснят трудовата реализация на хора с увреден слух. „Дори „уроците по говор“ на деца със слухови проблеми, за които споменахме, също могат да се проектират на такива специални очила, а не обучението да е обвързано само с настолен компютър или лаптоп“, добави проф. Захариев. По думите му обаче още е рано да се каже как ще се развие във времето реализацията на работещи апарати по тази програма. По-вероятно е първа да се появи системата за обучение на деца със слухови проблеми, като от СОУ „Св. Иван Рилски“ в Търговище са получили уверение, че ще получат като дарение необходимата специализирана техника.
Проф. Захариев сподели още, че в момента специалистите от Института работят по създаването на напълно автоматизиран център за управление на дом за хора в неравностойно положение. Той ще се управлява гласово и ще активира автоматизирани елементи, които например отварят прозорци, пускат щори, включват осветление или телевизор и т.н. „Така човек с двигателни или други затруднения ще бъде много по-независим и ще адаптира към своите потребности много по-лесно и по-добре средата, в която живее“, каза проф. Захариев. Според него подобна интелигентна система успешно би заместила личните асистенти, тъй като хората невинаги успяват да осъществят добра комуникация. „Оказва се, че машината е решение, което преодолява подобни психологически проблеми“, казва професорът.
Проф. д-р инж. Роман Захариев, зам.-директор на Института по системно инженерство и роботика към БАН:
„Ние, като учени и експерти, сме длъжни да помогнем с технически средства, защото това знаем, можем и го имаме в ръцете си. С тези разработки осъществяваме и бърз трансфер на знания от науката към всекидневието, за липсата на което често и неправилно са упреквани българските учени. Няма да мине много време, когато подобни интелигентни системи ще бъдат достъпни и масово използвани. И за да ни обслужват, няма да е необходимо да им даваме някаква свръхинтелигентност, описвана от писателите фантасти.“
Мирослав Мирчев, учител по физика:
„Проф. Захариев пое ангажимент да създаде екип от ентусиасти, а в нашето училище колегите ще опишат естеството на работата си и проблемите, които трябва да преодоляват. Така ще се формулира ясна задача, за която да се изготви и необходимото хардуерно и софтуерно решение.
Важното е да се срещнат знаещи и можещи и да помогнат на онези, които имат нужда. Смятам, че за онези, които имат познанията, ще бъде удоволствие да помогнат. Защото, ако се намери добро и работещо решение, от него полза ще имат не само възпитаниците от нашето училище, а всички деца с подобни проблеми.“
