Дупката в КТБ е 4,2 милиарда лева, сочи публикуваният от БНБ одиторски доклад.
Според данните, към 30 септември общата сума на всички активи на банката е в размер на 6662 хил. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4222 млн. лева. Детайлна информация за баланса на банката и изводите от анализа и оценката на активите може да бъде видяна ТУК.
Вижте какво казват експертите финансисти за възможностите пред банката оттук-насетне!
Емил Хърсев, финансист, пред БНТ
„Ако цифрите в доклада са верни, то той наистина е за прокуратурата. Все пак едва сега се запознаваме с оценката на одиторите. В този казус се наслушахме какво ли не, нищо чудно и досиета за обезпечения да се намерят.
При изнесените днес числа не би имало никакъв шанс за оздравяване на банката. До този момент мислехме, че пределът на загубите е 2 млрд. лв. На базата на тази оценка и консултантите от ЕПИК са представили предложението си за оздравяване на банката.“
Тихомир Безлов, старши експерт в Центъра за изследване на демокрацията, пред Фокус
Сбъднаха се най-лошите прогнози за Корпоративна търговска банка (КТБ). „Отначало се говореше за дупка от 2-3 млрд. лева, а излезе, че тя е в най-лошите очертания. Оттук-нататък възникват няколко въпроса”, обясни Безлов, поставяйки на първо място какво ще се прави с гарантираните депозити. „Проблемът е сериозен, защото продължаваме да сме в политическа неопределеност”, заяви той и допълни, че друг проблем е дали новото правителство ще се съгласи на по-различен вариант от това да фалира банката.
„От това, което научаваме, шансът да бъде продадена банката и да бъдат спасени големите депозити на публичните предприятия, е малък”, обясни той. По думите му, бъдещето на КТБ според доклада на БНБ за състоянието на банката е, че от гледна точка на политически анализ по-скоро банката вероятно ще фалира.
„Друг важен въпрос е как ще се реши проблемът с недостига във Фонда за гарантиране на депозитите. Дори фондът напълно да се изпразни, пак трябват 1.6 млрд. лева. Проблемът е, че не може да се позволи той да е напълно празен. Трябва да се види как точно ще се реагира и дали другите големи банки ще участват в съвместен, договорен с БНБ подход”, каза Тихомир Безлов.
Христина Вучева, бивш финансов министър, пред Дарик
Загубите за обществото и държавата ще бъдат много по-големи при евентуален фалит на КТБ в сравнение с преките щети за засегнатите вложители, предупреди проф. Вучева.
Тя коментира, че ако се отнеме лицензът на банката, очаквано ще има и ръст на лихвите по кредитите в страната. „И законът и практиката показват, че все още има възможност за спасяването на КТБ, въпреки ясната сметка, че много се закъсня за едно реално оздравяване“, коментира още проф. Вучева.
Въпреки изказванията на политици от последните часове за съдбата на КТБ, които не звучаха обнадеждаващо, все пак се надявам, че след като НС започне работа ще има воля да се потърси решение за оздравяване на банката, коминтира проф. Вучева.
„Загубите на обществото – и като казвам общество имам предвид всички нас, а не само вложители или заинтересовани кръгове, а всички хора, които живеят в страната, ще бъдат в по-лоша позиция, ако банката се ликвидира и в много по-добра, ако банката се възстанови дори при тази ситуация според мен, ако тя бъде с увеличен капитал, с нови акции, които да се притежават от фонда за гарантиране на депозитите. Това за мен е най-добрият вариант – държавна подкрепа, като под държавна подкрепа имам предвид като Фондът да кажем би могъл да извади един милиард според мен, увеличението на капитал е достатъчно, не знаем информацията каква е, а държавата да предостави временно на влог някаква сума от своите разполагаеми резерви срещу лихва. Но да се изправи финансовият министър, да заяви на хората, че това е една държавна институция вече, държавна банка, която ще работи както трябва, и мисля, че при съответните лихви хората няма да си теглят парите“, каза Вучева.
Тя подчерта, че говори за тази идея отдавна, но никой от тези, които имат право да решават, не обръща внимание.
Георги Атанасов, експерт и анализатор от Български финансов форум, пред БГНЕС
С този доклад за КТБ, пуснат днес от БНБ, на практика тя обвинява сами себе си. Част от тази информация бе известна, не е била тайна, а изчакването на доклада на одиторските фирми е било само печелене на време.
Забележете какво е едно от последните изречения в документа, в което се казва, че отчетите на банката пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи. С други думи – отчетите са били фалшиви и БНБ по този начин сама обвинява себе си, изпращайки доклада до прокуратурата.
Без съмнение тези констатации правят Централната банка съучастник в този невероятен банков скандал. Защото през всичките тези години Управителният съвет на БНБ е опъвал административен чадър над дейността на КТБ. От Български финансов форум сме уведомявали управителя и УС на Централната банка за проверките на „Банков надзор“, които според нас се провеждаха формално и не си изпълняваха служебните задължения. Така че и в това отношение няма нещо ново. В крайна сметка сега БНБ публично го признава и уведомява прокуратурата за това, че не са си вършили добре работата. Ако прокуратурата досега не е знаела, сега тя вече е официално уведомена, с официален документ – любопитно е да видим каква ще е реакцията на г-н Сотир Цацаров.
Дали не сме свидетели на четвърта част на грабежа през годините на прехода с тази огромна „дупка“ в КТБ от 4.2 млрд. лв.? За съжаление, тя се вписва в драматичната поредица, която започна от началото на 90-те години на миналия век, след това през 1996-1998 г., през 2008 г. при секретното споразумение „Искров-Орешарски“ за ПИБ за близо милиард лв. и сега – отново 1 млрд. 200 млн. лв., пак за ПИБ, последвани от казуса КТБ с 4-те млрд. лв. Като сумираме дълговете от последната година май ще се съберат към 6 млрд. лв., ако са верни сметките. Да си спомним, че приблизително за такава липсваща сума във финансите ни говореше лидерът на ГЕРБ от това лято. А това е още едно потвърждение, че информацията е отдавна известна на когото трябва. В БНБ много добре са я знаели и са си затваряли очите. И са търсели единствено „подходящата форма“, за да я сервират на обществото.
Всички тези прехвърляния на задължения са от една група „юнаци“ към цялото население на България. Задължително при тези операции се явяват и дежурните „спасители“ , които никога не задават въпроса кое е довело до поредния грабеж, защо се е случило, какви са причините, а и –какво да се направи, за да не се случи всичко това повторно. Техните решения винаги са палиативни и то за конкретната ситуация.
Всички тези милиардни дългове, които се очертават на хоризонта означават, че и тези българчета, които още не са родени, ще се появят на бял свят със задължения, които и те ще плащат. А нашето поколение, нашите деца и внуци – всички сме обречени да плащаме за финансовите експерименти на тези „юнаци“ – управляващи и особено – финансово отговорните за делата на държавата, заедно с дежурната група клакьори около тях. Кои са те – не е тайна за никого.
