EU Observer: Кризата с върховенството на закона в България може да бъде следващото главоболие на Европа!

Последната драма с върховенството на закона в ЕС не е във Варшава или Будапеща – тя тихо се разгаря в София.
За разлика от Полша и Унгария, България не пренаписва или подчинява конституцията си на политическа воля, нито открито се противопоставя на Брюксел.
Вместо това, тя маскира демократичната ерозия зад езика на законността, запазвайки формата на закона, докато изпразва неговата същност.

Два скорошни случая – затворът на кмета от опозицията Благомир Коцев и случаят с изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов – разкриват как законността се използва изпълнителски, а не се поддържа.
И това прави движението на България по-фино, но не по-малко опасно предизвикателство за Европа.

Първо затвор, после справедливост: случаят Коцев
Когато кметът на Варна от опозицията Благомир Коцев беше задържан по обвинения в корупция през юли тази година, ходът изпрати ударни вълни през политическата сцена на България.
Избран през 2023 г., Коцев внезапно се озова зад решетките по дело, построено почти изцяло върху показанията на неговия заместник – показанията му по-късно бяха отречени, като заместникът призна, че е говорил под натиск от Комисията за борба с корупцията. Прокурорите отказаха да го изслушат отново. И въпреки това, съд след съд в София отказаха да освободят Коцев, предупреждавайки, че може да извърши престъпления или да възпрепятства разследването. Тази логика не издържа. Според българското законодателство – и европейските стандарти за правата на човека – предварителното задържане се предполага като изключение, оправдано само ако има както разумна презумпция за вина, така и конкретни доказателства, че обвиняемият може да избяга или да извърши ново престъпление. Съдилищата трябва да обмислят и по-малко рестриктивни варианти като гаранция или домашен арест. В случая на Коцев нищо от това не се случи. Съдиите се облегнаха почти изцяло на сериозността на обвиненията, превръщайки превантивния инструмент в нещо, което много приличаше на наказание. Презумпцията за невиновност също пострада. На едно заседание прокурорите разследваха Коцев, който трябваше да остане в затвора, защото „нямаше убедителни доказателства, които биха го оневинили“. С други думи: виновен, докато не се докаже невинността му. Като прехвърли тежестта на доказване върху подсъдимия, съдът издълба един от най-основните принципи на европейското правосъдие.
И тогава дойде още един обрат. През септември състав на Софийския апелативен съд се оттегли напълно от делото – не защото законът го изисква, а защото съдиите заявиха, че се чувстват обезпокоени от публичната критика. Като го третираха като „недопустим натиск“, те превърнаха съдебната независимост в щит срещу отчетността. Във всяка демокрация от съдилищата се очаква да издържат на дебати, а не да се отдръпват от тях.
Вече маркиран в европейските медии като предупредителен знак за пълзящ авторитаризъм, случаят „Коцев“ се превърна в нещо повече от местен скандал. За Европа опасността е ясна: когато съдебните институции се използват по политически причини, доверието във върховенството на закона – у дома и в целия ЕС – започва да се разпада.
От временен към недосегаем: случаят „Сарафов“
Борислав Сарафов е другото лице на кризата с върховенството на закона в България – след като беше назначен за изпълняващ длъжността главен прокурор, той оттогава е циментиран на власт от институции, които превърнаха временната му роля в постоянна.
Далеч от неутрална или независима фигура, той е преследван от скандали – от съмнителни сделки с имоти до подозрения за политическа зависимост – но позицията му остава практически неоспорима.
През 2023 г. Сарафов е назначен за временно изпълняващ длъжността главен прокурор след драматичното отстраняване на предшественика му. По закон длъжността е трябвало да бъде временна – временно решение, докато не бъде избран постоянен наследник. Но с тих институционален трик Висшият съдебен съвет тълкува правилата така, че „временният“ пост на Сарафов на практика е станал постоянен. Без ново гласуване, без конкурс, временното назначение стана окончателно. Съветът облече хода си в юридически термини – цитирайки закони, позовавайки се на приемственост, предлагайки формални обосновки. Но това проваля основното обещание: че най-влиятелният прокурорски пост в България ще бъде заемано открито и отговорно.

Роля, предназначена да бъде временна, се превърна в утвърдена власт.
Всъщност, възходът на Сарафов е симптом на по-дълбока патология. Докато опозиционни фигури като кмета на Варна са в затвора на нестабилни основания, човекът на върха на прокурорската пирамида консолидира властта с институционална благословия. Две страни на една и съща монета: репресии за опонентите, безнаказаност за вътрешните лица.
За най-бедната и най-засегната от корупция държава членка на ЕС, проблемите на България с върховенството на закона едва ли са шок. Поразителното не е зрелището, а тихото, систематично пренебрегване на духа на закона. Като омаловажава законността, България не само подкопава собственото си демократично развитие, но и ерозира доверието, от което зависи целият европейски правов ред. А това означава, че цената на отклонението на София ще бъде платена далеч отвъд границите на България.

автор EU Observer

Коментар на Валентин Тончев:

България е в етап на системен залез на правовата държава чрез паралегални методи. Какво виждаме? Политически репресии, институционални манипулации и зловещо ерозиране на основите на демокрацията. Страната ни днес е лаборатория за унищожаване демокрацията отвътре.

Четеш статията и виждаш ясно: държавата не е просто корумпирана, тя е пленена. Прокуратурата и съдебната система, вместо да бъдат щит на гражданите, са превърнати в оръжие на властта. Това е най-опасният сценарий: когато институциите изглеждат законни, но са впрегнати да обслужват конкретни политически и олигархични интереси.

Европа мълчи. А с това мълчание Брюксел всъщност легитимира най-гротескното обезобразяване на върховенството на правото в целия съюз. България е на хартия част от общността на демократичните държави, но в реалността е държава, в която властта може да вкара всеки неудобен в ареста и да бетонира свои хора в ключови институции без никакъв контрол.

Това не е български проблем. Това е европейски проблем. Защото ако една държава в ЕС може безнаказано да подменя закона с произвол, тогава самият ЕС губи легитимността си като проект за върховенство на правото.

У нас вече не става дума за несъвършена демокрация, става дума за постдемокрация, в която фасадата стои, но съдържанието е изгнило. И тук въпросът е: ще позволи ли обществото още веднъж този експеримент да мине без съпротива?