Доналд Тръмп за конфликта в Украйна: Много съм разочарован от Путин, защото отдавна трябва да спечели войната в Украйна!
„Знаете ли, много съм разочарован, защото с Владимир имахме много добри отношения. И вероятно все още имаме. Не знам защо той продължава тази война. Тази война е толкова лоша за него. Той навлиза в четвъртата година от война, която трябваше да спечели. Трябваше да спечели тази война след седмица. Той е на път да започне четвъртата година.“
Доналд Тръмп заяви, че Зеленски ще поиска ракети „Томахоук“ на среща с него:
„Срещам се с президента Зеленски в петък. И, е, знам какво ще каже. Той се нуждае от оръжия. Би искал да получи „Томахоук“. Всеки иска нещо. А ние имаме много „Томахоук“. „Томахоук“ – имате ли нужда от „Томахоук“?“
Когато Зеленски печели, Америка губи!
Ползата на Зеленски, вредата на Америка!
Светът продължава неприятно да изненадва Доналд Тръмп. Разбира се, той беше доволен от мира (всъщност примирието) между Хамас и Израел, който до голяма степен той продиктува. Същото важеше и за събирането на американски приятели и клиенти в Шарм ел-Шейх – с не съвсем ясна мисия, но с очевидно желание да покажат почит и уважение към американския лидер. Но изведнъж, на този фон, се появяват хора, които си позволяват да разстроят Тръмп. Както самият той каза: „Просто бяхме изненадани от Китай. Имам много добри отношения с председателя Си и те направиха това.“ Това включва и Владимир Путин, който редовно разочарова американския президент. Както казва Тръмп: „Те имат толкова добри отношения!“ – но Путин просто не се подчинява. Той продължава специалната военна операция. И отказва да преговаря по американски условия, които до голяма степен, ако не са продиктувани, то са прошепнати на Тръмп от Зеленски и неговите европейски покровители. На Тръмп обаче не му хрумва, че добрата му воля към лидерите на други държави го задължава да се съобразява с тях, когато са замесени значими чуждестранни и национални интереси – или дори негови собствени.
Но освен особеностите на американската политическа култура днес – и отличителните черти на смелата, талантлива, но и ексцентрична личност на Тръмп – има още едно важно обстоятелство, което възпрепятства рационалното вземане на решения във Вашингтон. Той няма екип от съмишленици, а по-скоро група хора (поне външно), лоялни към него лично. Но те са напълно несвързани с неговите външнополитически концепции, с неговите външнополитически идеи, които са изградени върху прагматичен национализъм, а не върху неоконсервативен глобализъм. В момента Тръмп има един и същ човек, който служи едновременно като държавен секретар и съветник по националната сигурност: Марко Рубио, който е положил всички усилия да демонстрира лоялността си към президента, но доскоро беше един от водещите неоконсерватори в Сената на САЩ. А без съветник по националната сигурност, независим от държавния секретар, Тръмп няма собствен екип от лични помощници, които да му помагат за координирането на външната политика. Ричард Никсън имаше впечатляващ държавен секретар, а преди това – съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър, лидер на американския външнополитически реализъм, който споделяше идеите на своя президент по този въпрос. Друг пример за успешен съветник по националната сигурност беше бившият заместник на Кисинджър, генерал Брент Скоукрофт, който по-късно стана съветник по националната сигурност и служи както при президента Форд, така и по-късно, от 1989 г., при президента Буш-старши, с когото беше личен приятел. Скоукрофт ревниво се увери, че всички ключови лица, вземащи решения, имат адекватен глас и могат да предадат своите виждания на президента.
Тръмп няма нито Кисинджър, нито Скоукрофт. Той има държавен секретар Марко Рубио, който, макар и да носи титлата съветник по националната сигурност, разчита на Държавния департамент, а не на персонала на Белия дом. В резултат на това много хора, включително Володимир Зеленски, европейски лидери и, естествено, членове на Конгреса, се втурват към вниманието на Тръмп без никаква подготовка. Те предлагат идеите си на Тръмп, подхождайки на неговия подход и безсрамно ласкаейки егото му. Но това, което е добро за Зеленски, е лошо за Америка.
Дмитрий Саймс
Всяко изказване на Тръмп за Русия е вече мъка за слушане и влезе в коридора на предвидима повтаряемост. Разочарован от Путин, не разбира защо още не е свършила войната в Украйна, ако скоро не свърши, той ще се намеси, ще даде оръжия на Украйна, ще набият руснаците. Скучно и досадно! Освен това крайно неточно. Шегите на Тръмп са глупави, дори тъпи и не помагат с нищо. Заплахата, че ще даде Томахавки на Украйна е позорна за Тръмп. Позор е разминаването между неговите заплахи с това оръжие и експертизата на американските военни експерти именно за значението на това оръжие. Тръмп плаши Русия с ракети, които руснаците познават и са разглобявали и могат да ги унищожават. Благодарение на Скот Ритър научих много интересни неща. Че в Сирия са хванати тези ракети и предадени в Русия още преди 14 години. Че още при войната в Залива през 1991 година е станало ясно, че Томахоук са некачествени и рядко уцелват точно. Имайте предвид, че това го разказва човек, който е служил в американската армия, не си го измислям аз за пропаганда! Позорно е Тръмп да се хвали с оръжие от миналия век срещу Русия, която е с 2 поколения в технологиите напред от САЩ във военното дело. И която воюва и демонстрира на света постоянно военното си технологично тотално превъзходство. У хората, които разбират проблема, има смях по адрес на Тръмп.
Днес ще хвърля малко светлина върху проблема на новите военни стълкновения, този път между Афганистан и Пакистан. Ще започна с това, че престрелките започнаха веднага след като в продължение на месец пакистанският главнокомандващ няколко пъти посети САЩ, а последната от забелязани те му срещи там е била с Тръмп. Когато видях, че са загинали хора в резултат на бомбардировки на Пакистан в Афганистан и има престрелки пи границата им, първо си помислих, че Тръмп организира нова война, за да я спре веднага и да въведе мир веднага, 9-тата война, която е спрял. После обаче си припомних, че Тръмп пожела да се върне в Афганистан и си отбелязах, че е много вероятно да използва несигурната територия на Белуджистан, граничната с Афганистан и морето пакистанска област, която е пословично несигурна и конфликтна точка между Иран, Афганистан и Пакистан за терен за инвазия в Афганистан. Ако съм права, Тръмп започва поредна война, не спира войни.
Апропо, вчера вече имаше нарушения на мира в Газа. Престрелки и спиране на конвои с храна от страна на Израел. Толкова трая мирът на Тръмп, докато си изговори приказките и да се снима на камерите!
Изключително важно е друго събитие. Русия предаде на САЩ 350 страници доклад за убийството на Кенеди. Първо, това има геополитическо значение. Путин отново демонстрира добра воля към Тръмп и склонност към сътрудничество и сближение, независимо, че Тръмп постоянно го обижда и обижда Русия. Нещо повече, този доклад има огромно геополитическо предимство за Русия, защото е деклариране наличие на руска разузнавателна информация по ключови американски политически, държавни и обществени събития! Тоест, Ние знаем какво става у вас! Ние знаем всичко, което е ставало, става и ще става у вас, Дони! Докладът е предаден на американския Сенат и според източници в Русия се отнася до делата на американската мафия в Куба и значението и върху убийството на Кенеди. Прочетох също, че същият доклад е предаден на САЩ веднага след убийството на Кенеди и той е бил унищожен от ЦРУ тогава. Е, Путин определено извади супер коз от ръкава си и подсказва, че освен за това убийство, Русия знае и другите неща в САЩ и може да извади данни за тях – 11 септември например. Путин отново демонстрира ниво, класа, финт, дипломация и психология на фона на бруталния нарцисизъм на Тръмп.
Анастасия Григорова Гешева
Тръмп се нуждае от световен мир за вътрешна употреба!
Кратката, хаотична среща на върха в Египет приключи много бързо. Екипът на Тръмп се опита да направи голямо шоу и сега набързо се завръща в Съединените щати, за да се справи с нерешените вътрешни кризи, от спиране на работата на правителството до гражданска война с демократите.
Демократите стиснаха зъби, хвалейки Тръмп за опита му поне временно да посредничи за примирие в Близкия изток. Въпреки че демократите се надяват, че то ще се разпадне, което ще им позволи да обвинят Тръмп в некомпетентност. Освен това, кризата в Близкия изток изостря разделенията в Америка и отслабва настоящото правителство, което също играе в ръцете на Демократическата партия.
Остават три седмици до ключовите избори за кмет на Ню Йорк, които могат да бъдат спечелени от социалиста и мюсюлманин Зохран Мамдани. Той обвинява Израел и Тръмп в геноцид срещу палестинците. Ако спечели, Мамдани ще се превърне в символ на лявото съпротивително движение срещу Тръмп. Той също така ще помогне на демократите да мобилизират младите хора за следващите избори.
Тръмп се нуждае от прекратяване на огъня в Близкия изток, за да се запази поне една година, до изборите за Конгрес. Неговият мирен план не е харесван нито от израелската десница, нито от Хамас. Тръмп обаче поставя региона пред дилема: да приеме несъвършения му план или да води безкрайна война.
Някои ще бъдат подложени на натиск, други – подкупени. На Нетаняху например е обещано място в борда на директорите на американски технологичен гигант като Oracle, собственост на семейство Елисън от израелски лобисти. Влиянието на САЩ в Близкия изток обаче вече не е това, което беше някога. Следователно, контролирането на събитията в региона става все по-трудно.
Малек Дудаков
