– Г-н Симеонов, изненада ли ви искането на Лютви Местан за предсрочни избори до края на годината?
– Не, аз не съм изненадан, защото от 2 месеца насам наблюдаваме, тъй да се каже, отдалечаване на ДПС от настоящата управленска формула. Което показва, че ДПС намира настоящата управленска формула за лека-полека вече изчерпана. Трябва да направим обаче уточнението, че аз не чета изказването на Лютви Местан като недвусмислено искане за избори в точно този момент. Действително го прочетох като три опции при изразяване на предпочитания, но все пак е оставена отворена врата за решение от страна на самата БСП.
– Да, но БСП сякаш са изненадани. Освен това наистина вчера Местан предложи нов министър. Преди няколко дни обяви, че ДПС няма да подкрепи друг премиер освен Орешарски в този парламент.
– Вижте, не е изключено да става дума дори за умело подаване на топката между двете формации, защото главното обвинение към БСП през последните няколко месеца е, че ДПС диктува. Така че аз много искам да чуя изявление на Станишев, това е любопитното за мен. Защото до сега чух гневни реакции на Татяна Буруджиева, на Янаки Стоилов, на Георги Кадиев, чийто гняв, както обикновено, беше насочен навътре. Но аз искам да чуя самия Станишев. Изявлението на Местан може да е една много удобна топка, с която БСП да покаже, че не ДПС диктува. Това е едната хипотеза. Другата хипотеза обаче е – БСП действително да изпитва страх от по-нататъшното си оставане във властта, защото сигналите от Брюксел не са добри, финансовите перспективи са тревожни, предстои зимен период и пр. Това може да означава, че самата БСП се бои, че оставането й във властта ще бъде пирова победа. Тоест ние с вас сме изправени в момента пред необходимостта да анализираме една ситуация, в която трябва да преценим какво повече иска БСП. Дали иска още време, за да направи още един опит да се хареса на избирателите или напротив – окончателно е установила, че няма как да се хареса на избирателите. Аз лично все пак смятам, че БСП ще продължава да желае да удължи хоризонта на това правителство във властта. И затова мисля, че политическият живот на този кабинет още не е свършил. Ако Станишев следва политическата логика, той би трябвало да се опита да уцели с един куршум два заека. Първо, да говори последен, след като и Борисов, и реформаторите, и Местан вече говориха по тази тема. И второ – да спечели възможността да демонстрира сила и да разсее обвиненията, че именно ДПС диктува на БСП кога да са изборите. Но пак казвам, всичко зависи от това дали БСП вече преценява ситуацията с изход или без изход.
– Но Станишев упорито мълчи откакто минаха изборите. И не е ли зает твърде много със собственото си оцеляване, тъй като има силни призиви в партията му да си подаде оставката?
– В известна степен собственото му оцеляване минава през оцеляването на имиджа на партията му. Един от основните въпроси без съмнение е продължаването на неговата политическа биография. Там се очертават различни варианти, повече или по-малко привлекателни за Станишев, но в крайна сметка действително от миналата година основното питане е какво ще правят двама души. Какво ще прави Бойко Борисов и какво ще прави Сергей Станишев? Още от миналата година е ясно, че евентуални коалиционни формули, креативни решения, големи коалиции, дипломатически ходове между партиите и т. н. най-вероятно ще бъдат с цената на споразумения от типа „работим с теб, но без този и този”. Затова от тогава ние се питаме дали Борисов няма да играе за президент? Дали пък Станишев няма да играе за европейска кариера? Този въпрос е особено належащ при Станишев и той в момента търси отговор. Но и този отговор зависи от това правителство. Това правителство трябва да остане до тогава, докато стане недвусмислено ясно, че за Станишев е намерен достоен изход от ситуацията.
