След всичко изговорено през последните месеци, ми се изясни общата картина и перспективата.
Всички държави, все още нечленуващи в еврозоната, бяха поканени да се присъединят. Само правителствата на Хърватска и България се съгласиха да жертват държавите си за целите на Брюксел. Дянков го каза в пряк текст – с имиджова цел.
От 2020 г. – от влизането на България в „чакалнята“, започна подготовката за еврозоната. Всички правителства от този момент насам работят в тази посока.
Конвергенцията на цените в България и еврозоната е под 60%. Това означава почти двукратно ударно изравняване на цените след влизането на България в еврозоната. Инфлацията, на която се радваме в момента, не е случайна – тя е наваксваща.
Както споменах, всички правителства от 2020 г. насам работят в тази посока. И понеже икономиката не е на нивото на икономиките на големите държави в еврозоната, нашите управляващи вдигат цените административно. Със закони и автоматични формули се вдигат заплатите на партийните активисти в администрацията. Бюрократите разполагат с повече пари, харчат повече и поддържат бизнесите, които са на границата на оцеляването.
Всичко това – добре, но то се прави за сметка на дългове. Тези дългове няма да се изплащат от администрацията, пенсионерите, децата, инвалидите и безработните – консуматорите на дълговете. Дълговете и лихвите ще се изплащат от роботещите в частния сектор, основно среден и малък бизтес.
Хората, които влагат собствените си пари и с труда и времето си плащат масрафа на онези, които получават бонусите.
Асен Василев започна това и ни каза, че пари има предостатъчно – „във вода газим, жадни ходим“. Парите обаче дойдоха от дългове, с които задължи държавата.
ГЕРБ и ДПС продължиха политиката на Асен Василев – обвинявайки го, че е отворил “ кутията на Пандора“. Те обаче не се и опитаха да я затворят.
И тук идва интересната част.
България влиза в еврозоната с дефицит, който е ДВА-ТРИ ПЪТИ по-висок от максимално допустимия според Маастрихтските критерии. Българското правителство харчи (като) за последно. Огромни дългове покриват раздутите заплати на партийната клиентела в администрацията. На хартия обаче дефицитът е 3% и се постига с разни счетоводни врътки – нереалистично повишение на приходите, маскиране на разходите. ЕЦБ е на зор и праща Лагард да ни говори врели-некипели.
Сметката се пада на българския бизнес – по-скоро на тази част от него, която е решила да спазва закона и да плаща данъци и осигуровки. Тази част от хората в България, която не е представена от нито една партия – ни в парламента, ни извън него.
А сега най-същественото.
В момента управляващите се оправдават с Асен Василев и харчат като невиждали. Оттук нататък обаче българският бюджет ще бъде под контрола на ЕЦБ. След година, две или три ЕЦБ ще ни каже – така не става, вдигайте данъци, съкращавайте администрация (това, което се случи в Гърция, което се случва в Румъния в момента).
Така България ще се превърне в типичната държава в еврозоната – с големи дългове, с голяма администрация, с демографска криза, разрешавана с пакистанци и индийци, с високи данъци и нисък стандарт на живот.
Тогава Бойчето ще излезе в кулоарите на парламента и ще ни каже: „Ние давахме колкото можахме, но сега ЕЦБ ни кара да режем. Приди вината беше на Асен Василев, сега е на ЕЦБ. Каквото кажат шефовете – това е!“
И така НИКОЙ няма да понесе отговорност за поредната икономическа катастрофа, а сметката ще я плащат децата на България. И това ще е сметка не за своеволията на Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски, а за алчността и непукизма на собствените им родители, загрижени за поредната си ваканция.
И както и през 1997 г. – незасегнати няма да има.Тези, които в момента се облажват от държавния бюджет, на стари години ще се опитват да оцеляват в частния бизнес – както в началото на „демокрацията“.
Добре дошли в „клуба на богатите“.
Мая Живкова Роджърс
В проектобюджета се намират различни заровени бомби, произтичащи от
въвеждането на еврошиткойна. .
Например в Приложение 3 има таблица със сумите, които БНБ превежда към
бюджета всяка година. Това е вноската, която БНБ прави всяка година в
държавния бюджет, която е резултат от печалбата от емитирането и
управлението на националната валута ( на технически език се нарича
сеньораж).
За 2025 г. е 281 млн. евро, за 2026 г. е 255 млн. евро, като за
следващите две години е оставено празно. Няма национална валута, няма
сеньораж, няма вноска в държавния бюджет.
Трябва да се има предвид, че всички останали прогнозни полета за 2027 г. и 2028 г. са запълнени –
само тези за „превишение на приходите над разходите на БНБ“ са празни.
Може да имаме две обяснения за подобна ситуация:
- „Печалба“ от БНБ няма да има след като влезем в еврозоната, затова
няма да има и трансфер. Това е най-вероятното обяснение имайки
предвид, че ЕЦБ и националните централни банк от еврозоната реализират
рекордни загуби през последните две-три години (отрицателен сеньораж
от монополното право да емитираш пари – изисква се много голямо ниво
на некадърност, за да постигнеш такъв резултат). - От БНБ и МФ нямат идея какво ще стане точно с активите на борда и
съответно дали и каква „печалба“ може да има. Това не е много вероятно
обяснение, тъй като в скритият от обществото доклад на БНБ за ефектите
от потенциалното членство на страната ни в еврозоната ясно се описваше
механизма на обединяване на загубите от паричната политика в
еврозоната и очакваното негативни влияние върху БНБ (затова и капитала
на БНБ беше увеличен на един милиард евро – да има какво да покрива
загубите).
Както се казваше в българският фолклор „Човека взе парите и каза ще
видим“. В контекста на проведеното в началото на седмицата партийно
събитие със съветските другари в Бояна можем да перифразираме
„К.Лагард взе двата тона злато и каза ще видим“.
PS. К пред Лагард е за „криминал“, а не Кристин
Стоян Панчев
Всяка икономическа логика крещи срещу настоящата фискална политика и бюджета за 2026 година. Трябва да си пълен идиот, да продължаваш да натискаш педала на държавните разходи, докато икономиката расте с над 3 процента, а приходите в бюджета са високи и да представяш 3 процента дефицит като постижение. Вместо да трупа резерви или да намалява данъчната тежест, властта продължава да храни и разширява една каста от паразити.
Проблемът не е в „пчеличките“ на най-ниското ниво на администрацията, които действително вършат работа. Проблемът е в тунеядците по върховете, които обират бонуси и заплати, които:
Нито са изработили „своето“ в условията на свободен пазар.
Нито са заслужили като услуга и дейност в полза на обществото. Наливат се пари в сектор сигурност за да пази властта от вътрешния враг. За това и полицаите вземат повече от тези в армията. Защото външният враг не ги интересува. А нямат пари за лекарите, а има ведомства в които е срамно да казваш, че работиш.
Тези хора получават възнаграждения от държавната хранилка, които са изцяло несъответстващи на добавената от тях стойност. Ние, гражданите и данъкоплатците, сме принудени да се съгласяваме с този абсурд.
България няма да се оправи, докато не бъде разбит един затворен кръг:
Властимащите хранят избирателите си през държавната администрация, държавните фирми и държавните поръчки.
Тези избирателите гарантират оцеляването на властта и разширеното възпроизводство на този модел.
Всички ние, които не сме част от този кръг, наблюдаваме с ужас как колкото и да работим и да добавяме стойност, все повече ни вземат, за да финансират тази система.
Единственият начин да се прекъсне този порочен модел е хората да излязат да гласуват масово. Ниското участие е мълчаливо съгласие с настоящия ред. Ако не протестираме, включително чрез гласуване, значи сме съгласни и никой не ни е виновен.
Ще кажете как? Не чакайте този отговор свише, дайте си го сами и той е в позицията, която избирате сами.
Погледнете сами структурата на управляващите: по върховете на управляващите партии, включително на регионално равнище, ще откриете хора, които са милионери, без да имат нито един ден труд, генерирал печалба извън бюджетните пари през корупционните мрежи, които остават безнаказани.
На всичко отгоре не им стига изработеното през данъците, които плащаме, но задължавам и следващите поколения през вземането на заеми и увеличаването на дълга. И то във време на добре растяща икономика?!
Тяхното богатство е пряк резултат от преразпределението на нашите данъци. Докато не пресечем това, държавата ще продължи да функционира в интерес на шепа привилегировани, а не в интерес на обществото.
Гласувайте за партия, която реално намали държавната администрация и върне бюджетните разходи до 40 процента от БВП.
Илиян Василев
Относно бюджета: взимат от тези, които изкарват – дават на тези, които ги пазят.
Васил Божков
