Габриела Радославова, злощастно известна като Мис Джуки, се обиди на авторски коментар по неин адрес,
публикуван в Светския звяр BLife и отправи нескрита закана към колегата ни. Как да категоризираме поведението ѝ освен като сложен комплексен феномен?
Нека го разгледаме по-подробно. Дамата със съмнителна репутация обяви словесна война не на кого да е, а именно на Светския звяр. И тъй като ние отразяваме светски новини, съвсем логично е, всеки, който смята себе си за светска личност, неминуемо да попадне под изобличителните удари на BLife.
Но преди това да очертаем формулата на успеха:
Изрусяваме коси, бодваме няколко игли в устните, инкрустираме нокът, мигла и екстеншъни, пъчим волно сочна гръд. Всеки ден, навсякъде и непрекъснато. Колкото повече, толкова повече. Лесно и елементарно – не само на практика, а и на вид.
Какво се случва оттам насетне?
Медиен фурор, драги читатели. Но вие това го знаете по-добре и от мен. Пиедестали и възторжени коментари под всяка елементарна, но атрактивно-еротична снимка във Фейсбук. Почит и благоговение пред силата на женската красота. Красота. Красота! Красота ли? Да си говорим откровено.
Ако не си дошъл отпреди 20 години, трудно ще приемеш за секси топираното русо кубче на главата.
А пък когато тюркоазените пайети от бутиковата ти рокля са се оронили още от първото посещение на някоя второразрядна дискотека, не е съвсем редно да претендираш за разкош.
Защо всъщност правя тази опознавателна интродукция, ще попитат някои. Вижте сами заканите на госпожицата към нашия колега:
В стил „монологът на една луда“, силиконовата миска явно плаче размерите на популярността ѝ да ударят небето.
Далеч отвъд Балканите. Изглежда, столичният хайлайф вече не е така привлекателен за Патето Яки.
Аз нямам нищо против Габриела. Нищо, че куклето от ефира на „Комисията Павлов“, където е ко-водещо, не помни името на автора, чиято книга последно чете, но това не му пречи да не разкаже сюжета ѝ в ефир.
Става ми жал. И тя душа носи. Леопардова, и разголена до степен n-та, но все пак душа. Имам отношение обаче към усещането на повърхностната миска за свят, за жена, за интимност – интелигентните хора би трябвало да имат. Гинесови или не, все категории, в които тя няма шанс да се класира.
Обещанията на фурията, че, цитирам, „Полека със статиите, че тея неща няма да се разминат !“ не мож’ ни уплашат.
