Два дни след като президентът Росен Плевнелиев направи публично достояние предложението си да провеждане на референдум заедно с изборите за евродепутати, то получи едно рамо от шефката на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева.
На специална пресконференция тя изложи предложенията за промени в изборното законодателство, които организацията й е внесла в НС и които допълват и подкрепят идеите на президента.
На първо място Цонева предлага ЦИК да бъде от 9 или 11 души, да не се съставя само от представители на партиите, а да има и президентска квота,
както е в КС, СЕМ, Комисията за защита от дискриминация и други органи. Намаленият брой на членовете на ЦИК Цонева обясни със съответствието на населението на страната, мащаба и количеството работа, която върши комисията. Подходът, по който сега се избира и назначава ЦИК според нея е небалансиран и конфронтационен.
От института предлагат още членовете на ЦИК да се сменят на ротационен принцип – като на всеки 2,5 години по жребии си отиват по двама души от парламентарната и от президентската квота и на тяхно място идват нови.
Антоанета Цонева предлага още
да се въведе пропорционална избирателна система със задължителна преференция и минимален или нулев праг.
Ако няма отбелязана преференция, бюлетината да се счита за невалидна. А който харесва партийната подредба на листата, просто отбелязва първия в списъка.
По този начин ще се засили мажоритарният елемент в изборите, смята Цонева. Това според нея ще бъде най-силен ход за промяна на политическите практики от началото на прехода. Също така това е форма на натиск върху партиите при подбора на кандидатите им и засилена възможност гражданите да влияят върху персоналния избор.
Тя обаче се съмнява, че настоящото управляващо мнозинство ще възприеме този подход, защото партиите се страхуват, че избирателите ще им пренаредят листите и ще им объркат сметките.
Освен това въвеждането на преференцията би засилило вътрешнопартийната демокрация и конкуренция. Цонева изтъкна и нещо друго – че ако се въведе задължителна преференция, не трябва вече да има кандидати, които да водят по две листи в два различни района – нещо, което тя нарече лицемерно, защото избирателите в единия ще останат излъгани. Според нея това обслужвало и подсигурявало само „партийните принцове и принцеси”.
Цонева смята още, че ако парламентарното мнозинство има политическа воля, то може да въведе тази промяна още сега, в този Изборен кодекс, без да е нужен референдум.
Третата идея е
да се обособи отделен избирателен район за чужбина
и да се въведе електронно гласуване чрез интернет, което много ще улесни нашите сънародници, които са зад граница. Това предложение има връзка с предложения референдум. Според Цонева електронното гласуване трябва да се въведе първо за българите в чужбина – технологии вече има (тя даде за пример Франция), останалото е въпрос на политическа воля.
Цонева каза, че в сега действащия ИК има пилотно заложено електронно гласуване, което трябва да се тества. Но в новия проект то липсва. В този смисъл президентът дава нов тласък на дебата по тоя въпрос. Тя е убедена, че на референдум хората ще подкрепят тази възможност за гласуване. Управляващите обаче нямало да се решат на таи стъпка, защото гласовете от чужбина и на младите хора у нас ще променят демографията на изборите.
В заключение Антоанета Цонева каза, няма нищо лошо в това хората да се произнесат по въпроса и за задължителното гласуване и в този смисъл
идеята на президента за референдум е положителна.
Освен това произвеждането му едновременно с евровота, който ще се провежда по сегашния ИК, няма да попречи на избора на евродепутати. Но ще вдигне избирателната активност, от което именно се страхуват управляващите партии, защото ще се промени предвиденият от тях резултат. „Страхът от референдума не е във въпросите, а от избирателната активност, която ще се повиши и ще размести резултатите”, смята Цонева.
Цонева е убедена, че такъв важен въпрос като вида избирателна система, който се отнася за бъдещето, трябва да се реши с народно допитване. „Колкото повече референдуми, толкова по-добре за пряката демокрация”, категорична е Цонева.
