Как Тръмп изригна срещу ЕС и неговите импотентни лидери пред либералния флагман Politico и хвърли Украйна под автобуса

Раздразнението на Тръмп от Украйна и Европа кипи

Президентът очевидно е нетърпелив да премине отвъд войната, но мирното споразумение остава недостижимо.

Стремежът на президента Доналд Тръмп за прекратяване на войната между Русия и Украйна все повече се дължи на собственото му нетърпение – към украинския президент Володимир Зеленски и европейските лидери, които според Тръмп стоят на пътя както на мира, така и на бъдещото икономическо сътрудничество между Вашингтон и Москва.
Тръмп, който призова за завръщането на Русия в Г-7 и многократно говори за желанието си да върне Русия в икономическото поле, изложи разочарованията си в понеделник в Белия дом с Даша Бърнс от POLITICO за специален епизод на „Разговорът“. Той осмя европейските лидери като приказливи, които „не произвеждат“ и заяви, че Зеленски трябва „да играе по правилата“, като се има предвид, че според него „Русия има предимство“.

Зеленски, когото Тръмп оплака, че не е прочел последното мирно предложение, прекара понеделник в работа с лидерите на Франция, Германия и Великобритания по преразглеждане на 28-точковото предложение на американците, което според него е намалено до 20 точки.
„Извадихме открито антиукраински точки“, каза Зеленски пред група репортери в Киев, подчертавайки, че Украйна все още се нуждае от по-силни гаранции за сигурност и че не е готов да даде на Русия повече земя в Донбас, отколкото в момента притежават военните ѝ.
Тъй като Русия е малко вероятно да се откаже от исканията си, мирните преговори, водени от Белия дом, изглеждат в застой. И с нарастването на раздразнението на Тръмп, нараства натискът върху европейците, които подкрепят Зеленски, да докажат, че Тръмп греши.
„Той казва, че ние не произвеждаме, и мразя да го казвам, но в това има известна истина“, каза европейски служител, един от тримата интервюирани за този репортаж, на които е предоставена анонимност, тъй като не са били упълномощени да говорят публично. „Правим го сега, но бавно осъзнаваме, че ние сме решението на нашия проблем.“
Служителят посочи увеличените ангажименти на НАТО за разходи за отбрана и инициативата PURL, чрез която съюзниците от НАТО купуват американски оръжия за изпращане в Украйна, като доказателство, че нещата са започнали да се променят. Но в краткосрочен план Европейският съюз се затруднява да убеди Белгия да подкрепи заем от близо 200 милиарда долара за Украйна, финансиран с конфискувани руски активи.

„Ако се провалим с това, ще сме в беда“, каза втори европейски служител.
Нарастващият натиск на Тръмп върху Украйна показва ясно, че месеците внимателно управление на президента чрез лични съобщения, публични ласкателства и общо уважение са донесли много малко на Европа.
Но Лиана Фикс, старши сътрудник за Европа в Съвета по външни отношения, каза, че лидерите от другата страна на Атлантика „знаят много добре, че не могат просто да се изправят срещу Тръмп и смело да му кажат, че това не е начинът, по който трябва да се отнасяме с Европа, заради екзистенциалната зависимост, която все още съществува между Европа и Съединените щати“.
Въпреки това някои в Европа продължават да изразяват шок и отвращение от едностранчивата дипломация на Тръмп в полза на Русия, оспорвайки оценката на президента по време на интервюто му за POLITICO, че армията на Путин има превес въпреки бавното си напредване през Донбас, повече от половината от който сега е под руски контрол.
„Нашето мнение не е, че Украйна губи. Ако Русия беше толкова силна, щеше да може да завърши войната в рамките на 24 часа“, каза трети европейски дипломат. „Ако смятате, че Русия печели, какво означава това – да им давате всичко? Това не е устойчив мир. Ще възнаградите руснаците за тяхната агресия и те ще търсят още – не само в Украйна, но и в Европа.“

Тръмп отказа да одобри допълнителна отбранителна помощ за Украйна, като същевременно критикува предшественика си за изпращането на милиарди помощи – одобрени от демократи и много републиканци в Конгреса – за да помогне на страната да се защити след руската инвазия през февруари 2022 г.
Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента Джо Байдън, заяви, че твърдението на Тръмп, че Русия преобладава на бойното поле, не съответства на реалността.
„Русия не е постигнала стратегическите си цели в Украйна. Тя напълно се провали в първоначалната си цел да превземе Киев и да подчини страната и дори се провали в по-ограничената си цел да превземе целия Донбас и да неутрализира Украйна от гледна точка на сигурността“, каза Съливан, добавяйки, че смята, че Украйна може да надделее военно с по-силна подкрепа от САЩ.
„Но ако Съединените щати хвърлят Украйна под автобуса и по същество заемат функционално страната на Русия, тогава нещата, разбира се, ще бъдат много по-трудни за Украйна и това изглежда е посоката, в която се движи тази администрация.“

Белият дом не отговори на искане за допълнителен коментар.
Очевидно нетърпелив да нормализира отношенията си с Москва, Тръмп изглежда е мотивиран повече от перспективата за сключване на сделки с Путин, отколкото от поддържането на трансатлантически съюз, изграден върху споделени демократични принципи.

Фиона Хил, експерт по Русия, която е била в Съвета за национална сигурност на Тръмп по време на първия му мандат, отбеляза, че дипломацията между САЩ и Русия включва трима души с бизнес опит и инвестиционни портфейли: специалният пратеник Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Кушнер от страна на САЩ и Кирил Дмитриев от руска страна, ръководителят на руския суверенен инвестиционен фонд.
„Путин винаги мисли какъв е ъгълът тук? Как да се обърна към някого? Той има номера на президента Тръмп“, каза Хил в понеделник в подкаст на Института Брукингс. „Той знае, че иска да сключи сделка и набляга на това, а целият контекст е бизнес, а не точно дипломация.“
Освен това, Тръмп е нетърпелив да сложи край на десетилетната зависимост на Европа от САЩ, които според него са обременени с бремето на континенталната си сигурност твърде дълго.
Прекратяването на войната със сделка, която до голяма степен е в полза на Путин, не само би затвърдило самочувствието на Тръмп като глобален миротворец, но и би било последно предупреждение към Европа, че много от най-старите и най-верни съюзници на Америка са наистина сами.
Новата стратегия за национална сигурност на Тръмп, публикувана миналата седмица, изрично посочи този момент, като отдели повече думи на заплахата от цивилизационния упадък на Европа – критикувайки целия континент заради имиграционната и икономическата му политика – отколкото на заплахите, породени от Китай, Русия или Северна Корея.

На въпрос на POLITICO дали европейските страни ще продължат да бъдат съюзници на САЩ, Тръмп се възпротиви: „Зависи“, каза той, остро критикувайки имиграционните политики. „Те искат да бъдат политически коректни и това ги прави слаби.“
Европа, въпреки годините на предупреждения от Тръмп и нарастващото осъзнаване на необходимостта от това, което френският президент Емануел Макрон нарича „стратегическа автономия“, бавно мобилизира отбраната си, за да може да защитава континента – и Украйна – самостоятелно.
По молба на Тръмп, членовете на НАТО се споразумяха през юни да увеличат разходите за отбрана до 5 процента от БВП през следващото десетилетие. А НАТО сега закупува американски оръжия, които да изпрати на Украйна чрез нова инициатива на НАТО. Но това може да е твърде малко и твърде късно, тъй като войната навлиза в четвърта зима, а украинската армия е с ниски боеприпаси, оръжия и морал.
„Ето защо те ще продължат да се ангажират с тази администрация въпреки стратегията“, каза Фикс.
И докато Тръмп вижда упорството на Украйна и Европа като основна пречка за мира, много дългогодишни дипломати смятат, че собственото му нежелание да засили натиска върху Москва – Тръмп наложи нови санкции върху руския петрол миналия месец, само за да оттегли някои от тях – прави усилията му за мир толкова безплодни.

„Не е достатъчно да искаш мир. Трябва да създадеш контекст, в който протагонистите са склонни да правят компромиси, било то ентусиазирано, било то неохотно“, каза Ричард Хаас, бившият президент на Съвета по външни отношения, който е бил старши съветник на държавния секретар Колин Пауъл в администрацията на Джордж У. Буш. „Президентът напълно не успя да направи това, така че не става въпрос за словесни умения. За да успееш на масата за преговори, трябва да успееш и извън нея. А те не успяха да го направят.“

Вероника Мелкозерова, Ари Хокинс и Даниела Чеслоу