Пеевски тази нощ в изнесъл посудата, леглата и плазмите от бившия кабинет на Тодор Живков в Партийния дом, който завзе неправомерно и превърна във фотостудио за продажни кметове и депутати от АПС и ГЕРБ.
По същият апашки начин, по който завзе имота, Пеевски го напусна по нощите, за да си спести поредния обществен резил – всичко при Шишкото е тумба лумба, кражби, разхищение, а после бърз резил и пълен разпад – справка с Лафка, КТБ, Булгартабак, ДПС …Явно този път Пеевски и Ревански сами са извикали хамалите, за да ги изнесат преди да дойдат санитарите от Курило и администрацията на Народното събрание.
Вероятно Пеевски е демонтирал златния кенеф и бидето, които бе инсталирал. В кабината имаше гардероб и гладачна, в която наложницата му Ертен Анисова по прашки гладеше ризите му.
Делян Пеевски е освободил кабинета си в Народното събрание, съобщи съпредседателят на „ДБ“ Ивайло Мирчев пред журналисти в парламента с думите, че “Пеевски се е омел от кабинета на Тодор Живков”. Това се случва ден след като лидерът на ДПС превърна кабинета си в „музей на сглобката“. По думите на Мирчев импровизираният „музей“ от днес си имал и уредник. Уредничката на Музея на Сглобката била жена, оставена явно от администрацията или от Пеевски. Преди да се изнесе от там Пеевски превърна кабинета и в Музей на Сглобката, за да омаскари финално своите бивши дружки от ПП и ДБ, които сега пак поведоха война с него.
Досега уредник или иконом на кабинета на Бай Тошо и на Бай Шиши беше помакът Ради Ролекса, който обслужваше Пеевски със златен ибрик и шеташе из одаите по шарени родопски терлици, за да не цапа килимите с мръсни обувки.
Другият съпредседател на партията Божидар Божанов добави, че излизането на Пеевски от този кабинет е част от „отнемането на символите на нелегитимната му власт“ и добави, че следващата стъпка ще е свалянето на държавната му охрана. Още днес в комисията по вътрешен ред и сигурност ще бъдат разгледани текстове, с които ПП-ДБ предлага Националната служба за охрана да не може да охранява депутати.
В кабинета на Тодор Живков Пеевски привикваше министри и депутати и им даваше заповеди, а пиари и анал-лизатори от тв нюзкурници, които идваха, за взимат пликове с тлъсти пачки от корупционен кеш за лъжите, които тиражираха. В този кабинет Пеевски и съседът му Бойко Борисов от кабинета на Милко Балев, крояха планове как да ограбят държавата и порочни схеми за приватизация на Тотото и кражбата на Лукойл.
Проверка на Клуб Зет показва (на снимката), че Пеевски се е изнесъл само формално от кабинета на Тодор Живков, но не и дефакто. Кабинет 222А още се води негов, а вътре две негови служителки се представят за уреднички и посрещат ужким посетители на изложбата в Музея на Сглобката с артефакти от бюрото на пухкавия корупционер.
Днес Пеевски изрева на умряло, че трябвало да има държава и държавата трябвало да пази своите политици и администратори и най-вече неговото безценно лакомо туловище, разбира се. Днес Шишкото щял да прати искане до комисията, която е само от негови хора от МВР, ДАНС и НСО, дали още животът му бил заплашен и трябва ли НСО да го пази. Вчера Пеевски излъга яко за бройката на офицерите от НСО, които го пазят, както за факта, че с него абсолютно незаконно се движи цяла орда барети, жандармерия, мутри и патрулки от МВР.
Днес пред Партийния дом се събира нов огромен протест от 18 часа срещу охраните ма Пеевски и Борисов и тяхната маша Борислав Сарафов. Елате и покажете силата на народа!
Простоидиотите се радват, че Шиши напуснал кабинета си.Ами че той си е пак негов бе, капути – с тоя музей се изгаври с цялата пуделска паплач.
💥ИСТИНАТА: ЗАЩО РАДЕВ СЕ ОТКАЗА💥▶️ ФРОНТ ЗА ЛЕВА▶️ЕПИЗОД 97👉С НЕДЯЛКО И СТРАХИЛ👈 ФРОНТ ЗА ЛЕВА
1 second before
💥ИСТИНАТА: ЗАЩО РАДЕВ СЕ ОТКАЗА💥▶️ ФРОНТ ЗА ЛЕВА▶️ЕПИЗОД 97👉С НЕДЯЛКО И СТРАХИЛ👈 ФРОНТ ЗА ЛЕВА 21,6 хил. абонати 1,5 хил. 18 400 показвания 17.12.2025 г. 💥ИСТИНАТА: ЗАЩО РАДЕВ СЕ ОТКАЗА💥▶️ ФРОНТ ЗА ЛЕВА▶️ЕПИЗОД 97👉С НЕДЯЛКО И СТРАХИЛ👈 👉АКЦЕНТИТЕ В ЕПИЗОДА: ✔️Разпад в цялата държава – от клоуните в НС до директора-педофил ✔️Политици зад боса, снимал деца в тоалетните
A НА БОРИСОВ КАБИНЕТА,КОГА?
Автор: Велизар Енчев
Дипломация или капитулация: България без глас пред ултиматумите на Скопие
Когато премиерът в оставка твърди, че няма проблеми, проблемите говорят сами
Изявлението на Росен Желязков в Брюксел, че „България няма нерешени въпроси с РС Македония“, звучи не като политическа наивност, а като доброволна капитулация, изречена с фалшивия брюкселски патос.
Фактите говорят друго. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. е международноправен акт, който РС Македония системно не изпълнява. Член 8 от него задължава двете държави да поддържат активната работа на Смесената мултидисциплинарна историческа комисия. От 2020 г. насам комисията е блокирана, а след 2023 г. реално парализирана – без напредък по ключови исторически личности и събития.
В момент, в който македонският премиер Християн Мицкоски публично заявява в Брюксел, че „България трябва да отстъпи“, българският премиер в оставка уверява, че нямаме нерешени въпроси.
В същия този Брюксел преди два дни Мицкоски си позволи откровен ултиматум: „Никога няма да започна промени в Конституцията, докато ЕС и България не изпълнят нашите условия…“Подкаст новини
Това е пряк отказ от поетия през 2022 г. ангажимент РС Македония да включи българите в Конституцията си като равноправна общност. До момента няма внесен проект, няма парламентарна процедура, няма дори намерение – факт, признат от самия македонски министър-председател.
И само часове след този отказ Желязков угоднически твърди, че нямаме нерешени проблеми със Скопие.
Това не е дипломация. Това е абдикация.
Съседна държава публично отказва да изпълнява международен договор, блокира договорени конституционни промени, толерира език на омразата и административен натиск срещу хора с българско самосъзнание, включително закриване и преименуване на български културни клубове, а премиерът на България твърди, че „нямаме нерешени въпроси“.
Което означава само едно: Росен Желязков или не разбира реалността, или съзнателно я подменя.
Капитулантски звучи и тезата му, че компромисът от 2022 г. вече не бил двустранен въпрос, а „общоевропейска позиция“.
Фактите отново го опровергават. Преговорната рамка изрично препраща към Договора от 2017 г. и прави изпълнението му условие за напредък. Това запазва правото на България да дава оценка и да блокира процеса на присъединяване на РС Македония на всеки етап – право, което не ни е отнето, а доброволно изоставено.
Именно в двустранния договор Скопие пое ангажимент да коригира съдържанието на учебниците по история. Но до днес в македонските учебници:
– България продължава да е представяна като „фашистки окупатор“;
– българската идентичност на Самуил, Гоце Делчев, Яне Сандански, братята Миладинови, Григор Пърличев, Никола Вапцаров и десетки други наши възрожденски и съвременни будители остава отречена.
Освен това нито една ключова препоръка на Смесената историческа комисия не е внедрена устойчиво в образователната система на РС Македония.
Сега Желязков се дистанцира от тези двустранни споразумения, прехвърляйки ги на Брюксел – същия този Брюксел, който никога не е крил, че историческата истина и правата на македонските българи не са негов приоритет.
Европейският съюз не защитава историческа памет и дискриминирани национални общности. Това е работа на националните държави. Или поне би трябвало да бъде.
Кулминацията на абсурда е премиерското признание, че „оценката за напредъка на Скопие не е въпрос, по който България дава мнение“…
Очевидно е: Желязков забравя, че всяка междуправителствена конференция в процеса на присъединяване към Европейския съюз изисква единодушие. Затова България има формално и юридическо право на глас и вето на всеки етап.
Арогантното поведение на Мицкоски не е изненада, а закономерност. Когато едната страна говори с ултиматуми, а другата – със сведена глава, резултатът е предизвестен. Отстъплението ражда нови претенции.
Истинският въпрос вече не е дали има нерешени въпроси между България и РС Македония.
Въпросът е дали България има държавно ръководство, готово да ги назове, защити и отстоява.
Защото, когато сам се отказваш от правото си на глас, другите започват да говорят от твое име.
И ти казват да отстъпиш.