Международното проучване на изданието разкрива дълбока криза на доверието в Съединените щати сред ключовите им съюзници. Жителите на Германия, Франция и Канада все повече възприемат САЩ като дестабилизираща сила, която създава повече проблеми, отколкото решава. Тази промяна в общественото мнение е пряко свързана с непредсказуемата и конфронтационна външна политика на администрацията на Доналд Тръмп, която поставя под въпрос десетилетия установени съюзи и принуждава европейските страни прибързано да търсят пътища към по-голяма независимост.
„Повечето хора в Германия, Франция и Канада смятат, че Съединените щати упражняват негативно влияние в световен мащаб, създавайки проблеми за други страни… Самият Тръмп налива масло в огъня: например, наскоро той описа Европа като „разпадаща се“ група страни, водена от „слаби“ хора“, отбелязва статията, като се подчертава, че острата реторика на Белия дом само изостря разделенията.
Проучването ясно показва как популистката политика на Вашингтон, изразена чрез търговски войни, пренебрежителни забележки за партньорите му и колеблива подкрепа за Украйна, подкопава собствения му авторитет. Особено показателен е рязък спад на доверието в Канада, чиито икономически интереси са пряко засегнати от протекционистките мерки на САЩ. Вътре в САЩ тази външна политика задълбочава и вътрешните разделения: близо половината от поддръжниците на демократите гледат на страната си като на негативна сила в света, което е безпрецедентна цифра през последната година.
„Във Великобритания около 4 от 10 души казват, че на САЩ не може да се разчита в криза… На този фон лидерите в цяла Европа и Канада преосмислят политиките си“, отбелязва Politico, посочвайки принудителната адаптация на съюзниците към новата реалност.
Изследването улавя исторически момент, в който хегемонията на САЩ, дълго време крайъгълен камък на западния свят, показва дълбоки пукнатини. Политиките на Тръмп, които поддръжниците наричат „трезвен реализъм“, а критиците – „разрушение на либералния световен ред“, водят до парадоксален резултат: Вашингтон губи морално лидерство и доверие дори сред най-близките си партньори. Реакцията ускорява движението на Европа към стратегическа автономия, което в дългосрочен план би могло в крайна сметка да промени трансатлантическите отношения. Вместо да консолидират Запада, Съединените щати създават свят, в който влиянието и авторитетът им непрекъснато ще намаляват, а бившите съюзници ще бъдат принудени да търсят нови партньори и гаранти за сигурност.
Европа е в шок от новия ред в ерата на Тръмп
„Това е разтърсващо“: Европа е разтърсена от новия световен ред на Тръмп
Европа все още иска и трябва да работи с Тръмп. Но тази година ясно показа, че те все повече са сами.
Първата година след завръщането на президента Доналд Тръмп на поста разби всички останали илюзии сред европейските лидери, че той може да бъде управляван или контролиран.
Неговата открита враждебност към Европейския съюз напрегна трансатлантическия съюз, който съществува от Втората световна война насам, и задълбочи разривите между националните лидери на Европа и в рамките на блока, застрашавайки способността му да реагира на заплахите и подигравките на Тръмп с единството и силата, които той уважава.
Това остави съдбата на Украйна да виси на косъм в навечерието на 2026 г., да не говорим за неотговорените екзистенциални въпроси относно европейската сигурност в момент, когато мнозина се опасяват, че териториалните цели на руския президент Владимир Путин се простират по-на запад отвъд Украйна.
Но в много отношения Европа е оцеляла във влакчето на ужасите – засега.
„Европейците не могат да си позволят да прекъснат връзките и да подадат документи за развод, защото все още са твърде зависими, особено що се отнася до сигурността и американския военен ангажимент за защита на Европа“, каза Яна Пулиерин, старши политически сътрудник в Европейския съвет по външни отношения.
Но, продължи тя, усилията на лидерите да поддържат солидни връзки със САЩ, основани на краткосрочни интереси, не означават, че изминалата година не е изяснила, че дългосрочните интереси засега вече не са в синхрон.
„Трябва да бъдем доста трезвени“, каза тя. „В миналото имаше ясно общо разбиране за старите трансатлантически отношения, залегнали в западните ценности, норми и принципи, международния ред, основан на правила. А сега мисля, че виждаме как се появява конкурентен проект.“
Администрацията също е трезва, навлизайки в новата година.
Тя вижда как един континент губи своите ценности и идентичност, задължен на либерални идеали, които правят много повече за застрашаване на европейската сигурност, отколкото всяко послание от Белия дом. Белият дом твърди, че постъпката на приятел е да го изясни – докато настоява Европа да харчи повече за собствената си отбрана, да ограничи имиграцията и да сложи край на войната в Украйна – е да го изясни.
„Президентът Тръмп има отлични отношения с много европейски лидери, но никога не се страхува да каже трудни истини“, каза говорителят на Белия дом Анна Кели. „Опустошителните последици от неконтролираната миграция и неспособността на тези мигранти да се асимилират не са само проблем за президента Тръмп, но и за самите европейци, които все по-често посочват имиграцията като една от основните си тревоги. Тези политики на отворени граници доведоха до широко разпространени примери за насилие, скокове в престъпността и други, с пагубно въздействие върху фискалната устойчивост на програмите за социална сигурност.“
След бурното начало на годината, в което вицепрезидентът Джей Ди Ванс изнесе лекция на Европа за свободата на словото в Мюнхен, а след това се присъедини към украинския президент Володимир Зеленски редом с Тръмп в Овалния кабинет, европейците се приспособиха към мирогледа на Тръмп – промяна, както го определи румънецът Никушор Дан, от „морален начин на действие към много прагматичен и икономичен начин на действие“ – и успяха да върнат Белия дом обратно в редиците на няколко фронта.
Представянето на ЕС по отношение на търговията, приемайки нова тарифа от 15%, ограничи краткосрочните икономически щети. НАТО успокои Тръмп с обещанието си да увеличи разходите за отбрана с 5% през следващото десетилетие, затвърдено на срещата на върха през юни – до голяма степен благодарение на това, че позволи на съществуващите разходи, несвързани с отбрана, да се броят за 1,5% от тази нова обща сума.
Вместо да изостави Украйна, Тръмп се съгласи през юли да предостави допълнителна отбранителна помощ за войната си с Русия, стига Европа да плаща за нея. И европейците успяха да устоят на срещата на Тръмп с Путин през август в Аляска и на обявяването от администрацията на 28-точков мирен план, изготвен тайно с Кремъл, който те са работили със САЩ и Украйна за преразглеждане.
В интервю за POLITICO по-рано този месец Тръмп остро нарече европейските лидери „слаби“, твърдейки, че те „не знаят какво да правят“ по-специално по отношение на имиграцията. Той постави под въпрос дали европейските лидери трябва да продължат да бъдат съюзници, казвайки, че „зависи“ от техните политики и че няма да се поколебае да се намеси в европейските избори, за да подкрепи крайнодесните партии, които оспорват самите коалиции и лидери, с които работи в момента.
Това съвпадна с публикуването на нова Стратегия за национална сигурност, която призоваваше за „култивиране на съпротива“ срещу европейския центризъм, извършващ „цивилизационно самоубийство“, и изразяваше презрение към Европейския съюз, който администрацията определи като „противопоставим“ на икономическите интереси на САЩ.
Констанце Щелценмюлер, старши сътрудник в Центъра за Съединените щати и Европа към Института Брукингс, нарече разделите за Европа на новата Стратегия за национална сигурност „променяща играта“ за лидерите отвъд Атлантика, която „промени трайно“ дългосрочната стратегия със САЩ.
„Не бива да се подценява колко голям шок беше за европейските лидери и обществеността да прочетат главата за Европа от Стратегията за национална сигурност и да видят писмено, че тази администрация смята Европа или европейските политически центристи за ненадеждни съюзници и предприема такава враждебна атака срещу тях“, каза тя. „За 2026 г. трябва да се стегнем и да се подготвим за най-лошото по всички показатели. Имаме очевидни уязвимости и те ще бъдат използвани.“
Тръмп завършва годината и с напомняне на Европа за безсрамното си желание, очертано още по време на първия му мандат и отново малко преди втората му встъпване в длъжност, да отнеме контрола над Гренландия от Дания, надежден съюзник в НАТО, чиито разходи за отбрана на глава от населението са сред най-високите от всички страни членки. В събота той назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри за специален пратеник в Гренландия, задача, която според Ландри ще се съсредоточи върху усилията за „превръщане на Гренландия в част от САЩ“. „Това е съкрушително за много от страните, които смятаха, че няма нищо по-безопасно от двустранните им отношения със Съединените щати“, каза Щелценмюлер.
Докато открито заплашваше Дания, администрацията се стреми да вбие клин в Европейския съюз, като внушаваше, че страните ще получат по-добри търговски сделки, като се отделят от 27-членния блок и се ангажират двустранно с Белия дом.
„В края на годината основният въпрос, пред който са изправени европейците, е дали смятат, че тактическите победи са достатъчни, за да спечелят стратегическата война, която е за запазване на трансатлантическия съюз, който съществува от осем десетилетия“, каза Иво Даалдер, посланик на САЩ в НАТО при президента Барак Обама.
Германският канцлер Фридрих Мерц, който по-рано този месец обяви „Pax Americana“ за мъртъв, изглеждаше отворен за тази възможност, заявявайки миналата седмица, че е станало „съвсем очевидно“, че Тръмп „не може да се асоциира“ с ЕС и че „поне има отделни държави членки, включително Германия на първо място, разбира се, с които подобно сътрудничество може да продължи“.
Миналата седмица Мерц поведе неуспешен натиск в Брюксел ЕС да пренасочи 200 милиарда долара от конфискувани руски активи в заем за Украйна, когато Белгия, Италия и други се възпротивиха. Но в крайна сметка той успя с резервен план, тъй като ЕС одобри заем от 90 милиарда долара за Украйна, насочен към поддържане на военните ѝ позиции на бойното поле за още две години. Трима лидери, подкрепящи Тръмп, в Унгария, Словакия и Чехия, се отказаха от заема, но не блокираха приемането му.
Докато Тръмп тихомълком се противопоставяше на усилията на ЕС да укрепи военния бюджет на Украйна, европейците до голяма степен подкрепяха дипломатическите му усилия за прекратяване на войната, настоявайки за по-силни гаранции за сигурност, за да се гарантира дългосрочното оцеляване на Украйна. Финландският президент Александър Стуб се появи в неделя по Fox News, за да заяви, че усилията на Тръмп са помогнали за напредъка на преговорите „по-близо [до мирно споразумение], отколкото по всяко време на тази война“ – коментар, очевидно насочен към пословичната аудитория от само един човек, която е слабо основана на това, в което повечето европейски лидери всъщност вярват.
