Момчето си отива през 2026 година!

Голямата промяна е вече тук. Усеща се по всичко и витае във въздуха, но ще стане видима и осезаема, когато президентът излезе на сцената и обяви участието на своя формация на предстоящите избори.
Снощи Румен Радев заяви, че е готов и се обърна към целия народ и към отбора, който събира – “Готови сме, можем и ще успеем”. Така рече Генералът и стъпи с десния крак на Козлодуйски бряг.

Малко по-късно му отговори и най-мразеният политик и най-мразеният въобще от българите индивид – Делян Пеевски, който повтори и потрети мантрата си, че най-доброто предстои. Но за кого?

Пеевски успя да оцелее след нечовешките по мащаб протести персонално срещу него преди 12 години. Тогава цената на спасението беше да унищожи партньора си Цветан Василев и заедно с новия си протектор Бойко Борисов и прокуратурата да опоскат КТБ и нейните активи като марокански скакалци.

Разликите между тогава и сега са огромни, защото междувременно Момчето успя да унищожи и последния си безценен актив и политически чадър, който го пазеше от омразата на българите и международните санкции – партията на турците и малцинствата в България – ДПС, и нейния изконен лидер Ахмед Доган. Има обаче и една прилика с 2013 – Пеевски е също толкова неадекватен, колкото беше и тогава, когато се беше затворил в ДАНС за 48 часа, привикваше ченгета и четеше досиета, докато сто хиляди на площада му искаха оставката и бяха готови да го линчуват. Пеевски го бива за унищожител на митове и активи, но не го бива да мисли стратегически и да прави смислени неща, освен да върти бухалката и да руши денонощно съграденото от други преди него.

За втори път в рамките на 12 години през този декември България излезе по площадите, а този път Момчето нямаше никакъв шанс. Отвън го затискат страховити западни санкции от стожерите на Евроатлантическия свят САЩ и Великобритания, а отвътре етническата карта нямаше как да проработи точно в неговите мръсни ръчички. От нийде взорът надежда не види…

Пеевски е един ромски барон, заграбил цялата власт в държавата, но не и етнически лидер или харизматичен политик, който може да подпали конфликт на етническа основа. Това не означава, че няма да опита да го направи. За да оцелее след американските санкции, Пеевски трябваше да си купи някъде по света държава, която да си му даде Конституцията, законите и институциите за негово лично ползване и в личната му угода. Шишкото имаше стари планове и беше надиплил милиарден кеш да си купи някой остров нейде в Тихия или в Индийския океан, но България му излезе по-евтино и накрая си купи нея с помощта на плиткоумните си приятели от Сглобката и зависимия пенсионер Борисов.

Затова през 2026 Момчето си отива, но този път завинаги. С протестите си народът показа абсолютна решимост да си върне държавата обратно от този, който я заграби. Партията на Румен Радев ще спечели достатъчно, за да изхвърли Новото начало от властта окончателно. Без властта и без частна държава, без частна Конституция, без частно МВР и без частно банкиране Пеевски е аут, а Мирински, Палийски, Ревански и сие ще загубят електрозахранване и ще изгаснат като слаботокови мъпети. Вместо да се сниши и да дърпа конците от тъмното, Пеевски се освети и започна да прави безумни заявки за контрол на властта и лупинги към либералите отвъд Океана. То не бяха метани към Зеленски и Украйна, то не беше натрапената без време Еврозона, то не бяха закани, че щял да става премиер. Всичко това с патоса на илитерат с общо 50-100 думи в оскъдния си речник. Само, че Либералите, упадъчният Брюксел и Sleepy Джо Байдън също се оказаха слаботокови и сдадоха багажа без време, а новият ред си има нови фаворити. Мистър Кеш Магнитски накрая се оказа ни с тия, ни с ония и никой не иска да си играе с него. Каква съдба го чака извън политиката и властта, което вече е гарантирано с Румен Радев и огромната вълна от автентични избиратели зад новата партия?

Пеевски за едно е прав – най-доброто предстои, но не и за него. Него го чака най-лошото с влизането в играта на новия фаворит Румен Радев.

След ерата на Костов и Царя, завърши и втората ера в българската политика през Прехода – на Боко и Шиши. Сега започва друга ера и колко ще продължи зависи от Румен Радев и новите играчи.