Пеевски събира мнозинство за отстраняването на Андрей Гюров от домовата книга за служебни премиери. Задействани са всичките му маши в институциите и тези, които осигуряват корупционния кеш, за да се овладее за последно държавата с последните и останали клетки на съпротивата. Западните посолства дадоха сигнал до най-четената медия в социалните мрежи за това какъв срамен алъш – вериш върви с клети депутатски души на пъпа на София в Триъгълника на властта!
Схемата на Шишкото е проста, та чак дрънка на кухо – всички кандидати в домовата книга да откажат на президента номинацията за служебен премиер, докато останат само напълно разкритият като мъпет Главчев и личната му хостеса Мария Филипова.
Единствената пречка пред този заговор е и единственият независим от Пеевски и Борисов кандидат за поста в списъка пред президента – Андрей Гюров.
Затова подуправителят на БНБ трябва да бъде отстрелян на всяка цена.
За целта Пеевски пуска личния си съдия от Конституционния съд Орлин Колев да дрънка глупости, че Гюров е загубил правото си с едно решение на КОНПИ, което се обжалва в съда.
Абсолютно несъстоятелно твърдение, което бивши членове на най-висшия орган в държавата обориха категорично пред BNEWS. Андрей Гюров, според тях, е избран с решение на Народното събрание и само то е органът, който може да го извади от домовата книга за служебни премиери. Затова Пеевски е решил да действа брутално в негов стил и да принуди своите заложници в парламента да гласуват без правно основание екстремно махането на Гюров от поста в БНБ.
Какво ще направи Пеевски веднага след първата сесия на 14 януари. Санкционираният по Магнитски Шишко няма проблем с гласовете на своите слуги от ИТН, БСП и Новото начало, за да чу гласуват без резонни мотиви един от шефовете на Народната банка. Пеевски праща емисари да преговарят с Борисов да подкрепи мръсната схема за конспиративно узурпиране на властта. Ако има свой служебен премиер, Пеевски ще има и свой министър на МВР, а това означава поголовно купуване на гласове в циганските махали. Въпросът за Шишкото е на живот и смърт. Ако Борисов се уплаши и откаже, Мистър Магнитски е приготвил щедри рушвети за всички продажни депутати от ГЕРБ и другите по-малки партии и ПГ. Мизата за гласуване за махането на Андрей Гюров е ударила в небето. Емисари на Новото начало вече обикалят из родните места депутатите и предлагат следпразнични оферти по 250 000 евро за едно гласуване в залата. Чудесен бонус за пенсиониране на повечето депутати в този парламент, които вече няма и да го помиришат. Целият чудовищен фарс се разиграва под носа о пред очите на ДАНС и КОНПИ, но те са от личния обслужващ персонал на Пеевски, а не органи за борба с корупцията и за разкриване на заговорите срещу държавата. За заспалата прокуратура и продънения Сараф даже не си струва да говорим.
Следващите дни и седмици са критично важни за съдбата на държавата. Ще е вземем ли от лапите на нейния узурпатор Пеевски и ще бъде ли той обект на правосъдието или ще продължи да управлява съдбите ни и да краде милиарди евро, дърпайки конците от парламента, където дерибейства заради няколкостотин купени гласа в най-бедните села и циганските махали. Ако се стигне до подобно гласуване за свалянето на неудобния кандидат премиер, пред Парламента се очаква огромен протест за честни и свободни избори. Далеч по-голям от протестите през декември.
Коментар в социалните мрежи:
Това са назначенията на Борисов и Пеевски, които първият категорично отричаше в интервюто си пред Дачков. Конституцията не се опровергава с интервюта. Фактите не се отменят с усмивка в студио.
Медийната активност на конституционния съдия Орлин Колев вече не е просто неловка, тя е институционално разрушителна. Тя поражда въпроса кой говори от името на Конституционния съд – самият съд или политически назначените му съдии, когато решат да обслужат определени хора?
Конституционният съд, обаче, не е ТВ шоу. Той няма говорител. Той няма коментатори. Той има решения и само решенията му имат легитимност. И ако конституционен съдия обикаля студията и уж ни разяснява хипотетични изходи, внушава предварителни изводи и интерпретира Конституцията в движение, това е злоупотреба с институционален авторитет. Особено когато тези внушения обслужват конкретна политическа линия – орязване на президентската институция от правомощията и и консервиране на властта на задкулисието Борисов-Пеевски.
В държава с функциониращо върховенство на правото подобно поведение би било немислимо.
В България то се нормализира и точно това е проблемът.
Орлин Колев коментира активни политически процеси, които вероятно ще попаднат в Конституционния съд. Това поведение не е забранено изрично, но е несъвместимо с морала на конституционния съдия. Конституцията не изчерпва всички правила. Има и принципи. Има и институционална хигиена. Има и дълг към доверието на обществото.
Чл. 147, ал. 3 от Конституцията изисква съдиите в Конституционния съд да притежават високи професионални и нравствени качества. Тези качества не се измерват с дипломи. Те се измерват с въздържание, с мълчание в точния момент и с отказ да бъдеш използван като инструмент в политически сценарий. А точно това се случва.
Особено показателни са изявленията на съдия Колев по въпроса за кръга от лица, които президента може да назначи за служебен министър-председател. С лека ръка той заявява, че лицата от т.нар. „меню“ могат просто да откажат. Това твърдение е юридически примитивно и конституционно опасно.
Когато Конституцията определя затворен кръг от длъжности, тя не предоставя личен избор, а създава публично задължение. Това не е покана. Това не е опция. Това е механизъм за гарантиране на държавната непрекъснатост. Ако всяко лице от този кръг може произволно да отказва, тогава конституционният ред става заложник на политически натиск и телефонни обаждания.
В такъв случай, отговорното поведение е просто:
лицето освобождава длъжността си, за да не блокира Конституцията. Народното събрание, като непрекъсващ орган, я попълва. Всичко друго е саботаж.
Още по-дълбоко в правния абсурд навлиза съдия Колев с изказванията си относно несъвместимостта и конфликта на интереси. Той твърди, че при липса на влязло в сила решение „действа обявената несъвместимост“, докато „нямало краен акт“ и затова имало „невъзможност“.
Това твърдение е правна лудост. Нито Конституцията, нито закона познават „обявена несъвместимост“ без краен акт. Невъзможност без правен факт не съществува!
Чл. 99, ал. 5 от Конституцията е пределно ясен. Към момента на назначаването лицето трябва да заема длъжността подуправител на БНБ. В случая с Андрей Гюров няма решение на Народното събрание за освобождаване, няма подадена оставка и има висящ съдебен спор. Правният казус не е завършен. Докато това не се случи, Андрей Гюров е част от конституционно допустимия кръг. Всичко друго е произвол, маскиран като тълкуване.
Валентин Тончев, бивш народен представител
