Президентът Путин се оказа безполезен съюзник на сваления венецуелски лидер Мадуро, но унижението е по-дълбоко: истинският глобален обхват на суперсилата на президента САЩ прави Кремъл зелен от завист.
ОТ ЕВА ХАРТОГ
С мълниеносната си атака за отвличане на венецуелския диктатор Николас Мадуро, президентът на САЩ Доналд Тръмп показа, че самопровъзгласилият се „многополюсен“ свят на антизападни диктаторски съюзи на президента Владимир Путин от Каракас до Техеран е по същество беззъб.
Освен унижението от това, че светът вижда, че Путин не е надежден съюзник, когато нещата са наопаки – нещо, което вече се наблюдава в Нагорни Карабах, Сирия и Иран – сега има и допълнителната обида, че Тръмп изглежда по-ефективен и по-смел в осъществяването на онези нестандартни интервенции на суперсили, които Кремъл желае да постигне.
Накратко, Путин е засенчен от това да бъде закон сам за себе си. Макар че руският лидер вероятно би искал да свали украинския президент Володимир Зеленски с блиц атака, вместо това той е вкаран в брутална война в продължение на четири години, претърпявайки над 1 милион мъртви и ранени руснаци.
„Путин сигурно е непоносимо ревнив [към Тръмп]“, каза пред POLITICO политическият анализатор и бивш автор на речи на Кремъл Абас Галямов. „Това, което Путин обеща да направи в Украйна, Тръмп го направи за половин час [във Венецуела].“
Усещането, че Москва е загубила лице, беше едно от малкото неща, за които независимите анализатори и руските ултранационалисти сякаш бяха съгласни.
Обсъждайки нападението в Каракас в своя Telegram акаунт, националистическият шпионин, превърнал се във войник, и военен блогър Игор Гиркин, сега затворен в наказателна колония, написа: „Претърпяхме още един удар по имиджа си. Друга страна, която разчиташе на помощта на Русия, не я получи.“
Ненадежден съюзник
От години Русия се стреми да се проектира като основна сила, съпротивляваща се на водената от Америка западна хегемония, като е пионер в съюз, свободно обединен от идеята за общ враг във Вашингтон. При Путин Русия се представяше като главен поддръжник на този „многополюсен“ свят, който подобно на Съветския съюз би помогнал за защитата на тези в своя лагер. Нахлувайки в Украйна през 2022 г., Москва призова съюзниците си да се обединят на нейна страна. Те до голяма степен се вслушаха в призива. Иран продаде на Русия дронове. Китай и Индия купиха нейния петрол. Лидерите на тези страни в Латинска Америка и Африка, които нямаха какво да предложат икономически и военно, оказаха символична подкрепа, която придаде достоверност на твърдението на Москва, че не е международен парий и всъщност има много приятели.
Последните събития обаче показаха, че това са еднопосочни приятелства в полза на Москва. Русия, изглежда, няма да се притече на помощ.
Първите, които осъзнаха, че сближаването с Русия е било загуба на време, бяха арменците. Разсеяна от войната в Украйна, Москва не помръдна и пръст, за да спре Азербайджан от завземането на етнически арменския регион Нагорни Карабах в светкавична война през 2023 г. Руските миротворци просто стояха безучастно.
Година по-късно Кремъл беше също толкова безпомощен, докато наблюдаваше краха на сирийския режим на Башар Асад, който подкрепяше години наред. Русия дори трябваше да изостави Тартус, жизненоважното си пристанище в Средиземно море.
Допълнително подкопавайки статута си в Близкия изток, Русия не успя да помогне на Иран, когато Израел и САЩ бомбардираха Ислямската република миналата година по свое усмотрение. Русия отдавна е важен стратегически партньор на Иран в ядрените технологии, но нямаше отговор на огромната демонстрация на военна авиация, използвана за удари по атомните съоръжения на Иран.
Сега Венецуела, друг от дългогодишните съюзници на Путин, е унижена, предизвиквайки надменно осъждане (но никакви действия) от Москва.
Зелени от завист
Енергийните и военни връзки на Москва с Каракас са дълбоки. От 1999 г. насам Русия е доставила военно оборудване на стойност над 20 милиарда долара – финансирано чрез заеми и обезпечено отчасти с контрол над петролната индустрия на Венецуела – инвестиции, които сега няма да са от голяма полза за Москва.
Залавянето на Мадуро е особено дразнещо за руснаците, тъй като в миналото те са успявали да измъкнат човека си на сигурно място – осигуряването на дача след бягството е сред атракциите на всеки пакт на диктатор с Русия. Но докато сваленият украински лидер Виктор Якунович и Асад си осигуриха убежище в Русия, Мадуро се яви в понеделник в съда в Ню Йорк, облечен в затворнически дрехи.
Руските представители, както се очакваше, осъдиха американската атака. Руското външно министерство го определи като „неприемливо нарушение на суверенитета на независима държава“, докато сенатор Алексей Пусков заяви, че действията на Тръмп предвещават завръщане към „дивия империализъм на 19-ти век“.
Нарушенията на суверенитета и анахроничният империализъм, разбира се, са точно това, в което самите руснаци са обвинявани в Украйна.
Имаше и обичайното дрънкане на оръжия.
Алексей Журавлев, заместник-председател на руската парламентарна комисия по отбрана, заяви, че Русия трябва да обмисли предоставянето на Венецуела на ракета „Орешник“, способна да носи ядрени заряди.
А каналът с военна тематика „Two Majors“, който има над 1,2 милиона последователи, публикува в Telegram, че „действията на Вашингтон на практика дадоха свобода на Москва да решава собствените си проблеми с всички необходими средства“. (Сякаш Москва вече не го беше правила.)
По-оптимистично настроените части от руския лагер твърдят, че действията на Тръмп в Каракас показват, че международното право е било пренебрегнато, което позволява на Москва да оправдае собственото си поведение. Други пък предполагат, въпреки доказателствата за противното в Близкия изток, че Тръмп се придържа към доктрината Монро от 19-ти век и ще се задоволи да се съсредоточи върху доминацията си в Северна и Южна Америка, оставяйки Русия на старите ѝ европейски и централноазиатски сфери на влияние.
Всъщност обаче Путин следва модела „силният е прав“ от години. Смущаващото е, че той не се е доказал толкова успешен в това, колкото Тръмп.
Всъщност, доминиращата емоция сред руските националисти изглежда е завистта, едновременно прикрита и неприкрита.
„Цяла Русия се пита защо не се отнасяме с враговете си по подобен начин“, пише Александър Дугин, виден ултранационалист. Русия, продължи той, трябва да вземе пример от наръчника на Тръмп. „Правете като Тръмп, правете го по-добре от Тръмп. И по-бързо.“
Прокремълският рупор Маргарита Симонян беше още по-категорична, казвайки, че има причина да „ревнуваме“. Различни прокремълски коментатори също отбелязаха язвително, че за разлика от Русия, САЩ е малко вероятно да се сблъскат с последици под формата на международни санкции или „отмяна“.
За мнозина в Русия дръзкият ход на Тръмп вероятно ще потвърди, а не ще преобърне светогледа им, каза анализаторът Галямов.
Руските чиновници и държавните медии отдавна твърдят, че светът се управлява от сила, а не от закони. Иронията обаче е, че Тръмп се показва по-умел в навигирането в закона на джунглата от Путин.
„Самият Путин създаде свят, в който единственото важно нещо е успехът“, добави Галямов. „А сега американците показаха как се прави това, докато унижението на Путин е очевидно за всички.“
И не разбрах защо не храчите по Си Дзинпин. Нали икономическия ефект от отвличането на Мадуро и жена му е в пъти по-тежък за Китай? А Китай също е много сериозен съюзник/инвеститор във Венецуела, много повече от РФ. Или, вие си мразите Путин и, „баба тъй си знае -тъй си бае“? После, много е рано още да се правят изводи и да се „отваря шаманското“. За сега ефекта е обратен на целите, които прокламира Тръмп. Друг е въпроса и за самите цели от гледна точка на международното право. На мен лично, не ми се вижда възможно Тръмп да успее срещу Света. Значи какво, чакаме междинните избори, и – чао. Те, тръмпофобите, си го говореха още от самото начало, ще го преживееем тоя Тръмп, …. ако въобще си изкара мандата. И не ме разбирайте погрешно, много ме дразни, но върши страхотна работа, др.Д.Джей. Тръмп, с темповете, с които действа ша ги „опоска“ за нула време, англосакси и римокатолици. А дали ще успее сам против всички, съдете само от предложението му за С5. Само днес е излязал от/респ. спрял финансирането на, няколко десетки организации. Марко Рубио вчера се изгаври с ООН. Така че, дразнят, но и вършат страхотна работа, в т.ч. и на В.В., дето толкова го мразите, а от утре , той или неговия заместник ще бъдат нашия нов „Биг Брадър“.
И още, на вниманието на Ветропоказателите:
От лятото вървят „спекулации“, че РБ се връща, заедно с други източно европейски държави, в „руската сфера на влияние“. Е, вече не са спекулации, ама няма да поствам линкове, защото „модератора“ пак се чуди, дали да ги разреши. Така че, няма лошо, ако до сега сте били в „своебразна опозиция“, от „утре“ пак да продължите в същия дух, ама дали ви стиска? Штото, ако ще сте опозиция и ще чакате хората да се „опомнят“ и да се върнат към „евронормалността“, с присъщите й – педофилия, инцест, самоубийства, афганистанци в „задния двор“ и т.н. …. Имайте предвид, че първото опомняне, след 1990г., трае вече 36 години и още продължава. А следващото опомняне навярно ще прескочи границата на живота ви.
И още, на вниманието на Ветропоказателите:
От лятото вървят „спекулации“, че РБ се връща, заедно с други източно европейски държави, в „руската сфера на влияние“. Е, вече не са спекулации, ама няма да поствам линкове, защото „модератора“ пак се чуди, дали да ги разреши. Така че, няма лошо, ако до сега сте били в „своебразна опозиция“, от „утре“ пак да продължите в същия дух, ама дали ви стиска? Штото, ако ще сте опозиция и ще чакате хората да се „опомнят“ и да се върнат към „евронормалността“, с присъщите й – педофилия, инцест, самоубийства, афганистанци в „задния двор“ и т.н. …. Имайте предвид, че първото опомняне, след 1990г., трае вече 36 години и още продължава. А следващото опомняне навярно ще прескочи границата на живота ви.
Материала е русофобски и необективен. Храчки. Защо авторките не коментират действията на Тръмп. Ми Тръмп им е.а майката на западняците. След Тръмп „колективен запад“ вече няма да има, още по-малко, „ред, основан на правила“. Ще съществуват само САЩ и различни държави – „кръвни банки“ по израза, ако не греша, на Джордж Фридман, шефа на СТРАТФОР. При което САЩ ще бъдат „вампира“ а отделните държави – „кръвните банки“. Остана да вземе Гренландия, което вече е заявил категорично. И да ви видим тогава кого ще плюете и по кого ще храчите. Но, вземе ли Гренландия, „чао НАТО“ и много – много скоро „чао ЕС“. Възхищавам ви се , като шопкини сте – „Я не глеам на мен да е добре, я глеам на Вуте да е зле““ Това сте вие.
Демонстрацията на “суперсила” на оранжевия клоун е като еякулация на 18 годишен младеж-бързо, емоционално и кратко😜
Дедоларизацията продължава.
Бавно, последователно. Без да се поддава на импулсивни нарцистични провокации.
Китай бавно превзема Латинска Америка, Австралия и Европа.
Русия последователно развива военна, икономическа и духовна независимост.
Тръмп е в паника-изхвърля фойерверки! За да напомни за себе си.
Споко. България на 100% отива при Русия-където й е мястото🥰