Тръмп използва петрола като оръжие от 19 век, за да противопостави последната нефтена държава САЩ срещу първата електодържава на 21 век – Китай!

Проблемът с манията на Тръмп по петрола, разяснява в колумнистки материал Политико.

Американският президент залага да се превърне в най-голямата – и последна – петродържава в света, докато Китай залага да се превърне в най-голямата и трайна електродържава.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, е старши сътрудник в Центъра Белфер към Харвардския университет и водещ на седмичния подкаст „World Review with Ivo Daalder“. Той пише рубриката „From Across the Pond“ на POLITICO.

За да оправдае военната си операция срещу Венецуела, президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна назад във времето с повече от два века и се хвана за доктрината Монро. Но друг интерес от 19-ти век е този, който е тласнал неговия изключителен ход – петролът.

Според New York Times, това, което започна като опит да се окаже натиск върху венецуелския режим да се откаже от властта и да прекрати притока на наркотици и имигранти към САЩ, започна да се превръща в решителност да се завземе петролът на страната миналата есен. И президентът беше движещата сила зад тази промяна.

Това едва ли е изненадващо – Тръмп е обсебен от петрола от десетилетия, въпреки че по-голямата част от света активно се опитва да го остави зад гърба си.
Още през 80-те години на миналия век Тръмп се оплакваше, че САЩ защитават Япония, Саудитска Арабия и други, за да осигурят свободния поток на петрол. „Светът се смее на американските политици, докато защитаваме кораби, които не притежаваме, превозващи петрол, от който не се нуждаем, предназначен за съюзници, които няма да помогнат“, пише той в реклама във вестник от 1987 г.
След като подкрепя войната в Ирак от самото начало, той по-късно се оплаква, че САЩ не са се възползвали достатъчно от нея. „Бих взел петрола“, казва той пред Wall Street Journal през 2011 г. „Няма да напусна Ирак и да позволя на Иран да вземе петрола.“ Същата година той отхвърля и хуманитарните опасения в Либия, казвайки: „Интересувам се от Либия само ако вземем петрола.“

Не е изненадващо, че „вземете петрола“ по-късно се превръща в мантра за първата президентска кампания на Тръмп – и за първия му мандат. Оплаквайки се, че САЩ не са получили „нищо“ за всички пари, похарчени за нахлуването в Ирак: „Преди беше „На победителя принадлежи плячката“… Винаги казвах „Вземете петрола“, възрази той по време на форума на главнокомандващите през 2016 г.
Като президент той също настояваше за запазване на американските сили в Сирия точно по тази причина през 2019 г. „Харесвам петрола“, каза той, „ние запазваме петрола“.
Но докато Ирак, Либия и дори Сирия бяха конфликти, инициирани от предшествениците на Тръмп, Венецуела е съвсем друг въпрос.

Седмици преди да завземе венецуелския президент Николас Мадуро, Тръмп ясно заяви какво трябва да се случи: На 16 декември 2025 г. той обяви петролна блокада на страната, „докато не върнат на Съединените американски щати целия петрол, земя и други активи, които преди това ни откраднаха“.
След това, след като завзе Мадуро, Тръмп заяви, че САЩ ще „управляват страната“, за да получат нейния петрол. „Ние сме в петролния бизнес“, заяви той. „Ще накараме нашите много големи петролни компании от Съединените щати… да влязат, да похарчат милиарди долари, да поправят силно повредената инфраструктура и да започнат да печелят пари.“
„Ще извадим огромно количество богатство от земята“, настоя Тръмп. „То ще отиде и в Съединените американски щати под формата на обезщетение за щетите, причинени ни от тази страна.“
В сряда министърът на енергетиката Крис Райт обяви, че Венецуела ще доставя петрола си до САЩ „и след това безкрайно, оттук нататък, ще продаваме продукцията, която излиза от Венецуела, на пазара“, като по този начин ефективно обявява експроприацията на най-важните национални ресурси на Венецуела.
Всичко това мирише на империализъм от 19-ти век. Но проблемът с петролната мания на Тръмп е по-дълбок от желанието му да го краде от другите – със сила, ако е необходимо. Той е фиксиран върху изчерпващ се ресурс с постоянно намаляващо значение.
И все пак, това изглежда няма значение.

По време на кампанията си за преизбиране Тръмп продължаваше да набляга на необходимостта от производство на повече петрол. „Сондай, бейби, сондаж“ стана толкова централно място в енергийната му политика, колкото „вземи петрола“ беше във възгледите му за военна интервенция. Той призова ръководителите на петролни компании да наберат 1 милиард долара за кампанията му, обещавайки, че администрацията му ще бъде „страхотна сделка“ за тяхната индустрия. И непрестанно говореше за големите резервоари на „течно злато“ в САЩ, твърдейки: „Ще направим състояние.“

Но това не бяха просто предизборни обещания. След завръщането си на поста Тръмп разгърна пълната сила на правителството на САЩ, за да увеличи производството на петрол у дома и износа в чужбина. Той създаде Национален съвет за енергийно господство, отвори защитени земи в Аляска и Арктическия национален резерват за дивата природа за проучване на нефт и газ, подписа мандат за незабавно приемане на офшорни договори за лизинг на нефт и газ и ускори реформите за разрешителни, за да се ускори изграждането на тръбопроводи, разширяването на рафинериите и износа на течен природен газ.

В същото време той критикува усилията за намаляване на емисиите на парникови газове като част от „измама“ с изменението на климата, отново оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата и предприе серия от стъпки за прекратяване на дългосрочния преход от изкопаеми горива към възобновяема енергия. Той подписа закон, с който се прекратяват кредитите и субсидиите за насърчаване на закупуването на жилищни слънчеви и електрически превозни средства, позова се на националната сигурност, за да спре производството на офшорни вятърни електроцентрали, и прекрати субсидиите, насърчаващи производството на възобновяема енергия.

Проблемът с всички тези усилия е, че САЩ сега разчитат на изкопаеми горива, точно когато глобалното им бъдеще намалява. Днес производството на петрол вече изпреварва потреблението и се очаква глобалното търсене да достигне пик по-късно това десетилетие. През последните 12 месеца цената на петрола е намаляла с над 23 процента, което все повече изтласква по-нататъшното проучване и производство от пазара.

Междувременно възобновяемата енергия става все по-рентабилна. Бъдещето все повече се крие във възобновяемите енергийни източници, които да задвижват нашите автомобили; да отопляват, охлаждат и осветяват домовете ни; да захранват нашите центрове за данни, модерни производствени фабрики и всичко останало, което поддържа живота ни на Земята.
Като използва силата на слънцето, силата на вятъра и топлината на Земята, Китай гради бъдещето си върху неизчерпаеми ресурси. И докато Пекин е водещ в това отношение, много други следват по неговите стъпки. Всичко това, точно когато САЩ се връщат към зависимостта си от изчерпателни изкопаеми горива.
Тръмп залага на това да се превърне в най-голямата – и последна – петродържава в света. Китай залага на това да се превърне в най-голямата и трайна електродържава. На коя страна бихте предпочели да бъдете?

WSJ: САЩ прибират целия петрол на Венецуела

The Wall Street Journal: САЩ планират да установят контрол над венецуелския петрол!

Администрацията на Тръмп разработва мащабна инициатива за установяване на дългосрочен контрол над петролната индустрия на Венецуела. Според плана, САЩ биха получили пряко влияние върху държавната компания PDVSA, за да купуват и продават по-голямата част от петрола ѝ, което Вашингтон се надява да свали световните цени до 50 долара за барел.

„Разглежданият план предвижда САЩ да упражняват известен контрол върху държавната петролна компания на Венецуела, Petróleos de Venezuela SA, включително придобиването и предлагането на пазара на по-голямата част от производството ѝ на петрол“, пише изданието, позовавайки се на информирани източници.

Основните цели на тази стратегия са да се изместят Русия и Китай от Венецуела и да се намалят разходите за енергия за американските потребители. Ако бъде успешна, това би позволило на САЩ да доминират над по-голямата част от петролните резерви в Западното полукълбо.

„Това би могло ефективно да даде на Съединените щати контрол над по-голямата част от петролните резерви в Западното полукълбо… Също така би могло да постигне две от основните цели на администрацията: прогонване на Русия и Китай от Венецуела и понижаване на цените на енергията за американските потребители“, казаха източници пред The ​​Wall Street Journal.