Най-висшият орган в държавата – Конституционният съд, също ясно показа, че приема и.ф. главния прокурор Борислав Боби Сарафов за нелегитимен и противоконституционен. От това по-голямо дъно, че Сарафов продължава да окупира поста и кабинета на 4 етаж в Съдебната палата няма накъде. Всъщност има. Покровителят на Сарафов Пеевски, който не може да си позволи заедно с Борисов да изпусне властта, активира Апелативния съд във Варна да блокира почти цялата съдебна система с едно на пръв поглед излишно питане до КС.
Тактиката на Пеевски и Борисов е проста – ако нямат собствен главен прокурор о собствена съдебна система, която да ги пази тях самите и да бъде бухалка за бизнеса и неудобните опоненти, тогава по-добре да няма никаква съдебна система. Ако държавата не е тяхна лична собственост, тогава да няма никаква държава!
Конституционният съд показа на Сарафов, че е нелегитимен, пише Капитал. Ето защо:
автор Капитал:
Становище на и.ф. главен прокурор по дело е игнорирано, защото е изпратено след 21 юли.
През 2026 г., както през предходната, една от основните теми в държавата ще бъде има ли България легитимен главен прокурор или не. В първите дни след празниците стана ясно, че Варненският апелативен съд е сезирал Конституционния съд (КС), за да се произнесе дали Борислав Сарафов заема законно поста, или след 21 юли миналата година се самопровъзгласява за главен прокурор въпреки закона.
Изглежда обаче, че още преди това самият Конституционен съд е възприел позицията на Върховния касационен съд, чиято Наказателна колегия прие на практика, че Сарафов е нелегитимен главен прокурор. Това, което предстои, е КС да реши дали изобщо е допустимо искането на Варненския апелативния съд за изричното произнасяне на конституционните съдии по въпроса.
Иначе фактите сочат, че без да се вдига шум (защото досега не са били сезирани по казуса) конституционните съдии са дали на Борислав Сарафов да разбере, че след юли 2025 г. становищата му, подадени като главен прокурор, не могат да се вземат предвид. Позицията е „изразена“ през едно от решенията на КС.
Умноженото по 0 становище на Сарафов
Става дума за решение №12 по дело №7 от 2025 г., което формално е свързано с текстове от Закона за административните нарушения и наказания, засягащи глобите, налагани по този ред. Ключовото в това решение обаче е друго: както по всяко конституционно дело, заинтересованите институции са поканени да дадат своите становища. Видно от документацията на страницата на КС, такова становище е подал и изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов. То обаче е депозирано на 7 август 2025 г., т.е. когато, ако беше спазен Закона за съдебната власт, той вече трябваше да е освободил „и.ф.“ поста.
Становището на Сарафов е публикувано на страницата на КС, но в самото решение аргументите на Сарафов не са отбелязани. Всички останали мнения без неговото са обсъдени подробно. По информация на „Капитал“ не става въпрос за „технически“ пропуск, защото мнозинството конституционни съдии са се обединили около мнението, че през август Борислав Сарафов вече не е главен прокурор, тъй като законът е ясен – той е можел да заема поста до 21 юли. „Няма как лице, което не изпълнява дадена функция, да дава експертно мнение в това си качество“, коментира източник от КС неофициално пред „Капитал“.
„Неслучайно не го взехме предвид“
И въпреки че аргументацията за „пропуснатото“ становище беше потвърдена два от източника, потърсихме официалната позиция на институцията в лицето на председателката на Конституционния съд Павлина Панова. „Становището на господин Борислав Сарафов не е изпуснато по случайност“, каза тя. И допълни: „Позицията ни е съобразена с това, че документът е постъпил след изтичането на 6-месечния законов срок (в който той трябваше да освободи поста – бел. авт.), без да вземаме изрична позиция дали той е легитимен или не.“Конституционният съд не може да изразява позиция за легитимността на Сарафов, доколкото това е компетентност на съдилищата по конкретните дела. Решението аргументите на Сарафов по конкретен правен спор да не бъдат вземани предвид обаче е достатъчно ясно изразена позиция.
Друг е въпросът в настоящата политическа ситуация кой и какъв натиск ще упражни върху КС. Към момента избраният с гласовете на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ в парламента Орлин Колев прокарва интересите на тандема Борисов – Пеевски в съдебната власт. Колев неведнъж е изразявал позиции в защита на Сарафов.
Искането на Варненския апелативен съд
Оттук насетне КС ще трябва да решава по искането на Варненския апелативен да е произнесе дали Сарафов легитимно изпълнява функциите на главен прокурор. Поводът е постъпило искане в апелативния съд от Сарафов за възобновяване на наказателно дело, което той е подал на 20 август м.г., тоест след изтичането на 6-месечния законов срок, в който той може да заема тази позиция.
„Съдът не може да се произнесе по същество, без да установи дали лицето, направило искането (за възобновяване на делото), към относимия момент е имало процесуална легитимация да инициира производството, т.е. дали е притежавало качеството „главен прокурор“ по смисъла на Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс“, се казва в мотивите на варненските съдии.
Съмнения за политическо влияние
Искането на Варненския апелативен съд обаче повдига основателни въпроси защо магистратите прибягват до подобно „измиване на ръцете“, при положение че имат всички възможности просто да приложат разпоредбите на Закона за съдебната власт. Това вече направиха състави на Върховния касационен съд, които се позоваха на законовите промени от началото на 2025 г. Текстовете (предложени от ПП-ДБ и приети с гласовете на ГЕРБ, докато още не беше ясно дали няма да се сформира кабинет без Делян Пеевски) ограничиха възможността едно лице да изпълнява временно функциите главен прокурор и председател на върховно съдилище до 6 месеца. За Сарафов срокът изтече на 21 юли. Той обаче отказа да сдаде поста и дори влезе в открит конфликт с председателката на ВКС заради произнасянето на Наказателната колегия на съда. Сарафов смята, че черпи легитимност не от закона, а от тълкуването му от страна на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), че той е заварен случай, а законът важи от следващия „и.ф.“.
Както Наказателната колегия на ВКС, така и редица състави от Апелативен съд – София, обаче директно прилагат закона и отказват исканията за възобновяване на дела, подадени от Сарафов. Така на практика човешки съдби (за които възобновяването на дела е единствена правна възможност) стават заложници на своеволието на Сарафов да пребивава на поста.
В края на миналата година Съюзът на съдиите в България призова ВСС да провери Борислав Сарафов за злоупотреба с власт и натиск върху съдии. „Прокурорската колегия на ВСС да упражни своите правомощия за проверка на използването на ресурсите и авторитета на прокуратурата за реализиране на претендирани лични процесуални права на Борислав Сарафов“, се казва в позицията на организацията.
Анализ в социалните мрежи на Андрей Янкулов, АКФ, бивш прокурор:
Законът, чийто проблем първо беше, че бил приет заради един човек (Сарафов), а после, според прокуратурата и нейната колегия във ВСС се оказа, че не важи точно за този човек, сега пък е пратен в Конституционния съд от състав на Апелативен съд Варна.
Иде реч за чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, който гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Сега състав АС Варна, сезиран с искане за възобновяване на наказателно дело от Сарафов, иска КС да установи противоконституционност на тази разпоредба ИЛИ пък, алтернативно, ако не установи такава, да тълкува дали нормата била приложима спрямо Сарафов. Последното си е и същината на искането, защото, каквито и абсурдни правни спорове да може да има около смисъла на текста, едва ли някой би могъл чак да провиди противоконституционност в това едно и също лице да не може да бъде и.ф. главен прокурор или председател на съд след определен в закон срок. Ако нещо би било противоконституционно, то е точно обратното – да няма никакъв срок за временно заемане на висши държавни постове, с което един постоянен мандат може да се окаже по-кратък от временен, защото за постоянния срок има.
Цялата история покрай „чл. 173, ал. 15 и Сарафов“ демонстрира по нагледен начин пълната несъстоятелност на съдебната ни система на най-висшите ѝ нива, която просто блокира, когато трябва да излезе извън отъпканата пътека на баналните случаи.
А този случай не е банален не заради естеството на правния казус, а заради влиянието от центровете на скрита власт, които хем много държат Сарафов да продължи да си бъде главен прокурор точно в настоящото му положение на прага на вратата на кабинета на четвъртия етаж на Палатата, при което може да бъде побутнат да го прекрачи по-лесно и от Гешев, хем обаче не желаят да направят ясното политическо действие за запазването му на поста, каквото би било да отменят/променят въпросната „спорна“ норма от ЗСВ и казусът да бъде приключен за 29 секунди.
И затова той е хвърлен в полето на съдебната власт, която се проваля зрелищно с него на всичките си нива, издавайки за пореден път пълната си импотентност да подхване какъвто и да е малко по-топличък картоф.
Първо, прокурорската колегия на ВСС се проваля с изтъкването на поне една смислена причина кое налага да се разиграва цялата тази драма вече толкова месеци и с какво физическото лице Борислав Боби Сарафов е чак толкова важно за институцията Прокуратура на Република България, че абсолютно никой друг не може да я оглави временно, а трябва да е точно той. Въпрос, който няма нищо общо със „спорната“ норма, а с чисто управленското решение защо точно Сарафов трябва да ръководи прокуратурата. За което управленско решение няма нито едно разумно основание – във вече повече от двегодишния си мандат той не е извършил нито едно действие, което да събуди обществено и професионално доверие у своите управленски качества и не е изпълнил нито една от собствените си ключови заявки, дадени, когато зае поста (да чисти прокуратурата от „Осемте джуджета“ и да я вади от калния терен на политиката).
Второ, съдилищата не могат да се разберат как да тълкуват един прост законов текст, който, оказва се, предвид поведението на ПК на ВСС, е от толкова съществено значение за прокуратурата. Оттам за съдебната система, оттам за държавното управление въобще. Защото, както съм казвал и писал вече много пъти тези месеци, дали България има или няма легитимен главен прокурор не е проблем, който се изчерпва с това дали съдилищата ще приемат за разглеждане конкретни прокурорски актове, подписани от Борислав Сарафов като „и.ф. главен прокурор“.
Самият ни КС е въздигнал значението на тази фигура до невероятни висоти в българския правов ред – без главен прокурор не може да се гарантира правилното прилагане на законите от всички прокурори, защото именно той го осигурява с упражняване на конституционните си правомощия. Независимо дали сме съгласни с КС, това е неговото ясно изразено становище чрез поредица решения от различни години.
И най-големият проблем за състоянието на съдилищата по този казус трябва да търсим у Върховния касационен съд.
Защото от някакво вече изчезнало съобщение на интернет сайта му (търсих го наскоро и не можах да го намеря) преди месеци разбрахме, че становището на Наказателната му колегия било, че Сарафов не е вече и.ф. главен прокурор по силата на закона. Но не видяхме нито подписано становище, нито съдии, излезли с имената и лицата си да оспорят легитимността на и.ф. главния прокурор, а за тълкувателно решение въобще да не отваряме дума.
Може ли да бъде дори близо до нормалното ти да си върховната инстанция по наказателни дела и да мишкуваш относно легитимността на главния прокурор на републиката по този унизителен за самата идея за съд в правова държава начин? С анонимка на сайта? Хайде, първоначално може и идеята да е била деликатно да се подскаже на Сарафов, че просто трябва да се оттегли, всичко да се размине тихо и кротко и „било, каквото било, ще бъде, както беше“, но явно не сме в ерата на постигане на резултат чрез намеци.
И след като сме в друга ера, то трябва да се действа съобразно времето и мястото. Категорично и ясно. А ВКС избра да си затрае кротко и повече нищо да не каже по темата, задоволявайки се с въпросната анонимка. Все едно казус вече няма, а и да има, не го засяга.
Така топката е прехвърлена в полето на конкретните съдебни състави, които си я отиграват по „вътрешно убеждение“.
Което пък е отвело настоящия състав на АС Варна да се излага по същество да иска от КС тълкуване на закон, което нито може да поиска, нито на КС му е работа да прави.
Какво ще се постигне от цялата работа – вероятно просто продължаване на безвремието, защото сега ще се „чака КС“. Както преди го чакаха да тълкува дали този състав на ВСС можел да избере главния прокурор, т.е. Сарафов, защото всички знаят, че този състав на ВСС друг няма да избере.
А въпросът всъщност продължава да не е дали може, а защо трябва. Защо трябва и един ден повече да продължава сегашното безобразие.
Кой го е разпоредил и кое го налага.
(Edit: съобщението на сайта на ВКС не е изчезнало, а се съхранява в друга папка)
