„Не ми е нужно международно право“: Доктрината за Дивия Запад на Тръмп замразява европейските мозъци!

Светът вече не се нуждае от европейските, констатират в Брюксел – където е най-голямата и комай единствена “законодателна фабрика” за международно право в света.

Доналд Тръмп заяви, че НАТО трябва да разбере желанието на САЩ да придобият Гренландия:

Аз съм напълно за НАТО. Аз го спасих. Ако не бях аз, днес нямаше да има НАТО.

Европейските страни се опитват да не мислят колко много все още се нуждаят от Доналд Тръмп. Някои дипломати казват, че е време да го направят, анализира Политико.

Снегът заваля обилно над Брюксел тази седмица, докато служители от посолства и европейски институции се завърнаха от празничните си дрямки в един шокиращ нов свят.
Като леден плясък на арктически въздух, операцията на Доналд Тръмп за отстраняване на Николас Мадуро от президентския пост на Венецуела смая висшите служители на ЕС и ги замрази в мълчание. След това той постави под въпрос НАТО, заплаши Куба и Иран и заяви, че трябва да притежава Гренландия за целите на националната сигурност, независимо дали съюзниците на САЩ, които в момента я контролират, са съгласни.
„Не ми е нужно международно право“, заяви Тръмп в интервю за New York Times.

Но международното право се нуждае от Тръмп. Неговият подход представлява екзистенциална заплаха не само за глобални споразумения като Парижкото споразумение за климата, но и за Европейския съюз, най-голямата фабрика за международно законодателство в света. Всяка година ЕС издава над 2000 директиви, актове, регламенти и други правни документи, ръководещи икономическия и обществения живот на своите 27 държави членки. В един доминиран от Америка свят, където върховенството на закона няма значение, законодателната машина на ЕС може бързо да се превърне в странен анахронизъм. Първата седмица на 2026 г. за пореден път разкри парализата и безсилието на европейското ръководство да реагира на американски президент, който гордо се хвали, че единственото нещо, което може да го спре, е собственото му чувство за „морал“. „Това е много важен момент“, каза един дипломат от европейска държава, на когото е предоставена анонимност, както и на други, за да говори свободно. „В европейските медии имаше тенденция да се подиграват на Тръмп и неговите хора и да ги представят като глупави, а понякога дори като луди. Мисля, че това е погрешно. Те са изключително способни.“
Но тяхната мисия, каза този дипломат, е ясна: да направят всичко необходимо, за да защитят интересите на САЩ и администрацията на Тръмп. Белият дом не се интересува дали е добър съюзник на Европа и е повече от готов да критикува, заплашва, тормози и евентуално да атакува стария континент. „Това не може да е изненада“, каза дипломатът.

Всичко това за Украйна

Но почти година след началото на втория мандат на Тръмп, европейските лидери и официални лица никога не са обсъждали официално новото дистанциране на Америка от предишните ѝ близки съюзници на стратегическо ниво. „Това трябва да се обсъди“, каза същият дипломат. „Причината, поради която не сме провели пълноценна дискусия по въпроса, е заради Украйна.“
И тук е ядрото на напрежението, парализиращо реакцията на Европа. Точно както Европа все още зависи от НАТО за своята сигурност, въпреки многократните обещания да се изправи на собствените си крака, тя отчаяно се нуждае от американска подкрепа, за да постигне приемливо примирие в Украйна.

Среща на съюзниците на Украйна в така наречената коалиция на желаещите тази седмица се доближи до план, според който Съединените щати биха осигурили военен гръб, за да гарантират всяко мирно споразумение. Но съвместното изявление на повече от 30 правителства, произлязло от срещата, не съдържаше подробности за американската роля и не беше подписано от представителите на Тръмп.

Но това все още е опасно деликатен момент за Украйна и Русия все още дори не е на борда. Отчуждаването на Тръмп в този момент би било рисковано за съюзниците на Украйна в ЕС и извън него.

Проблемът е, че освен ако няма открита дискусия за новото състояние на Запада, лидерите вероятно ще се затруднят да генерират политическата подкрепа, от която се нуждаят за мащаба на необходимото отклонение във външната политика от САЩ и евентуално НАТО.
Френският президент Еманюел Макрон беше сред най-отворените по отношение на предизвикателството, предупреждавайки в реч тази седмица, че САЩ са решени да разделят света на сфери на влияние.
„Съединените щати са утвърдена сила, която постепенно се отдръпва от някои от своите съюзници и се освобождава от международните правила, които преди насърчаваше“, каза Макрон по време на годишното си обръщение за външната политика.
Макрон каза, че Европа не трябва да приема това, което той нарече „нов колониализъм“ и трябва да инвестира допълнително в „стратегическата автономия“ на континента.
И все пак самият френски президент сега е по-слаб и по-непопулярен от всякога, с блокиран парламент в Париж, неспособен да постигне напредък по ключови мерки, и окуражена крайна десница, която се извисява напред в социологическите проучвания. Докато много дипломати и служители споделят оценката на Макрон, те знаят, че гласът му няма тежестта в политиката в Брюксел, която някога имаше.
В речта си за външната политика тази седмица Макрон не спомена поименно действията на Америка във Венецуела, нито самия Тръмп.
Дори ако Тръмп може да бъде убеден да застане до Европа, да се отдръпне от Гренландия и да изпрати американски войски за наблюдение на мира в Украйна, ще продължи ли това?
Дипломатите все още се съмняват колко би струвал американски подпис под мирен договор, гарантиращ сигурността на Украйна, когато Тръмп е готов да прави каквото си поиска. „В крайна сметка“, каза друг европейски дипломат, „нямате гаранции, че нещата ще се получат.“

Не е просто проблем с балон

Незначителността на ЕС за новия световен ред на Тръмп е очевидна навсякъде, според критиците на блока. В Газа ЕС няма потенциална роля в нито един нов мирен съвет, който би могъл да управлява ивицата съгласно плана за прекратяване на огъня на Тръмп, въпреки че е най-големият донор на помощ. Докато иранските протестиращи се стремят да свалят режима в Техеран, лидерите на ЕС предлагат малко повече от топли думи – ако изобщо говорят за това – от 3000 мили разстояние.

„Европа се е отклонила от пътя си и не съм сигурен, че има роля, която да играе някъде по света, освен в Украйна“, каза един висш дипломат извън ЕС.

Дипломатът посочи „разделенията“ на върха като особена слабост. Например, никой отделен човек не говори от името на Европа по въпросите на външната политика, а лидерите на ЕС издадоха отделни изявления в отговор на операцията на САЩ за отстраняване на Мадуро. Едното дойде от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, другото от Антонио Коста, председател на Европейския съвет, и третото от Кая Калас, която има официалната роля на „върховен представител“ и е най-висшият дипломат на ЕС.

Но изявлението на Калас, призоваващо за „спокойствие и сдържаност“ и зачитане на „принципите“ на международното право, в крайна сметка беше подписано само от 26 държави членки на ЕС, като една – Унгария – отказа да се присъедини.

Откровеното предизвикателство на Америка към световния ред е кошмар, който се простира отвъд Брюксел.

Вземете например британския премиер Киър Стармър, самият той адвокат по кариера. Преди да дойде на власт, Стармър разкритикува консервативното правителство в Лондон, че не е обърнало внимание на липсата на интерес на Тръмп към международното право. Сега, когато е на поста си, той може да предложи само най-слабите публични коментари, отказвайки да даде мнение относно законността или несъответствието на операцията на Тръмп за смяна на режима във Венецуела.
„Какъв вид лост за влияние можем да имаме над Русия, когато не възразяваме, когато САЩ правят това във Венецуела?“, попита друг европейски дипломат. Дори когато става въпрос за амбициите на Тръмп да поеме „собственост“ над Гренландия – част от територията на Дания, член на НАТО – европейците, които се стремяха да подкрепят датската позиция, формулираха отговорите си с най-меки думи, внимателно избягвайки всичко, което би могло да изглежда като пряка критика към САЩ. „Законът е по-силен от силата“ беше най-доброто, което фон дер Лайен успя да каже. Не е ясно дали е права.
„Светът вече не се основава на европейски ценности“, каза висшият дипломат. „Светът функционира по съвсем различен начин. Европа трябва да намери своя път.“