На всички съвременни будители искам да кажа, че не са сами в своята кауза, заяви в поздрава си за 24 май президентът Росен Плевнелиев,
който застана между председателя на парламента Михаил Миков и кмета на София Йорданка Фандъкова пред паметника на Светите братя пред Народната библиотека.
Една модерна държава се гради, уповавайки се на науката, образованието и културата. Нужно ни е обединение около каузата за духовното и културно съхранение и израстване на България, призова държавният глава.
Плевнелиев започна с благодарностите и признанието за труда на хората от духовното поприще от читалищните дейци и едва след това изреди учените, преподавателите, учителите и всички дейци на културата.
Добре дошли в дома на нашия език, който е и наш дом.
Искам да благодаря на българистите от цял свят, каза писателят Георги Господинов в приветствието си, като се обърна най-напред към българските деца.
Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите, каза творецът,
като припомни колко много царства са паднали и изчезнали в региона, разкъсван от раздори.
Цели 12 века пазим тези 30 букви – не е ли това чудо, възкликна Господинов.
Щастливи сме, че честваме ежедневното чудо на езика, всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика, в която са били първомайсторите Светите Кирил и Методий, каза писателят, който бе категоричен, че литературата може да помогне за преодоляване на кризите.
Ако финансистите ни четяха повече книги, кризите ни щяха да са различни, заключи той.
Убедена съм, че всеки лев, инвестиран в образование и култура, дава най-ценните плодове. Това гарантира перспективата за развитието на нацията.
Благодаря на всички учители, читалищни дейци, които с благородния си труд издигат престижа на нашия град, каза в приветствието си по повод 24 май кметът на Столична община Йорданка Фандъкова.
Вярвам, че народ, който празнува книжовността и знанието, има силата да се справи в най-трудните моменти и да намери пътя напред. Нека вървим напред със силата на знанието и духа, заяви още Фандъкова.
Уважаеми политици, нека не забравяме, че силата на словото е огромна; нека я използваме градивно, за популяризиране на ценности, добави кметицата.
Тя изрази радостта си от отварянето на първият от четирите музея, които ще бъдат готови следващата година, а именно църквата „Света София“, която Фандъкова определи като “ уникално богатство“.
Стотици учители и ученици, граждани, сред които предимно майки с деца, се събраха на празника на Славянската писменост и култура пред паметника на Светите братя пред Народната библиотека в столицата. Полетяха трицветни балони с цветовете на трибагреника.
Сред официалните лица пред паметника бяха депутати, председателят на ДПС Лютви Местан, министърът на културата Владимир Пенев, ректорите от Софийския университет, учените от БАН, депутати, дипломати. Прозвуча Многая лета и химнът на буквите „Върви народе, възродени“. Хората и политиците поднесоха венци и цветя на паметника на създателите на азбуката ни.
До паметника застанаха и участниците в шествието, което потегли от президентството, премина по Царя, покрай БАН, спря до СУ, където се присъединиха преподаватели и студенти.
Редица градове още отбелязаха празнично празникът на книжнината.
С общоградско хоро завърши честването в Кюстендил, които по-рано ученици със знамена и балони минаха на празнично шествие през центъра на града.
В Пловдив три деца припаднаха от слънцето
Стотици пловдивчани отбелязват 24 май също с шествие, водено от митрополит Николай. Три деца припаднаха по време на честванията пред гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“ в града. Между тях е и един от знаменосците на шествието, съобщиха от МВР.
Причината е силното слънце, на което са били изложени децата, докато официалните лица приветстваха участниците в тържествата. Бързата намеса на екип на Спешна помощ стабилизирал припадналите деца и те отново се включили в празника.
В Бургас над 1000 души опитаха да поставят рекорд за най-масовото пеене на химна, посветен на Светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени“.
Тази година се отбелязват 1150 г. от Великоморавската мисия на Свети Кирил и Методий и създаването на азбуката ни.
Кирилицата е третата призната от ЕС официална азбука, а създателите й са обявени от Папа Йоан-Павел Втори за съпокровители на Европа.
