Телевизионните пастири, каква е връзката между убийствата след “Мишо Бирата”, шесте екзекуции преди Сглобката и шест трупа от “Петрохан”?

Когато Баце и Шиши започват да се “прегрупират”: три трупа след “Мишо Бирата”, шест поръчкови убийства и атентати преди и по време на Сглобката, а новото прегрупиране започва с шест екзекуции в “Петрохан”…

Тече мощно прегрупиране на дебелите, в което още сарафовци и корпулентни фигури ще хвърчат под автобусите. Прегрупиране и претрупиране. Не е ли така?

Само след СРС-то “Ало, Ваньо” и случая “Мишо Битата, в които Борисов слагаше чадър над контрабандата, си умряха трима за месеци от внезапен масивен инфаркт – шефът на Митниците Ваньо Танов, Мишо Бирата и жена му.

За да има Сглобка на ГЕРБ – ДПС с ПП и ДБ, Шишковците за едно лято взривиха главен прокурор в кортежа му и утрепаха шестима – Къро, адвоката на ПП Джингов, брат Галев, Петьо Еврото, Нотариуса и Алексей Петров – Трактора.

Сега идва Гранде Финале и започват с шесторно убийство и с деца, но съм сигурен, че тепърва престоят още много в следващите месеци.
Мафията никога не предава властта си без да се лее кръв.

Николай Бареков

КРАХЪТ НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ПАСТИРИ: ЗА ДОВЕРИЕТО, КОЕТО СЕ ИЗПАРИ

„Говорещите глави“ в телевизора са внезапно и дълбоко разтревожени. Сякаш едва днес са забелязали, че „централните медии“ вече не могат да върнат „вълка в кошарата“, нито да възкресят доверието в институциите. С вопъл на отчаяние те призовават към „държавност“ и вяра в институциите, защото усещат, че ако тя – Вярата – рухне, рухва и тяхната единствена роля – да бъдат обслужващи и фасада на властта.

Когато гражданите спрат да им вярват и потърсят информация в социалните мрежи, целият им свят от платени говорители и пленени институции отива „на кино“.

А нещата са пределно прости: всичко опира до доверие. А доверието не се спуска с декрет, то се печели с резултати, с откровение и отговорност към обществото.

Да започнем с институциите, към които искат да възстановим доверието си – най-важната за разкриване на подобно престъпление – Прокуратурата. Кой изобщо може да вярва на Сарафов? Дори българският съд вече отказва формална комуникация с него – това е правният абсурд. С какво свое или на подчинените си действия е доказал своята вярна служба на обществото и на истината?

От човешка гледна точка равносметката на „институциите“ е още по-мрачна: къде са разкритите убийства? Къде е адекватното поведение при атентата срещу Гешев, при екзекуциите на Нотариуса или на Алексей Петров? Спомнете си колко знакови убийства от Прехода бяха информационно „потопени“ в приказките на „експерти“, които ни убеждаваха от екрана, че службите си вършат работата. Къде е резултатът? Къде са осъдените?

Помните и „ти си го избра“ политиците. Къде са тези „вождове“ на българската демокрация сега за да защитят работата на институциите? Скрили са се дълбоко, защото съзнават, че колчем изплуват и хептен ще компрометират и институции и себе си.

Същата диагноза важи за МВР, за Следствието, за ДАНС. Когато срамът отсъства и свършеното е компрометирано какво правят? Засекретяват, с което прикривах невъзможността да спечелят обратно доверието. Това, със секретността, не означава, че няма да продължат с контролираните течове на информация към „свои“ медии. Само, че официално обществото няма да получава информация.

Причинно-следствената връзка за тоталната липса на доверие не е в „лошите инфлуенсъри“ и в социалните мрежи. Тя е в прогнилите от бездействие и корупция институции. Централните медии години наред криха тези истини, докато не дойде това последно убийство, което демонстрира пълната неадекватност на цялата верига – от полицая на терен до върховния жрец на самодостатъчната каста на прокурорите.

За доверие иде реч, драги ми говорещи глави! То изчезна, изпари се. Но не обществото е виновно за това. Още по-малко са виновни социалните мрежи. Виновно е вашето високомерие към хората, които задават трудни и логични въпроси. Виновна е манипулацията на видеата. Трябва да си убеден в собствената си безнаказаност или в колективния идиотизъм на нацията, за да пуснеш обработени кадри, знаейки, че навън има експерти, по-добри от вашите чиновници. Лъжата лъсна.

Та, драги ми „пастири“, колкото и отчаяно да призовавате за връщане на доверието, процесът е необратим. Институциите не загубиха авторитета си изведнъж – те го разпродаваха в продължение на десетилетия, действайки по целесъобразност и заповед „отгоре“, в пълен ущърб на професионализма и обществената си мисия.

Вкупом непотребни станахте. Всичките ви претенции, черни и бели списъци, чрез които спускате „единствената истина“, отидоха в коша. Хората не се информират от социалните мрежи от каприз, а заради вашата липса на елементарна самокритичност. Заради начина, по който слугувате на господарите си, вместо на истината и най-вече неспособността да промените „чипа“ си.

Съжалявате, че хората все по-малко гледат телевизия? Свиквайте. Защото именно в телевизора е увредата. Там истината отива да умре, гримирана от вас. Но днес обществото вече не иска грим – иска правосъдие.

Илиян Василев, фейсбук