Могат ли “полезните идиоти” да отнемат властта от Пеевски, която му подариха със Сглобката?

Кабинетът бил на жълтипаветните пепелянки и гнездо на соросоидни усойници!

И какво от това?

Аз лично нямам нищо против “полезните идиоти”, колито завършиха мръсната схема на Пеевски в Сглобката и му подариха властта на тепсия чрез промените в Конституцията, сега да свършат нещо полезно от мръсната работа и за делото на Румен Радев, което е и полезно за държавата.

“Моите полезни идиоти” – неслучайно така ги наричаше с любов убитият криминален бос Къро.
Въобще не изключвам този кабинет да вдигне резултата на Радев в Космоса, да остави Борисов твърдо втори и да овъртоли още повече ПП и ДБ в Кочината заедно с Пеевски. Реално служебният кабинет на ПП ДБ ще гарантира едни по-честни избори и ще смъкне резултата основно на ДПС – Ново Начало и на самите ПП/ДБ, което е чудесна новина за българите.

Снимка Арт инсталация на Пеевски от Музея на Сглобката

Либералната формула за оцеляване: На война като на война!

Да погледнем трезво. Истерията около Петрохан не е спонтанна, тя е съзнателно провокирана. Тя носи всички белези на специална психо-операция – тактическо средство за блокиране на ПП–ДБ и на всичко, което се самоопределя като демократична общност.
Целта не е просто шум. Целта е парализа.
Версията за самоубийството, педофилия и сектата – без доказателство – се повтаря координирано и системно от всеки участващ в тази операция.
За сметка на това – всяка друга версия – в това число убийство, екзекуция не се разглежда като равностойна версия нито от прокурори, нито от медии.
Истерията има за цел и да затвори по-нататъшен интерес към алтернативни версии и разследвания.
Атаките срещу служебното правителство тепърва ще стават брутални и персонализирани. Най-вече срещу министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Защо точно тях? Защото именно те могат да ударят сърцевината на операцията – механизмите на безнаказаност и контрол върху институциите и единствената версия. Представете си примерно, че излезе министърът на вътрешните работи и нов главен секретар, нов шеф на полицията или на ГДБОП и кажат, че започват от начало и ще поканят и чуждестранните специалисти от партньорски служби.
Тук не става дума само за избори или за краткосрочно връщане на властта на Борисов и Пеевски. Става дума за запазване на модела – задкулисната архитектура на влияние, зависимости и институционални чадъри и най-вече приобщаване на Радев към него.
Не гледайте говорителите на деня – Добрев, Дачков, Колтуклиева, Петров или който и да е друг. Те не са центърът на тежестта. Те са инструмент, усилвател на шум. Могат да вият до небесата – това не променя стратегическата картина.
Голямата картина е другаде.
Въпросът е дали Андрей Гюров, Андрей Янкулов и Емил Дечев ще успеят да обезвредят мините, които предходното правителство на Желязков заложи в системата. Там са реалните, системни, последователни действия – в кадровите решения, в проверките, в ревизиите, в процесуалните инструменти.
Ето защо всяко колебание или нерешителност ще бъдат наказани.
Президентът Радев също показа нещо нетипично – даде воля на емоция или поне сигнал, че няма нищо общо с този служебен кабинет. Не е вярно, че изобщо не е бил консултиран за състава на служебния кабинет. Напротив – поради негови и на вицепрезидента Йотова резерви са били направени корекции в първоначалния проект. Това е нормално и има своя институционалната логика. Защото е ясно, че Гюров не може да си позволи повторение на казуса Кожарева – Радев.
Но вече се забелязват и пукнатини в отношенията между Радев и Йотова. Също нормално. Йотова има амбиция за собствен политически почерк. Очевидно е, че е била запозната предварително със списъка на Гюров и е дала съгласие – иначе рискът от отказ на подпис би бил твърде голям.
Точно в такива моменти се активират старите мрежи. Специалните психооперации на Борисов и Пеевски, не изключвам да получават съвети от руски служби – те са царе в тази област – винаги минават през наследените канали на влияние – от номенклатурните остатъци, през зависими медии, до институционални лостове.
Ще има вой. И той ще бъде яростен.
Но именно тук е стратегическият извод:
Колкото по-радикални, последователни и безкомпромисни са действията на служебния кабинет по разкриването на мафиотските схеми и корупционните практики, толкова по-очевидна ще стане връзката между неистовия шум и засегнатите интереси.
Публиката усеща причинно-следствената връзка.
Когато реакцията е истерична, значи ударът е по болното място.
Този кабинет няма пространство за полутонове.
Умереността ще бъде разчетена като слабост.
Забавянето – като колебание.
Компромисът – като капитулация.
Само твърдо, ясно и радикално действие може да му осигури политическо оцеляване и обществена подкрепа.
На война като на война.

Tu l’as voulu, George Dandin

Илиян Василев