Аферата “Петрохан” – въпросите и фактите, на които властта не отговаря и премълчава

Признаваме си, че този случай и нас ни вълнува повече от нормалното. Първо нямахме обяснение защо това е така. Прочетохме отново това и онова тук и там из медиите, изслушахме отново „експертите“, изгледахме отново предоставените видеа. Резултатът беше като при Висоцки: „Все не так как надо!“ (Нищо не е така, както трябва да е.) Въпросите стават все повече от отговорите.
Дайте да занулим целия медиен шум и да си представим всичко практически и отначало.

Някой от вас ходил ли е там – в Петрохан и околностите?

Ние също не. Затова отворихме гугъл мапс и разгледахме. Там няма нищо. И не само разгледахме, но се опитахме да отидем до там с гугъл стрийт до хижата. Да, възможно е, но не е никак лесно. Карате значи по 81, много внимавате да се отклоните навреме и продължавате по тесен горски път с много дупки и неравен терен с неопределена цел. После пак внимавате да завиете наляво и продължите натам – закъде? Там няма забележителности, за да ги посетите, няма капанчета, където да поседнете, няма и хижи или хотели, където да отдъхнете за малко. Ако сте в София да речем (не е далеч -74 км, за час и половина сте там) или в друг по-голям град наоколо и искате да си прекарате чудесен уикенд в събота на 31. януари и неделя на 01. февруари, вероятността да се грабнете и отидете ТОЧНО ТАМ ни се струва минимална.

Но виждаме, че докато в събота на 31. януари там няма отчетено почти никакво движение на камерата на кръстопътя, то в неделя следобед на 1-ви февруари (в деня на произшествието, към 15-15:30) нещата се променят радикално. Пет стабилни тъмни возила (джипове) джиткат насам-натам, 13 атевета профучават по снежната пъртина устремени.. накъде? Невероятно оживление. Като да е магистрала. Видно е, че познават терена.. На кръстовището изобщо не се поколебават да отбият.. защо? И къде отиват? Вижте червената стрелка накъдето завиват. Защо точно там? С каква цел? После се връщат. Откъде идват, къде отиват и каква е целта на заниманието точно там, в нищото? Там, където само след около 3-4 часа ще се развие най-голямата кърваво-огнена мистерия в българската криминална история.
Кои са тези 20-тина мъже? Открити ли са? Разпитани ли са подробно? Само една медия преди два дни задава конкретно въпроса, но говори за 10-12 атевета. На видеото се виждат ясно на отиване 10, а на връщане 13 атевета, както и 5 джипа. Говори се за организирана обиколка. Каква „обиколка“ точно там, където пътят не води до никъде? Точно там.. Случайност?
Къде са журналистите, които да зададат въпросите?
Или е по-удобно да си замълчат и да припяват безумно налудничавата теория за ритуално самоубийство?
Нямало следи в снега.. Каква крещяща дилетантщина.. Какво очаквате да има след 15-20 часа?
Не чухме някой да е огледал пътеката от североизточната страна зад хижата? Да, там също има път, макар и да го няма на картите. По него също може да минат джипове и атевета. Дори гугъл стрийт е минал оттам и е направил безброй чудесни снимки на пейзажите.
Не започва ли там пътеката, където двама тъмни субекти (кои бяха те?) с фенери придружиха Ивей (с разкъсани гащи и без фенер в 20:42) и после го върнаха, като вървяха зад него като стражари (изгледайте пак видеото), след което избухна пожарът с пълна сила? Вижте на картата (с точки е отбелязана пътеката от гугъл стрийт)..
Вижте и снимка на целия ареал с разположението на камерите.
А защо „ритуалните самоубийци“ са се стрелнали точно там, където няма камери. Хем демонстративно, хем потайно. От чуждата религия ще е..
А да сте чули нещо от разследването или медиите за прословутия тунел в избата, за наличието на който твърди майката на Валери? Къде му е изходът или входът, т.е. достъпът до хижата? Или пак някой пренебрежително ще махне с ръка и подхвърли „Ама тя не е добре..“?
Омерзени сме от охулването на жертвите от медиите и институциите, вместо да се разследва във всички посоки.
Резултатите от патологията били, че „вероятно“.. ни съобщават медиите. Абе хора, доколкото знаем патологията е доста точна наука.. Станахме за смях пред целия свят – и патолози, и криминалисти, и полицаи, и институции, и медии.

Дилетантщина навсякъде.

“Око да види”, фб портал

Говорим за властта. която пусна нарочно удобните наративи и която опорочи разследването на масовата екзекуция в самото начало.

Хронологията, публикувана от Слави Ангелов в 24 часа, съдържа редица твърдения, представени като установени факти, но при внимателен прочит се оказват интерпретации, логически изводи или показания от единични, непотвърдени източници. Особено тревожен е системният подход: всеки път, когато публиката забележи несъответствие, се появява допълнително обяснение – при това след факта. Типичен пример е пътуването на Николай с тойотата: то е обяснено едва след като зрители и коментатори забелязаха, че хронологически е невъзможно Николай да е тръгнал едновременно и с тойотата, и с кемпера. Това поражда основателни съмнения, че версията се „напасва“ постфактум, за да поддържа основната теза за самоубийство.

Ето някои примери: „Оставят Теа при баща й, преспиват в столицата“. Нито едно доказателство – нито камера, нито свидетел, нито телефонен запис – не е посочено за цяла нощ в София. Верификацията за времето 30/31 януари изцяло липсва.

„Не напускат базата, не посрещат гости“. Твърдението се основава на 6 охранителни камери около хижата – но те покриват конкретни точки, не целия периметър. Не е изяснено дали всички ъгли на достъп са наблюдавани.

1 февруари: Джипът на Николай напуска района в 7:12 (охранителна камера). Shell на Северната тангента — 9:43 (охранителна камера). Неверифицираната задача в столицата. Разстоянието от хижата до северната тангента е ~75 км; при тръгване 7:12 и пристигане 9:43 са изминали 2 ч. 31 мин. При оптимален маршрут (около 1 ч.) Николай е имал до 1,5 ч. в столицата. Хронологията твърди, че „не губи никакво време“ и го засича директно на бензиностанцията — без да е посочена среща с бащата на Теа или потвърждение кога и къде е оставил дрехите. Тази задача в столицата остава неверифицирана.

10:17 — кемперът напуска хижата.

„Спират извън обсег на камерите да изчакат Николай“. Никоя камера не ги е засекла спрели. Това е интерпретация, представена като факт. Това е и момента в който най-явно личи манипулацията в публикуваната хронология. Няма доказателства, че Николай се е качил в кемпера в този момент. Не е изключено спиране в района на Бързия/Вършец но няма доказателства.

„11 АТВ-та, не завиват към хижата“. Потвърдено от запис на камера. Незначително разминаване: хронологията — 11 АТВ-та, показания: 10-12 мъже. Те подминават разклонението към хижата, но къде са били?

„Четири джипа в 17:12″. Критично противоречие с официалната позиция на МВР от 10.02.2026 г.: МВР заяви, че единственото движение към хижата от отбивката е на ДВА джипа на сдружението в 13:50. Хронологията представя 4 джипа в 17:12 – по пътя, не към хижата – без да изяснява противоречието. Четирите джипа и техните пътници не са идентифицирани публично. Това е изключително странно и към този момент няма никакво обяснение кои са били тези хора.

Разкъсаният панталон на Ивайло Иванов (20:42). Детайл от запис на камера, но напълно необяснен в хронологията – кога, как и защо. Потенциален индикатор за борба или падане; пропуснат без коментар. Не е ясно също така, дали другите двама придружителя на Ивайло са Пламен и Дечо.

„Ивайло е произвел първия изстрел в тялото си с пушката“. Това е най-сериозното фактическо несъответствие в цялата хронология. Официалната пресконференция от 18.02.2026 г. посочва: Два изстрела в главата – вход под брадичката + вход ляво слепоочие/изход дясно – не в тялото. Второто оръжие е пистолет, а не пушката. Балистичната експертиза е „комплексна и ситуационна“ и все още тече. Официалните органи изрично признават, че случаят „предизвиква спорове между експерти“ Хронологията представя следствен извод като установен факт при явно незавършено разследване. Според специалисти, практически е невъзможно човек, прострелял се с пушка по този начин да остане в съзнание и дори да остане, той ще е напълно дезориентиран и задушен от навлизащата в дробовете кръв. Как е успял да намери пистолет и да се простреля с лявата ръка?

„По пистолета е открита само неговата ДНК“. За Пламен и Дечо – потвърдено. За Ивайло Иванов – ръцете му са „силно окървавени“, назначена е допълнителна ДНК и барутна експертиза по дрехите, резултатите не са окончателни.

Най-тревожното не е наличието на отделни неточности – разследванията неизбежно съдържат непълноти. Тревожно е системното представяне на интерпретации като факти и ретроактивното допълване на версията всеки път, когато публиката открие логическо противоречие – какъвто е случаят с тойотата на Николай. Това не е признак на прозрачно разследване; това е признак на версия, която се конструира в движение, за да устои на публичния натиск.

Особено притеснително в случая с тази статия е че имаме три взаимно подкрепящи се индикатора за координирана комуникация, а не за независима журналистика:

Привилегиран достъп до непублична информация – Ангелов борави с данни от охранителни камери, ДНК експертизи, SMS-съдържание и криминалистични описи, които следствието и МВР не са представили пред никоя друга медия. Това не може да е резултат от стандартна журналистическа дейност.

Категоричност там, където официалните органи се колебаят — Прокуратурата говори с условност („смятаме“, „голяма доза вероятност“, „спорове между експерти“). Хронологията на Ангелов представя същите неща като установени факти. Това е адвокатска, не журналистическа позиция. Защо на следствието им е необходим утвърден криминален репортер като Ангелов? Не са достоверни?

Ретроактивно напасване след публичен натиск – обясненията за тойотата на Николай се появяват едва след като публиката забелязва логическото противоречие. Независимата журналистика идентифицира противоречията проактивно; координираната комуникация ги запълва реактивно.

Ако достъпът до материалите е резултат от неформален канал вътре в разследването, това би представлявало: селективно изтичане на информация по висящо дело (процесуално нарушение), медийно предрешаване на изхода преди съдебен акт, и нарушение на принципа за равен достъп на медиите до информация.

Въпросът кой стои зад тази координация и с каква институционална цел е по-съществен от всяко конкретно фактическо несъответствие в самата хронология.

Колкото повече „официални детайли“ ни се поднасят, толкова по-страшно става не самото престъпление, а начинът, по който държавата се държи с истината.

Най-големият абсурд е липсата на мотив – особено при положение, че публично се говори за завещание на Калушев в полза на Николай и Александър. Ако оставяш имуществото си на двама души, логиката „убих ги“ се разпада. А когато мотив няма, а версията е „самоубийства“, държавата е длъжна да е двойно по-прозрачна – не двойно по-уклончива.

И тук започват въпросите, които вече не са “журналистически”, а морални – към съвестта на хората, които пишат протоколите:

1) Диян Илиев.
Къде е? Наистина ли е напуснал страната – и ако да, къде са данните на Гранична полиция? Или отново сме оставени да вярваме на „източници“, защото институциите отказват да кажат най-елементарния факт?

2) Сигналът и черната дупка от часове.
Кога точно е подаден сигналът до 112? Кога е уведомена Гранична полиция? Защо има часове, в които сцената е без охрана, при три открити тела? В такава ситуация всеки второкурсник по криминалистика ще знае: това е прозорец за манипулация.

3) “Телепортацията” на Николай и изчезналата „Тойота“.
Как Николай се оказва в кемпера, след като има данни, че в критичния момент е в София? Къде е джипът „Тойота“ – защо няма нито една публично потвърдена следа от движението му, къде е оставен? Ако държавата не може да обясни това, тя не разследва – тя ни баламосва.

4) Околчица и кемперът – сцената, която не е сцена.
Кой първи е отворил кемпера? Какво е направено на място – търсени ли са следи от други автомобили, гилзи, стъпки, следи от присъствие на други хора? Защо периметърът не е обезопасен както се обезопасява хижата? И защо кемперът е преместен, преди обществото да получи увереност, че теренът е обработен като сцена на престъпление?

5) Съдебномедицинската експертиза – основното се премълчава.
Очевидно са правени токсикологии (говори се за медикаменти), но часът на смъртта на хората от кемпера не се казва. „Било студено“ не е оправдание – има множество други методи и признаци. Това мълчание не е “професионализъм”, а подозрение, че някакви обстоятелства, несъвместими с версията за самоубийство се прикриват.

6) Протоколът и ДАНС.
Защо ДАНС са били на мястото преди криминалистите (ако е вярно)? Какви протоколи има за действията им? Какво са иззели? Кой има достъп до носители, видеа, метаданни, записи от дронове? И защо се говори за липсващи отрязъци и “изтрити” следи точно там, където хронологията става неудобна?

7) Контролираните течове – защо се излива мръсотия, а не факти.
Защо към медиите текат „пикантерии“, които окалват жертвите и подготвят обществена присъда, а не текат протоколи, които биха затворили дупките? Кой печели от това жертвите да изглеждат като “култ”, а не като хора, които може би са били свидетели на нещо?

8) Двете „хижи“ – всяка на точно 12 км. от границите с Турция и Сърбия.
Разследва ли се реално версията за контрабанден/трафик канал, който групата е наблюдавала/пречела да работи (с техника/сигнали), и дали това може да е мотив за външно елиминиране? Ако не – защо не, при налични публични индикатори и логичен мотив?

9) Сътрудниците на ДАНС.
Има ли данни групата да е имала отношения със ДАНС като сътрудници/контакти: по какъв ред, с какви оперативни задачи, водещи офицери и документооборот (рапорти, докладни, срокове, контрол, прекратяване)? И конкретно: защо се твърди, че ДАНС са били на мястото преди следствието, какви протоколи има за действията им, какво са иззели от хижата (вкл. носители/видео/метаданни), има ли липсващи отрязъци/изтрити метаданни особено след 20:45, когато се твърди спиране на ток/прекъсване, и има ли връзка с присъствие на служби около къщата в Българи след събитията?

Ако институциите искат доверие, трябва да направят едно просто нещо: да спрат да ни продават внушения за „секта“ от самоубийци-педофили и да започнат да дават проверими факти. Защото в момента усещането е не „държавата разследва“, а „държавата режисира“ слаб сценарий, а това е заплаха не само за истината, а за самата държава.

…и още нещо, което не бива да се премълчава: дори най-доброто разследване е обречено, когато е зависимо нагоре по веригата. Защото тук не говорим само за Папалезов и компрометирана публична комуникация. Говорим за прокуратурата като институционален филтър – за ръководството на Софийската прокуратура и за главния прокурор, чиято легитимност и обществено доверие са тежко ерозирани.

Въпросът е ясен: това ли са хората, които ще защитят истината – или това са хората, които ще защитят “удобния финал”? Когато върхът на пирамидата е зависим, всеки следовател и експерт под него разбира правилото: не търси това, което не трябва да бъде намерено. А това вече не е “грешка” – това е механизъм за прикриване.

И не на последно място – за мен няма да е никаква изненада, ако кръвта на жертвите се окаже по ръцете на ДАНС, пряко или чрез действия, които са направили истината невъзможна за установяване. Затова се обръщам към всички, които участват в тази потресаваща картина на прикриване, подмяна и „обработка“ на фактите: не забравяйте, че тези от вас, които днес изпълняват заповеди и „пишат“ удобни протоколи, утре може да се окажат следващите „самоубийци“. Държава, в която истината се управлява със страх, не е държава – тя е територия.

Смешно е дори да вярваме, че подобни „самоубийства“ могат да продължат до безкрай. Не могат. В един момент противоречията стават прекалено много, свидетелствата се наслагват, а мълчанието започва да крещи. И тогава истината вече няма да е „алтернативна версия“ – ще е единственото обяснение, което издържа.

Виктор Лилов