“Хванах Аятолаха преди той да хване мен!”
Тръмп има „трима много добри кандидати“ за лидер на Иран, съобщава The New York Times.
Според вестника, американският лидер е очертал няколко сценария за прехвърляне на властта в Техеран след убийството на аятолах Али Хаменей. Сред вариантите е и венецуелският сценарий.
„Сред вариантите, които той предложи, беше един, подобен на този, който разработи във Венецуела, когато американски военен удар отстрани само висшия лидер, докато по-голямата част от останалата част от правителството остана на мястото си, но потвърди готовността си за прагматично сътрудничество със Съединените щати“, пише вестникът.
Съветниците обаче обясниха на Тръмп, че културните и историческите различия правят невъзможно прилагането на венецуелския модел към Иран. Самият американски президент, както отбелязва вестникът, е предложил напълно фантастичен вариант: елитният Корпус на гвардейците на ислямската революция на Иран просто да предаде оръжията си на собствения си народ. NYT припомня, че същите тези сили преди това са подкрепяли настоящото правителство и са действали срещу протестиращите.
Тръмп също така заяви, че военната операция срещу Иран може да продължи още четири до пет седмици и призна, че Пентагонът прогнозира допълнителни жертви сред американските войски.
„Ами, планирахме за четири до пет седмици. Няма да е трудно. Имаме огромно количество боеприпаси. Знаете ли, имаме запаси от боеприпаси по целия свят, в различни страни. <…> Трима [загинали] са твърде много, що се отнася до мен. Ако погледнете прогнозите на Пентагона, знаете ли, те биха могли да бъдат малко по-високи. Очакваме жертви“, заяви американският президент.
Според изданието Тръмп е готов да отмени санкциите срещу Иран, ако новото ръководство се окаже прагматичен партньор. На въпроса дали Вашингтон ще защити иранския народ, когото призовава да свали режима, обаче американският лидер отговори, че не поема такъв ангажимент.
„Хванах го, преди той да хване мен“, разказа журналист на ABC News коментара на Тръмп за смъртта на аятолах Али Хаменей.
„В друг телефонен разговор тази вечер президентът Тръмп ми каза следното за смъртта на аятолах Хаменей: „Хванах го, преди той да хване мен. Те се опитаха два пъти. Но аз го хванах пръв.“ Това е препратка към това, което американското разузнаване смята за заговор за убийството на Тръмп през 2024 г.“
Ударът се забавил с една седмица
Axios: САЩ и Израел планираха да нанесат удар срещу Иран на 21 февруари, но отложиха операцията.
Според изданието, първият удар е трябвало да бъде насочен към иранския лидер аятолах Али Хаменей и синовете му, както и към няколко събирания на ирански официални лица. Операцията обаче беше отложена в последния момент. Лошото време беше официално посочено като причина, но източници на Axios в администрацията на Тръмп отхвърлят това като извинение.
„Последните две седмици бяха много несигурни. Някои говорят за луната, времето или нещо друго. Но това са глупости. Да, времето беше въпрос, но беше по-скоро в главите на израелците“, цитира изданието един служител.
По време на едноседмичното забавяне, американското и израелското разузнаване се опасяваха, че Хаменей ще се оттегли в подземен бункер и други цели ще спрат да се събират над земята. За да приспят хората с фалшиво чувство за сигурност, Вашингтон и Тел Авив се престориха, че ударът няма да се случи и дори проведоха още един кръг от преговори в Женева. САЩ предложиха на Иран 10-годишен мораториум върху обогатяването на уран и безплатно ядрено гориво в замяна на сделката. Но Техеран отказа.
„Преговаряхме добросъвестно, включително в Женева. Но нищо не се получи. Имахме готови средства и президентът реши да нанесе удар“, каза американският служител. Той добави, че Иран е можел да предотврати атаката, но е решил да не го направи.
Следваща цел на Тръмп е Куба!
The Atlantic: Следващата цел на Тръмп след Иран може да бъде Куба.
Изданието съобщава, че президентът на САЩ Доналд Тръмп, окуражен от успешните си операции в Каракас и Техеран, вече е насочил поглед към следващата си цел: Куба. Американският лидер сериозно обмисля „приятелско превземане“ на острова с 11 милиона жители и е обсъдил идеята с държавния секретар Марко Рубио.
„Президентът чувства, че „върви добре, работи“, цитира изданието анонимен служител от администрацията.
Според The Atlantic, Рубио води разговори с кубински лидери на „много високо ниво“ и е в неофициален контакт с внука на бившия президент Раул Кастро. Вестникът отбелязва, че Тръмп многократно е правил изявления за тежкото състояние на кубинската икономика, твърдейки, че „няма петрол, няма пари, няма нищо“. Вестникът обаче отбелязва, че идеята за превземане на Куба е изпълнена с огромни рискове.
„Нестабилността в Куба може да предизвика приток на бежанци в САЩ в момент, когато администрацията се опитва да ограничи имиграционните потоци. Военна кампания би могла потенциално да проправи пътя за въстание, но след близо седем десетилетия репресивно управление страната на практика няма организирана опозиция. Това би могло да направи привлекателен договорен вариант, който би запазил режима на власт, но би поставил САЩ начело (както във Венецуела). Подобен резултат обаче би бил далеч от превръщането на Куба в най-новата демокрация в света, целта на много поддръжници на Тръмп във Флорида; подобен ход би позволил на президента да твърди, че не просто е сменил лидерите, а е променил фундаменталния характер на страната“, съобщава изданието.
Експертите предупреждават: Куба не е Иран или Венецуела; няма правни основания за нахлуване, като например заповед за арест, и опитът за повторение на операциите, извършени в тези две страни, може да завърши с неуспех.
„Може да имаме приятелско превземане на Куба“ — Доналд Тръмп обяви, че преговаря за мирно превземане на страната.
„Кубинското правителство преговаря с нас. В момента са в големи проблеми, както знаете. Нямат пари. Нямат абсолютно нищо в момента. Но говорят с нас. И може да имаме приятелско превземане на Куба. Напълно е възможно да имаме някакъв вид мирно или приятелско превземане на Куба.
Работим с Куба от много, много години. Чувам за Куба, откакто бях дете. В момента са в много трудна ситуация. И е напълно възможно от това да излезе нещо добро — мисля, че нещо много положително за хората, които бяха изгонени от Куба или с които се отнасяха още по-зле там и които сега живеят тук.“
„Тази комунистическа диктатура в Куба ще падне. Дните ѝ са преброени“, заяви сенаторът ястреб Линдзи Греъм, че след Иран ще дойде ред на Куба.
„Президентът Тръмп завърши това, което президентът Рейгън не успя. Аз съм голям почитател на Роналд Рейгън, но трябва да кажа: Доналд Тръмп, според мен, е златният стандарт за републиканците, а може би и за всеки президент, що се отнася до външната политика.
Мадуро – всички говореха за него. А сега Доналд Тръмп го хвърли в затвора. Следващата е Куба. Тази комунистическа диктатура в Куба ще падне. Дните ѝ са преброени.
Иранският режим – корабът майка на международния тероризъм – е на път да се срине. Капитанът на този кораб, аятолахът, е мъртъв завинаги.“
Сенатор: Още една лъжа на Тръмп и още една война
Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че или Тръмп е излъгал миналото лято, когато е заявил, че е унищожил ядрените съоръжения на Иран, или сега започва военни действия под фалшив претекст.
„Тръмп каза, че трябва да атакуваме Иран, защото не можем да му позволим да „притежава ядрени оръжия“. Сериозно ли? Това е същият президент, който през юни заяви: „Ядрените съоръжения на Иран са унищожени“. Виетнам. Ирак. Иран. Още една лъжа. Още една война.“
Коментари в социалните мрежи:
Попадам все по-често на доста оптимистични сценарии, според които „операцията“ в Иран щяла да приключи до няколко дни. Това, разбира се, е невъзможно. Тръмп започна да осъзнава в какво блато е нагазил и вече говори за четири седмици. Но и това не е особено реалистично.
Да, такъв е планът на САЩ и Израел – да приключат бързо. Целта е да сменят режима в кратки срокове. За Израел това означава неутрализиране на ядрената заплаха от Иран и стъпка напред към реализиране на амбициите им за териториално разширение в духа на концепцията за „Велик Израел“. А САЩ вероятно очакват новият, сговорчив режим да им осигури достъп до огромния запас от ресурси (газ, петрол, редкоземни минерали и др.), намиращи се на територията на Иран.
Трябва да се има предвид, че тези щения са много илюзорни или поне трудно постижими. Дори да се осъществи формална смяна на режима, което също е съмнително, един външно инсталиран режим едва ли ще успее да се консолидира и да наложи контрол върху цялата територия на държавата. Досега няма положителен пример в това отношение. Всички държави, обект на „износ на демокрация“, завършват като опоскани и нестабилни квазисубекти, често с още по-консервативни и авторитарни режими – генератори на хаос, нестабилност и насилие. Справка – Афганистан, Сирия, Либия, Ирак…
А понеже остро се поставя въпросът за правата на жените в Иран, вижте как е уреден същият след добронамерената намеса на западните сили в изброените страни. Е, не е разрешен, а напротив – реалностите и тенденциите са в обратната посока.
„Кутията на Пандора“ е отворена. Регионът ще бъде трайно дестабилизиран, а импликациите – дългосрочни. Иран, независимо от формата си на съществуване, занапред ще е катализатор и източник на тероризъм, мигрантски натиск и трайна заплаха за всички, които участват в момента в тази война.
Ралица Симеонова, фейсбук
