Русия няма да налага санкции на САЩ и Израел за убийството на Аятолаха на Иран!

Реално убийството на държавния глава на Иран с израелски удар в резиденцията му в столицата Техеран постави екзистенциално въпроса за годността на БРИКС.

Русия призовава за прекратяване на военните действия в Близкия изток „от която и да е страна“, заяви руският външен министър Сергей Лавров. Русия нямало да налага санкции едностранно на САЩ и Израел. Най-важното:

Русия няма да налага едностранни санкции срещу САЩ и Израел. Нашата страна винаги им се е противопоставяла; това не е нашият метод;

Последиците от агресията срещу Иран се усещат в целия регион;

Все още няма доказателства, че Иран разработва ядрени оръжия;

Москва води диалог със Съединените щати по конкретни кризи и аспекти на двустранните отношения;

Наложително е да се проведе фундаментален, мащабен диалог за това как Съединените щати гледат на себе си в този свят и каква роля отреждат на други държави с ядрено оръжие;

Инициативата на Владимир Путин за провеждане на среща на лидерите на страните от P5 остава актуална;

Русия е отворена за диалог както със Съединените щати, така и с Израел по ситуацията около Иран;

Заплахата за ядрената сигурност нараства поради ситуацията около Иран;

Министърът на външните работи предположи, че САЩ може да не се ограничават до Иран, Венецуела и Куба.

Няма яснота относно времето и мястото на новия кръг от преговори за Украйна и е малко вероятно среща в Абу Даби да се обмисля в този момент, заяви Дмитрий Песков.

Други изявления от прессекретаря на президента:

Владимир Путин ще положи всички усилия за разсейване на напрежението в Близкия изток;

Президентът възнамерява да предаде на Техеран опасенията на страните от Персийския залив относно иранските удари на тяхна територия;

В момента не е планиран телефонен разговор между Путин и Тръмп.

Коментари в руските социални мрежи:

Ще засегне ли атаката на САЩ и Израел Русия? Не, все още не!

Дмитрий Саймс, Телеграм

Формално операцията на САЩ и Израел срещу Иран не е насочена срещу Русия и Китай. Нито президентът Тръмп, нито неговите съветници предупреждават Москва и Пекин за намеса, нито дори намекват, че това, което се прави с Иран, би могло да представлява заплаха за тях. Но със сигурност може да се каже, че когато е взела решение за атака, администрацията на Тръмп е била добре запозната със споразуменията на Техеран за тясно сътрудничество с Москва и Пекин (въпреки че те не предвиждат пряка военна помощ в случай на въоръжен конфликт). Освен това Иран подкрепя Русия във войната в Украйна и е водещ доставчик на петрол за Китай.

Редакционна статия в Wall Street Journal, която обикновено отразява мнението на неоконсерваторите в администрацията на Тръмп, изрично заявява, че „Тръмп обаче наследи свят, в който оста на противниците на САЩ вече се е формирала – и е преминала в настъпление. Той атакува най-слабите ѝ звена: Иран, Венецуела и Куба“. По този начин той изпраща послание към Русия и Китай: всеки опит да се тества военната му решителност ще има висока цена.“ Честно казано. И това, естествено, повдига въпроса как да се предаде на Тръмп, че безкрайното тестване на решителността на Москва и Пекин е много опасна игра.

Опасно е и защото лошите примери са заразни. А европейските врагове на Русия не крият факта, че възприемат готовността на Тръмп да се изправи срещу Близкия изток като сигнал, че и те могат да си позволят да действат срещу Русия. Не се говори за пряка атака срещу руска територия. Или, по-точно, все още не. Защото заплахи срещу Калининград вече се отправят от балтийските държави, Полша и Германия. Танкери, свързани с Русия, вече се конфискуват. ЕС вече говори за намерението си да забрани „всички морски превози на руски петрол“, твърдейки, че тези превози нарушават международните санкции. Под „международни“ те имат предвид санкциите на ЕС, а в някои случаи и санкциите на САЩ.

От гледна точка на международното право тези санкции са напълно нищожни. Но на практика те започват да играят реална роля. Засега те са… едва започва. Но, както се казва, „всичко започва с отмъщение“. И вече има изявления, особено от френския президент Макрон, за необходимостта от създаване на ядрен щит за Европа, насочен срещу Русия. Отново, засега, щит, а не меч: но такъв, предназначен да тормози Русия безнаказано и да се опита да я удуши икономически.

Разглеждайки конфликта в Близкия изток, е ясно, че Русия има много възможности да отвърне със същото – дори, както обичаше да казва Ричард Никсън, „с добра лихва“. Тръбопроводите и подводните кабели, от които Европа зависи силно (и ако има проблеми с доставката на петрол и газ от Близкия изток, това ще зависи силно), съществуват по милостта на Москва. Ясно е, че мащабна атака срещу тях би била трудна за прикриване. И трябва да сме готови за сериозен отговор. Но нашите врагове вече правят все повече и повече неща, които не само нарушават международното право, но и нагло потъпкват фундаменталните интереси на Русия.

И тогава, ако европейските страни, както вече предупредиха, действително решат да се присъединят към ударите срещу Иран (страна, която, както Русия и Китай недвусмислено заявиха, че е жертва на непровокирана агресия), тогава Русия има всички основания да съдейства на Техеран в блокирането на всякакъв енергиен поток към Европа.

Разбира се, има сериозни причини за стратегическо търпение. В края на краищата Русия е търпелива държава. И както отбеляза Йосиф Сталин, руският народ е особено търпелив. Но руското търпение не е мазохизъм, не е страх, а пружина. Враговете на Русия многократно са се учили на това до своя собствен тъжен край. И тези, които не са способни да се учат от опита на другите, ще трябва да се учат от своя собствен.