Кое по-срамно, Асене? Да криеш, че си гей или да се въргаляш в Сглобката с Борисов и в скута на Пеевски?!

Какво да ви кажа – аз вярвам на този човек, който пред виден столичен хроникьор с меки китки казва тази история за себе си. Нищо, че бивш негов скандинавски съдружник го нарече “много умен измамник”, Румен Радев го определи за “шарлатанин”, когато измами и него, а измамник като Пеевски го защити и заяви, че му вярва.
Въпреки всичко, се питам и отговор не търся – какво правеше този младеж Асен в Сглобката между двамата Чичковци Шишковци – Баце и Шиши?

Тази порочна Сглобка, в която няколко видни политически мъже бяха налягали и се търкаляха в едно коалиционно ложе само с една жена между тях (горката Лена) и си седяха мазно по скутовете из кабинетите, беше много, много по – страшна от всяка друга политическа афера през последните десетилетия, защото уби и последните надежди в българина за някакъв морал в политиката.
Без доказани морални ценности, заявките имат малко или почти никакво значение! Именно тази порочна Сглобка даде цялата власт за три години в лапите на Пеевски и санкционираният по Магнитски за гранд корупция олигарх получи държавата на тепсия в малкия си джоб, както и не беше я сънувал.
Лично аз предпочитам политиците, които лъжат по-малко и по-често казват нещата честно. Като гражданин нямам проблем кой е гей и кой не е, стига и за него да не е проблем. Накрая май някой истински гей трябва да дойде и да ни оправи (не в преносен смисъл, разбира се).

Николай Бареков

Вместо да рапортува пред Мон Дьо, че не е гей (в наши дни сексуалната ориентация на политиците не би трябвало да е проблем), Асен Василев просто можеше да се извини за оная порочна сглобка с Борисов и Пеевски.
А не само да казва, че била грешка. Но грешка, защото не била комуникирана добре. Иначе – Шенген, еврото и съдебната реформа я налагали.
Очевидно урокът от загубата на 300 хил. гласоподаватели никога няма да бъде научен, а летвата от 12% трудно ще бъде надскочена.
Въпреки респектиращите декемврийски протести!

Иво Инджов

Тъкмо реша да гласувам за някоя политическа формация и да вземе лидерът да цъфне на интервю с един негей и да изпляка – „не съм гей!!!“ (да, каза го с три удивителни накрая).

Значи двамата „негея“ си приказват и единият е ужасен, че някой изобщо дръзва да си помисли за него че е гей, а той е НЕГЕЙ! Разбирате ли тази драма? Аз я разбирам.

Разбирам този ужас у публичните лица, че може да се окаже че не са хетеросексуални алфамъжкари. Това е тежко проклятие и край на кариерата. Скърбя с тях по повод тези тежки клевети.

Накрая – пичове политици и политички, 21 век сме, няма никакво значение сексуалната ви ориентация ако сте открити за нея. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с хората, защитавайте правата на всички, независимо от тяхната сексуална ориентация.

Имам и още нещо, ама ще го пиша постскриптум, отивам на драгшоу сега

P.S. Дойде и времето за постскриптума, защото видимо не се разбира нито къде е иронията, нито какъв всъщност е проблемът. Българските политици не просто трябва да спрат да се плашат от темата. Те трябва най-сетне да започнат да обясняват и на собствените си избиратели една елементарна истина: хомосексуалността не прави никого по-малко човек, по-малко достоен или по-малко носител на права.

Защо Асен Василев дава грешен отговор? Защото самият му отговор приема внушението, че да бъдеш наречен гей е нещо, от което трябва да се браниш. Това е капитулация пред хомофобния рефлекс. Когато един политик панически отрича, той не опровергава клеветата, а потвърждава нейната изходна логика: че подобно подозрение е срамно, унизително и политически опасно. Именно това е проблемът.

Правилният отговор би звучал така: „Какво значение за избирателите ми има дали съм гей или не? По-важният въпрос е защо изобщо някой смята, че това трябва да е основание за политическа атака. Смятам за опасно хора да бъдат дискриминирани заради сексуалната си ориентация. Ако бях гей, това би ли променило правото ми да участвам в политиката и вашето право да ме подкрепяте?“

Това е отговорът на човек, който не приема самата рамка на внушението. На човек, който не се гърчи в отбранителни реакции, а обръща прожектора към същинския скандал – не нечия предполагаема ориентация, а готовността на обществото и политическата класа да я третират като компромат.

Истинският политик не бяга от такава тема. Напротив – влиза в нея челно, защото знае, че така не само защитава себе си, но и налага по-висок стандарт на публичния разговор. Той принуждава опонентите си да се покажат такива, каквито са: хора, които разчитат на предразсъдъци, защото нямат аргументи. Не тича уплашено по тъчлинията. Кара другите да играят на неудобния за тях терен.

Ето и една още по-категорична версия на отговора:

Истинският политик не се снишава, когато срещу него се хвърлят хомофобски внушения. Той ги използва, за да оголи моралната и политическата нищета на онези, които ги произвеждат. Не бяга от темата като страхливец. Обръща я срещу самите тях.

Живея заедно с моя партньор по-дълго време отколкото траят браковете на 80% от хетеросексуалната популация у нас, но нямам законовото право да го нарека мой съпруг и заради шушумиги като Василев.

Виктор Лилов