Служебният министър на правосъдието засега няма да изхвърля с полиция пазача на Борисов и Пеевски от кабинета на главния прокурор!

В началото на седмицата вътрешният министър Емил Дечев, който е наказателен съдия и на върха на вълната с акциите на МВР срещу купения вот, отговори на въпрос, дали МВР би спряло Сарафов да нарушава закона, спирайки го пред вратата на кабинета на главния прокурор, с думите, че обмисля подобен вариант. Днес по темата с незаконния Сарафов разсъждава и правосъдният министър Андрей Янкулов, който също има опция да спре машата на Пеевски чрез “Съдебна охрана” или дори да поиска от ВСС да планира незабавен ремонт на последния етаж на Съдебната палата, на който се подвизава Сарафов. Самият Сарафов се крие като мишка и с поведението си изцяло потвърждава, че и самият той се възприема като незаконен узурпатор за поста. Сигурно е, че който изхвърли Сарафов от кабинета на главния прокурор, ще събере огромни симпатии, защото в момента той работи само като брониран чадър на Борисов и Пеевски, които умират от страх да не бъдат арестувани заслужено за огромни кражби и корупция. Какво работи Сарафов – пазач на Борисов и Пеевски и гарант, че никой няма да им свали имунитета.

Ето какво пише Андрей Янкулов във фейсбук:

Борбата не е за стола, а за правото. Това е краткият отговор на въпроса, който се поставя все по-често през последните дни: „Ще изведете ли със сила Борислав Сарафов от кабинета му в Съдебната палата?“

От ден първи в правосъдното министерство действията ми са насочени към възстановяване на изгубената законност в управлението на прокуратурата. И това по твърдото ми убеждение трябва да се случи с правни, а не със силови способи. Няма да се уморя да повтарям, че казусът с противозаконното заемане на поста от фактическия главен прокурор е юридически, не политически, властови или какъвто и да е друг.

Насреща си имам засега изглеждащи като успешни опити с привидно законни средства да се удържа един незаконен и неморален резултат. Всичко това обаче е измамно. Дори най-правоверните последователи на статуквото в правосъдието вече са разбрали много добре, че това положение е нетърпимо и не е възможно да бъде опазено още дълго. Цената, която се налага да бъде плащана от одобряващите вкопчването в стола на главния прокурор на един човек, нараства с всеки изминал ден.

Давам си сметка за нетърпението, настояването и желанието на много хора г-н Сарафов да бъде изкаран чрез държавна репресия час по-скоро от кабинета си или да не бъде допускан в него. Защото днес сме в позицията да я приложим, а утре може да не бъдем. Вярвам, че подобни действия биха доказали единствено неспособността на всички ни – не само на нас като моментно упражняващи някаква власт, но и на гражданите и правната общност, да се справим с тази безпрецедентна криза на правовата държава по законов начин. А превратното използване на държавната репресия е присъщо точно на онези, срещу които се борим. Виждаме го ежедневно от тях в какви ли не проявления.

Г-н Сарафов не заслужава да получи ролята на жертва. От такава роля и той, и хората, които стоят зад него, ще се възползват ловко, за да останат на местата си и да удължат това правно нетърпимо състояние. Случвало се е преди.

Усилията ми като министър на правосъдието не са да се саморазправя с г-н Сарафов, а да направим така, че да изправим системата – в прекия и преносен смисъл на думата. Докато преследваме конкретни лица, те само ще сменят имената си, но механизмът, който ги възпроизвежда, ще остане.

Тази битка не е за мрачния кабинет на последния етаж в Съдебната палата, не е за стола на главния прокурор, а за това да бъдем правова държава с независима съдебна система.