Вносителите на законопроекта смятат, че в някои случаи частните съдебни изпълнители взимат несправедливо високи такси.
Предстоящите промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), с които се цели лимитиране на таксите, събирани от ЧСИ за извършваните от тях услуги, ще влязат на второ четене на пленарна зала след 9 май.
Гласуването на промените всъщност се е забавило, защото не са събрани всички становища на заинтересованите страни, каза за Bnews варненският депутат от ГЕРБ Емил Радев, който е и един от вносителите на законопроекта.
Спорът по законовите промени е основно между законотворците и Камарата на частните съдебни изпълнители,
чиито членове всъщност ще прилагат на практика новите норми.
Вносителят Радев твърди, че практиката на ЧСИ прелива от фрапиращи случаи: „Например заради задължение от 500 лв. било то към „Топлофикация“, мобилен оператор или електроразпределително дружество, частният съдебен изпълнител има право да опише имот на една наследствена къща в центъра на града на стойност 1 млн. лв.
Той може да начисли 1,5% върху оценката на вещта, което означава, че за задължение от 500 лв. има право да поиска да му се платят 15 000 лв. такса.
Тези практики са недопустими, защото откакто съществуват частните съдебни изпълнители, са разгледани над 610 000 дела, което означава 610 000 съдби“.
От Камарата го парират, че “неговият” законопроект е лобистки, защото
таванът на таксите ще дава възможност на големите кредитори да спестят доста пари, които няма да платят за услугата на съдия-изпълнителя.
Или казано по-просто, в момента за задължение над 100 000 лв. взискателят трябва да внесе на ЧСИ такса 5225 лв. + 2 % за горницата над тази сума.
„Общо становище на колегите е, че е недопустимо ЧСИ да носи неограничена имуществена отговорност за вреди за цялото задължение, а в същото време да получава възнаграждение до определен размер“, коментират от Камарата.
И изваждат простата сметка, че към 2010 г.
средномесечният приход на ЧСИ бил 27 хиляди лева, но той не влизал в джоба му,
защото от него се издържали кантори, плащали се заплати на служители, осигуровки и т.н.
По закон обаче, ЧСИ никога не работят на кредит, коментират юристи. Тоест, съдебните изпълнители получват напред пари от кредитора, за да му извършат услугата и да му върнат държимите суми, които после приспадат от длъжника.
Юристите са категорични, че
при налагане на таван на тарифите, и двете страни в съдебното изпълнение ще плащат по-малко, но приходите на самите ЧСИ ще намалеят.
Целият спор дотук прилича на гледане в чуждото канче. Съществени наличности в законодателството ни обаче показват и друга аритметика.
Например таван в тарифите има за нотариалните услуги. Там колкото по-висок е материалният интерес, толкова по-нисък става процентът върху услугата. Което звучи доста логично…
Или:
Удостоверяван материален интерес Нотариална такса (в лв.)
до 100 лв. включително 30
от 101 до 1 000 лв. 30 + 1,5 на сто за горницата над 100
от 1001 до 10 000 лв. 43,50 + 1,3 на сто за горницата над 1 000
от 10 001 до 50 000 лв. 160,50 + 0,8 на сто за горницата над 10 000
от 50 001 до 100 000 лв. 480,50 + 0,5 на сто за горницата над 50 000
от 100 000 – 500 000 лв. 730,50 + 0,2 на сто за горницата над 100 000
над 500 000 лв. 1530,50 + 0,1 на сто за горницата над 500 000 лв., но не повече от 6000 лв.
От Камарата на ЧСИ обаче смятат, че промените в ГПК ще доведат до драстично намаляване на постъпленията в бюджета. Това щяло да стане, ако влязат в сила и изменененията в ГПК, според които ако длъжникът се изплати в 14-дневен срок за доброволно изпълнение, да не дължи никакви такси.
Това автоматично означавало, че ЧСИ трябвало да стоят със скръстени ръце, докато не свършат въпросните две законови седмици.
През това скъпоценно време всеки задлъжнял можело да прави с имуществото си каквото пожелае –
да го прехвърли на близки и роднини, да продава и изобщо да се отърве от него, за да не му бъде отнето в последствие.
Ако пък длъжникът например бил собственик на завод, кредиторът щял да го получи като компенсация за търсените задължения, но да плати такса с лимит на ЧСИ, както гласят новите изменения в ГПК.
В същото време обаче съдия-изпълнителят трябвало да извърши кански труд, правейки опис на имуществото в завода, а да получи нищожна сума спрямо цената му. По този начин печели големият кредитор, обясняват от Камарата.
Как ще завърши нормотворческият спор между парламент и браншовици, предстои да видим.
Ще следим обаче, ако измененията станат факт, дали ще има напуснали гилдията ЧСИ, които да се насочат към други поприща в правото, защото не им излиза финансовата сметка.
И дали обикновения гражданин – малък длъжник, страда от тавана на таксите.
