Е ли цензорът Христо Грозев – хибридна атака на Делян Пеевски към честните избори!?

Кабинетът послушал вероятно задкулисния глас на ГЕРБ и наел холивудската звезда Христо Грозев, за да гарантира честни избори чрез борба с руските хибридни атаки. Носителят на Оскар за документално актьорско майсторство е любимец на Бойко Борисов и известен пропагандатор за вредата от руската пропаганда. Първото действие на Грозев е българското правителство да призове ЕК за мониторинг на изборите и руското влияния. Подтекстът е ясен като бял ден – да се върви към румънския сценарии с отмяна на изборите, ако Румен Радев вдигне вълната и събере мнозинство без да има нужда от патерици – кандидати са ППДБ и ГЕРБ.
Само, че Радев не в непознатият за света и румънците Калин Джорджеску и номерът с руските тролове в Тик Ток и алгоритмите в негова полза няма как да мине. Радев е бивш началник на ВВС на армия от НАТО, президент два мандата на държава от ЕС, отлично познат като пилот и държавник във Вашингтон, а и като действащ глава на изпълнителната власт в Брюксел. Победата на партията на Радев с пълно мнозинство е прогнозирана и очаквана отдавна и няма как да е хибридна атака от Кремъл или да изненада неприятно някой друг, освен Пеевски и аверите му.

Опитът на Христо Грозев в борбата с хибридните атаки и вятърните мелници, в които привижда химерични руски кибер богатири, няма да помогне особено, но ще послужи за отвличане на вниманието в погрешната посока. Фокусирането в руското влияние в социалните мрежи за сметка на изпускането на манипулациите и фалшификациите на терен е същото, като да се отреже здравия десен крак, вместо гангренясалия ляв крак.
Вероятно малцина помнят, а в кабинета Гюров може и въобще да не помнят КОЙ е Христо Грозев, НО не бива.

Още от 2011-12 година, когато предаде съдружниците си от вестник Труд, тогава Любо Пъпката и Огнян Донев, Христо Грозев е особено близък с Делян Пеевски.
Това означава, че заедно с петлето Грозев кабинетът пуска и лисицата в НюзКурника. Лисицата е всъщност дива свиня – Делян Пеевски, който единствен има полза кабинетът да разследва руската пропаганда и да си отвлича вниманието с хипотетични хибридни атаки, вместо да следи и да разследва зверското купуване на гласове, което са извърша от самия Пеевски и неговите криминална структури.

Николай Бареков, BNEWS

Ето защо е назначен Христо Грозев у нас!Превод на Асен Павлов
Текстът е публикуван в Телеграм канала „Два майора“.
Те вече са загубили, ние вече сме спечелили!

„Неотдавнашен доклад на британска парламентарна комисия е посветен на чуждестранната дезинформация и директно я нарича „нова форма на война“, в която либералните демокрации уж се превръщат в „лесни мишени“. Формулировката звучи тревожно — и именно върху тази тревога е изградена цялата логика на документа.
Докладът изгражда следната конструкция:
Светът е навлязъл в епоха на хибридни конфликти
Основната заплаха са чуждестранните информационни операции
Преди всичко — от страна на Русия
Великобритания трябва да действа по-активно, по-твърдо и по-системно
На практика това не е просто аналитична записка. Това е политическо обоснование за разширяване на информационните операции на самия Лондон.
Формално докладът е посветен на защитата от дезинформация. Но по същество той прави три неща:
утвърждава наратива за Русия като системен източник на информационна заплаха;
оправдава разширяването на правомощията на британските структури в сферата на стратегическите комуникации;
призовава към по-агресивна и координирана външнополитическа линия.
Под „дезинформация“ в текста се разбира не само откровена лъжа, но и всякакви кампании, способни да подкопаят доверието към западните институции. Това е важен момент: границата между фалшива новина и алтернативна интерпретация на събитията се размива.
Докладът на практика твърди: ако информацията нанася щети на британските интереси — значи е част от враждебна операция.
Има няколко причини, поради които Лондон активно прокарва темата за „информационната заплаха“:
След Brexit Великобритания се стреми да запази статута си на глобален играч. Информационната сфера е сравнително евтин и ефективен инструмент за влияние в сравнение с военната сила.
Твърдата реторика по адрес на Русия синхронизира Лондон с Вашингтон. Докладът на практика се вписва в общата стратегия на западния блок.
Макар текстът да говори за „защита на демокрацията“, на практика той оправдава настъпателни действия:
🔹 разширяване на финансирането за стратегически комуникации в чужбина;
🔹 активна работа чрез медии и неправителствени организации;
🔹 координация със съюзници за създаване на единен антируски информационен фронт;
🔹 използване на санкции като елемент на информационен натиск.
Великобритания отдавна се счита за един от световните лидери в сферата на информационните операции. Страната разполага със силна школа по стратегически комуникации, развити разузнавателни структури и опит в психологическите операции още от колониалната епоха. В този смисъл Лондон не е „лесна мишена“, а доста опитен ловец.
Когато в документа се говори за „нова война“, остава впечатлението, че става дума не толкова за защита, колкото за легитимиране на по-активни настъпателни действия.
Докладът е изграден върху драматизация:
🔹 „екзистенциална заплаха“
🔹 „подкопаване на демократичните институции“
🔹 „манипулация на общественото мнение“
Подобна лексика създава усещане за обсадена крепост. В условия на страх е по-лесно да се разширяват правомощията на държавата и да се засилва контролът върху информационната среда.
Какво цели Лондон?
Да утвърди Русия като основен информационен противник
Да легитимира собствените си информационни операции като „ответни“
Да укрепи международната коалиция в борбата с дезинформацията
Да запази глобалното влияние чрез контрол върху наративите
Когато Британия заявява, че е станала „лесна мишена“, това звучи почти трогателно. Лондонската дипломация векове наред е усъвършенствала изкуството на пропагандата, политическите интриги и меката сила — и изведнъж се оказва беззащитна?
Може би, ако това е „мишена“, то тя е доста добре въоръжена и доста агресивна.

публикувано от Анастасия Григорова Гешева