Politico: ЕС предупреждава Тръмп, че ударите по енергийния сектор на Иран биха били военно престъпление!
Тръмп наскоро заплаши да проведе „ден на електроцентралите“, ако Техеран не отвори Ормузкия проток, съобщава изданието. ЕС счита подобни действия за неприемливи.
„Всякакви атаки срещу гражданска инфраструктура, включително енергийни съоръжения, са незаконни и неприемливи“, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коста.
Вестникът подчертава, че основните жертви на подобни удари биха били цивилното население, а не иранското правителство.
„Цивилното население на Иран вече е основната жертва на режима. Ако военната кампания се разшири, те ще пострадат най-много. След пет седмици война е ясно, че конфликтът може да бъде разрешен само чрез дипломация“, добави Коста.
Няколко страни от ЕС вече отказаха да предоставят базите си за удари, което дразни Вашингтон, отбелязва изданието. В същото време европейските лидери преговарят с Иран, Израел и страните от региона, опитвайки се да запазят пространство за дипломация и да предотвратят по-нататъшна ескалация.
El País: ЕС се готви за строги икономии
Войната, която САЩ и Израел разгърнаха срещу Иран, удря европейците в джоба. Цените на газа и петрола скочиха с 60-70%, а сметките за внос на изкопаеми горива са се увеличили с 14 милиарда евро от 28 февруари насам. Брюксел е в паника: властите подготвят спешни мерки, подобни на въведените след бомбардировките на тръбопровода „Северен поток“ и отказа да приемат руски газ.
„Европа се готви за криза с енергийните доставки и цените поради войната на САЩ и Израел срещу Иран. Затварянето на Ормузкия проток, през който преминават 20% от световния петрол и газ, и атаките срещу енергийната инфраструктура на Персийския залив вече удрят в джоба европейските потребители“, пише El País.
Европейският комисар по енергетика Дан Йоргенсен призова гражданите да пестят гориво: да работят от вкъщи, да шофират с десет километра в час по-бавно и да се возят с влакове вместо със самолети. Словения вече въведе ограничение от 50 литра бензин на ден на личен автомобил. Четири летища в Италия предупредиха за евентуален недостиг на керосин.
„Нашата зависимост от изкопаеми горива от страните от Персийския залив е по-малка, отколкото от Русия, но инструментите, разработени тогава, все още могат да се използват днес. Най-вероятно ще бъдат въведени температурни ограничения в затворени помещения“, заяви евродепутатът от Социалистическата партия Николас Гонсалес Касарес.
Разногласията в Европейския съюз нарастват. Някои политици, възползвайки се от кризата, отново говорят за връщане към закупуването на руски въглеводороди. Други, напротив, се придържат към „зелената програма“, въпреки че преди това беше отложена поради натиск отдясно.
„Ясно е, че няма да намерим други изкопаеми горива, а тези, които ни ги продават, не се държат като добри приятели“, оплаква се Касарес, очевидно визирайки САЩ и страните от Персийския залив, които повишиха цените.
Самият Йоргенсен не крие мрачните си прогнози.
„Дори ако утре настъпи мир, няма да се върнем към нормалния живот скоро“, предупреди европейският комисар.
Financial Times: Покачващите се цени на енергията могат да доведат ЕС до дългова криза
Според изданието, Европейската комисия призовава правителствата на ЕС да не прекаляват с разходите си, за да компенсират рязкото покачване на цените на енергията, причинено от войната в Иран. Длъжностни лица предупреждават, че неконтролираните субсидии, данъчните облекчения и ограниченията на цените могат да предизвикат нова финансова криза.
Италия, Полша и Испания вече намалиха данъците върху горивата, но Брюксел настоява всички мерки за подкрепа да бъдат временни и целенасочени.
„Проблемът е, че в криза като тази понякога се налага да подкрепяме и субсидираме неща, които обикновено не бихме обмислили, но е необходимо в краткосрочен план. В противен случай хората ще останат без работа и производството ще спре“, каза пред FT еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.
Според вестника конфликтът е предизвикал приблизително 60% покачване на цените на петрола и газа в Европа, което поражда опасения от недостиг на дизелово гориво и реактивно гориво. ЕЦБ предупреждава, че мащабните и безсрочни мерки могат да имат обратен ефект, като свръхстимулират търсенето и подхранват инфлацията.
Министрите на финансите на пет държави – Германия, Испания, Италия, Португалия и Австрия – вече призоваха Брюксел да въведе общоевропейски данък върху неочакваните приходи от енергийните компании, за да облекчи тежестта върху европейската икономика и граждани, подчертава вестникът.
„Имаме ограничено пространство за фискални маневри, така че всички мерки, предприети от държавите членки, трябва да бъдат временни и целенасочени“, каза европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис, отбелязвайки, че прекомерните разходи биха имали сериозни бюджетни последици.
Според Bloomberg, повече кораби преминават през Ормузкия проток.
Изданието съобщава, че 21 кораба са преминали през пролива през уикенда – най-големият брой от началото на март. Иран продължава да контролира по-голямата част от трафика, като отделни държави получават целенасочени разрешителни.
Например, вестникът съобщава, че танкер, превозващ иракски петрол, е преминал през пролива, след като Техеран е предоставил изключение на „братски Ирак“. Индия вече е успяла да премахне осем газови танкера и е закупила ирански втечнен природен газ за първи път от дълго време.
„Иран отговаря на исканията на своите партньори, като едновременно с това засилва контрола си над Ормузкия проток. Преминаването остава изцяло зависимо от Техеран и ситуацията може да се промени всеки момент, ако конфликтът ескалира“, каза анализаторът на Kpler Мую Сю.
Изданието отбелязва, че дори корабите, които получават разрешение, пътуват по маршрути, ефективно договорени с Иран – най-често покрай неговото крайбрежие. Условията на тези споразумения обаче остават непрозрачни.
В същото време Техеран подготвя закон, който ще формализира система от такси за преминаване през пролива, отбелязва Bloomberg. Това на практика легализира съществуващата система, при която корабите плащат за безопасно преминаване.
В момента кораби, пътуващи за Китай, Индия, Япония, Турция и няколко други страни, преминават през Ормузкия проток. Някои страни, като Пакистан, дори обмислят пререгистрация на своите плавателни съдове, за да получат достъп.
