Конституционният съд обяви пребиваването на Сарафов в кабинета на главния прокурор за незаконен!

КС трупяса Борислав Сарафов като котката на Шрьодингер и остави тленните му останки да се вмирисват на 4 етаж в Съдебната палата.

И последната крепост на Мафията на Пеевски е на път да падне зрелищно преди изборите, макар че агонията ще продължи до събирането на новия парламент и избора на нов ВСС вече без мафиотската намеса на ДПС – ГЕРБ, които подържат статуквото.

КС обяви неконституционността на и.ф. Главен прокурор Борислав Сарафов. Преди това и Върховният Касационен съд обяви човека на Пеевски за незаконен. На практика, Сарафов е законен само за босовете си Пеевски и Борисов и затова седи на поста си.

Новината на News Лекс БГ:

Изпълняващите функциите на някой от т. нар. трима големи в съдебната система нямат мандат, но законодателят е въвел срок, с който цели да не се допуска да го извършва неограничено във времето едно и също лице. Това заявява Конституционният съд (КС) в единодушно прието решение, в което отхвърля искането на състав на Апелативния съд във Варна да „отмени“ разпоредбата от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която въвежда 6-месечен срок, в който може да се изпълняват функциите на председател на върховен съд или на главен прокурор.

Става дума за чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Големият спор по нея е дали тя важи за заварените положения, каквито бяха при влизането ѝ в сила тези с Георги Чолаков и Борислав Сарафов.

В становище към делото петима конституционни съдии – председателят на съда Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков, заявяват, че „разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, възприета именно като действаща и по отношение на заварено правоотношение, е в съответствие с Конституцията“.

И допълват: „Освен това се предполага, че в правовата държава законодателят действа рационално, т. е. смислено, целенасочено и последователно, като приема правни норми, които подлежат на прилагане и по този начин регулират обществените отношения. Именно това в конкретния случай е причината законодателят да определи срок, през който едно и също лице може да осъществява властническите функции на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС в съответствие с Конституцията и с устойчивата практика на Конституционния съд“.

Тези съждения на петимата остават в становище, а не са влезли в мотивите на приетото единодушно решение.

В самото решение обаче се заявява: „Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 от Конституцията). Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице“.

В решението си КС подчертава, че Конституцията не предвижда „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор и не урежда неговия статус, включително и времетраенето на изпълнението на функциите от едно и също лице.

Затова няма как да се търси пряко противоречие между чл. 173, ал. 15 ЗСВ и основния закон, а КС в случая трябва „да прецени дали приетата от Народното събрание разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ съответства на посочената цел, или представлява недопустима намеса на законодателната власт в кадровата дейност на съдебната, т.е. дали тя противоречи на принципа на разделение на властите, респективно на принципа на независимост на съдебната власт и в крайна сметка на принципа на правовата държава“.

Съдът първо се спира на това възникналите противоречия в практиката – част от съдиите приемат, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор и отказват да разглежда исканията му за възобновяване на наказателни дела, а други се произнасят по тях.

И категорично заявява, че да уеднакви практиката е задача на ВКС. Т.е. след решението на КС може да се очаква, че Наказателната колегия ще образува тълкувателно дело по въпроса.

Освен това КС отхвърля твърденията в искането на АС-Варна, че законодателят е иззел компетентността на Висшия съдебен съвет. „Законодателната уредба не отнема компетентност на ВСС за определяне на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС“, се заявява в решението.

Както е известно, съдът във Варна допълни искането си и там акцентира основно на въпроса за действието във времето на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, което предизвика споровете в практиката, тъй като приемането му не беше придружено от преходна разпоредба.

Именно това е причината петимата съдии да решат да изложат виждането си по този въпрос в становище, като заявяват, че „решението на Конституционния съд, което единодушно отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, се нуждае от допълнително обосноваване не само за по-голяма убедителност, но и за гарантиране на неговия регулативен ефект“.

Докладчикът по днешното решение на Конституционния съд проф. Янаки Стоилов пред бТВ:

„Недопустимо е, ако за титулярите на длъжността [главен прокурор или председател на върховен съд] се предвижда еднократен седемгодишен мандат, за който и да е от временно изпълняващите функциите да се окаже на практика, че може да няма никакво ограничение във времето.“………“Решенията на Конституционния съд не са самоцелни лабораторни упражнения, те преценяват съответствието на закона с оглед неговата възможност да действа и да има регулативен ефект… решението на КС е относимо към всички органи, които имат компетентност в тази област…изглежда прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет среща затруднения, които обаче не са познавателни, а вероятно по други причини…“……….“Няма никой вечен, ако някой продължава да твърди, че някой, защото е назначен за временно изпълняващ, ще заема вечно тази длъжност, хайде, да не е толкова категорично, но докато дойде някой друг или се намери друг, това не следва от закона, защото законът съдържа тази възможност длъжността да се заема във всеки един момент, когато се оваканти, и това да не може да бъде за срок по-дълъг от шест месеца.“

Андрей Янкулов: Краят на агонията

Конституционният съд се произнесе единодушно днес, че оспорената разпоредба на Закона за съдебната власт, предвиждаща 6-месечно ограничаване на временното упражняване на функциите на председател на върховен съд или главен прокурор от едно и също лице, не противоречи на Конституцията.

В решението още е казано директно, че „[ц]елта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице.“

Т.е. съвсем ясно е посочено от всички конституционни съдии без изключение, че 1) посочената разпоредба е в съответствие с Основния закон и 2) нейната конституционосъобразна цел е да регулира срок на временно заемане на длъжността при липса на титуляр.

Защото срок трябва да има, не е възможно функциите да се изпълняват без никакво времево ограничение. Този срок в конкретния случай е определен от законодателя на шест месеца.

Това произнасяне би трябвало да сложи край на агонията вследствие експериментите с нормалната човешка логика дали тази разпоредба била конкретно приложима към „заварения случай“ на Борислав Сарафов, или не била приложима, защото Конституционният съд недвусмислено ни каза, че законът е въвел съвсем не самоцелно конкретен срок за временно заемане на длъжността, той е именно шест месеца и това е съобразено с Конституцията.

А пък този срок по отношение на Борислав Сарафов е отдавна фактически изтекъл. Той изпълнява вече близо три години функции, които трябва да се изпълняват за шест месеца според закона.

Тезата на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за „стабилния“ акт по назначаване на Сарафов за и.ф. главен прокурор през 2023 г. без никакъв конкретно фиксиран срок до избор на титуляр, която беше напоително защитавана по време на разглеждане на моето предложение за определяне на друг и.ф. главен прокурор, влиза в тежко противоречие с днешното решение на Конституционния съд, според което конституционосъобразната цел на закона е да не допуска нефиксирано във времето заемане на длъжността главен прокурор или председател на върховен съд.

Удържането на привидната законосъобразност на създаденото от прокурорската колегия фактическо положение с вечния временен мандат на Борислав Сарафов вече е без никакво съмнение невъзможно.

Решение по Шрьодингер

Коментар в социалните мрежи:

Излезе Шрьодинговото Решение № 6 от 7 април 2026 г. по к.д. № 2/2026 г.
Конституционният съд отговори на въпроса, който не беше най-важният: че чл. 173, ал. 15 ЗСВ, който въвежда шестмесечен максимум за временно изпълняване на функциите на главен прокурор, не противоречи на Конституцията.
Дотук добре, но съдът не отговори на practically decisive въпрос: прилага ли се тази норма за Борислав Сарафов, чието определяне за и.ф. предхожда влизането ѝ в сила? Мнозинството приема, че това е въпрос на тълкуване и прилагане на закона, а не на неговата конституционосъобразност, и затова компетентен е ВКС по чл. 124 от Конституцията.

Формално това може и да е вярно. По същество обаче, не решава кризата, а я връща обратно в институционалния вакуум, от който е дошла. И още нещо, Прокурорската колегия на ВСС и без това вече се позовава на липсата на изрична преходна уредба, за да поддържа, че шестмесечното ограничение не засяга Сарафов.

Затова по-силната част от акта е становището по решението, подписано от Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
Те приемат, освен това, че нормата е конституционосъобразна, че тя няма обратно действие и не засяга валидността на определянето на Сарафов през 2023 г., но се прилага занапред и слага предел на бъдещото изпълнение на функциите му, считано от 21 януари 2025 г. Тоест шестмесечният срок го обхваща. И въпреки това мнозинството отговори само на формалния въпрос и избяга от реалния…. А реалният въпрос остава, и Сарафов също.

Напред – назад.

Мале мале, това с „действието занапред или назад“ за Сарафов съвсем заприлича на кадър от Идиокрация. Какво е толкова сложно? Никой не твърди, че чл. 173, ал. 15 ЗСВ има обратно действие. Обратна сила на нормативен акт се допуска само по изключение и с изрична разпоредба. Тук такава няма.

Никой не оспорва, че Сарафов е бил валидно определен за и.ф. главен прокурор през 2023 г. Никой не оспорва и действията му до влизането в сила на новата норма (и 6 месеца след това). Следователно спорът не е за миналото.

Спорът е изцяло за бъдещето: след влизането в сила на новата норма колко още може едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор.

Това не е обратно действие. Това е действие на закона занапред спрямо едно заварено, но неприключило положение.

Временно изпълняващият функциите няма мандат в конституционния смисъл на думата. Затова новият закон не отнема някакво придобито право на безкрайно и.ф., а просто поставя краен срок на едно временно състояние. Ако и това е неразбираемо, явно проблемът не е в интертемпоралното право. На това французите му казват: Il n’y a pas pire aveugle que celui qui ne veut pas voir — няма по-сляп от този, който не иска да види…

Blaga Thavard , фейсбук