В балната зала: Хаос и объркване, така Политиио описва опита за атентат срещу Трумо в пълна бална зала с журналисти и шоумени във Вашингтон.
автор Джон Харис, кореспондент на Политико Вашингтон
Човек се чуди дали сюрреалистичните събития от събота вечер биха могли да затруднят връщането към познатата концепция за вечерята на кореспондентите от Белия дом.
Един момент беше напълно познат: Огромната бална зала във Вашингтон Хилтън беше изпълнена с неясен шум от хиляди предимно незначителни разговори, всички смесени в море от стотици плътно претъпкани маси, точно както винаги се случва преди началото на официалната програма на годишната вечеря на кореспондентите от Белия дом.
Следващият момент беше напълно странен: Жени в рокли, мъже в смокинги, почти всички присъстващи клекнаха на пода, докато балната зала притихна. Когато хората колебливо вдигнаха погледи, за да огледат залата, видяхме мъже с картечници, стоящи на главната маса, където беше президентът Доналд Тръмп, и секретари на кабинета, ескортирани от агенти един по един от гигантската зала.
Съпоставянето на тези сцени може да подсказва внезапно, пронизително осъзнаване на ужаса. Може би някои в залата наистина са го преживели по този начин. От моя страна, и усещам, че и другите около мен, не се чувствах точно така, когато се разви инцидентът. Усещането беше нещо подобно на замъглената междинна зона на съзнанието, когато телефонно обаждане те събуди посред нощ. Хм, какво става, объркан съм, наистина ли е това?
Доналд Тръмп каза пред репортери, когато се върна в Белия дом, че изстрелите, произведени точно пред балната зала, са му звучали като падаща табла с храна. Да – добър начин да се каже. В моя случай шумът беше в периферията на съзнанието, не достатъчен, за да предизвика тревога или дори да прекъсне разговора ми. (Други от екипа на POLITICO ги чуха ясно.)
Това, което се случи след това, се случи в рамките на секунди, но в съзнанието ми сякаш се развиваше по-бавно. Подсъзнателният инстинкт да се приеме нормален ред беше преодолян от когнитивното разпознаване, че нещо определено необичайно се случва. Хората се навеждаха на пода. Хайде, чудех се, наистина ли е необходимо това? Гледката на агенти с размахани оръжия ясно показа, че присъединяването към колеги на място всъщност е добра идея.
Веднъж там, мислите ми първо бяха доминирани от въпроса: Какво, по дяволите, всъщност се случва? След това дойде инстинктивната реакция на един журналист: Какъвто и да е отговорът, президентът просто е бил изведен от събитието, това е голяма история. Много колеги, клекнали на пода, вдигнаха телефоните си над главите си, за да запишат сцената.
В нито един момент по време на епизода не усетих себе си или колегите си като в сериозна опасност. Каквото и да се беше случило, беше ясно, че се е случило точно пред балната зала. Нямаше индикации за активен стрелец или терористичен акт в ход.
Проблемът дълго време беше, че нямаше никакви индикации в която и да е посока. Физическите характеристики на балната зала „Хилтън“ – разположена дълбоко в недрата на огромния хотел – означават, че мобилният сигнал често не е много добър, особено с хиляди присъстващи.
За момента прекъсването на събитието и внезапното отстраняване на президента от мястото на събитието бяха най-голямата новина в страната и бяха наблюдавани от стотици журналисти. Но залата беше заключена и повечето от тези репортери не можаха да се свържат, за да научат нещо или да уверят членовете на семейството, че са добре. В продължение на около половин час, след като стана ясно, че е безопасно да се прави, хората се тълпяха наоколо и се питаха един друг какво са чули. Настроението очевидно вече не беше празнично, но и в по-голямата си част не беше тържествено и мрачно. Беше предимно тревожно и несигурно.
Известно време всички сякаш казваха едно и също нещо: потенциален нападател беше застрелян от охраната и лежеше мъртъв само на няколко метра от централните врати на балната зала.
Това се оказа невярно. Но докато всички си мислехме, че е истина – но преди нещо да е било потвърдено – президентът на асоциацията на кореспондентите, Вейджия Дзян от CBS News, излезе на подиума, за да увери всички, че вечерната програма ще се възобнови скоро. Наистина, докато трупът е точно отвън и всеки сериозен журналист трябва да се захване за работа – връщаме ли се към обичайната вечеря с награди и хумористични речи? Или Тръмп ще настоява за драматично завръщане на сцената? („Препоръчах да „НЕКА ШОУТО ПРОДЪЛЖИ““, публикува Тръмп в Truth Social, докато балната зала чакаше.)
След като обяви няколко пъти, че вечерта ще се възобнови скоро, Дзян се върна отново, за да каже, за щастие, че няма да е така. Но тя не отхвърли обещанието на Тръмп, че вечерята ще бъде пренасрочена в рамките на 30 дни. Тя каза, че Тръмп иска да присъства на вечерята – забележително твърдение, защото това е първият път от два мандата, на който той някога е решил да присъства.
Човек се чуди обаче дали странните събития от тази съботна вечер – за които все още имаме само фрагментарно разбиране – може да ни затруднят да се върнем към познатата концепция за вечерите на кореспондентите. „Хилтън“, с огромна бална зала в още по-голям хотел, никога не е изглеждал най-лесният за надеждно обезопасяване обект. (Именно пред хотела, докато е напускал същата бална зала, Роналд Рейгън е прострелян от потенциалния убиец Джон Хинкли през март 1981 г.) Самият Тръмп е бил обект на два сериозни опита за покушение, включително одраскване от куршум близо до Бътлър, Пенсилвания, през юли 2024 г.
Смесицата от журналистика, знаменитости и лекомислие на вечерята от доста време е като анахронизъм в една гневна и развълнувана епоха на политиката. И никога поводът не е изглеждал по-сюрреалистичен от този уикенд.
„Укромагьосниците никога не пропускат възможност за самореклама“, написа ирландският журналист Чай Боус в своята X-страница, коментирайки селфи, направено под маса от украинския посланик в Съединените щати Стефанишина.
