Пеевски и Борисов разглобиха малката Сглобка ППДБ в отчаян опит да саботират избора на нов читав ВСС!

Краят на т.н. “Промяната, която така и не продължи” бе предизвестен. Вместо 5, в новия парламент ще има 6 партии. Тежестта на всички пада, а Пеевски е толкова токсичен, че отпада от сметките на всички, но ще мъти водата в опита си да оцелее и да спаси кожата, а главата му види на косъм. Пред Радев престои тежък ребус – как да избере с тези насипни партии 160 гласа (трябват му 29) за избор на ВСС. Повечето партии изглеждат пробити от Борисов и Пеевски.

Очаквано градските либерали се разцепиха още преди да е тръгнал парламентът. Инициатор на разцеплението е Асен Василев, който дели мускулите на културиста Румен Спецов с Пеевски. Сега необходимите около 30 гласа, които не достигат на ПБ за избор на нов ВСС, могат да дойдат от няколко приемливи места, но само ГЕРБ има необходимата бройка, за да попълни недостигащата бройка. След разцеплението ДБ има колкото Пеевски – 21 депутати, а втората група на Пеевски, водена от Асен Василев, ще бъде предпоследна с едва 16 депутати.

Човекът на Пеевски и Румен Спецов: Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“: „Това, което очевидно стана ясно, е че ще се регистрират две парламентарни групи. Това, което ние предложихме на колегите, и те казаха, че ще обсъдят, е общ парламентарен съюз за общо действие.“

Атанас Атанасов, председател на костовистите от ДСБ: „Аз като председател на ДСБ пледирах тази вечер пред общия форум, че разделението на ПГ е сериозна политическа грешка, която създава рискове пред развитието на България. И ние бяхме заедно с колегите от „Да, България“ да се запази единството.“

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“: „Искам да се обърна към нашите избиратели – положихме всички усилия да запазим единството на групата. От ДБ продължаваме да бъдем гарант за модернизацията на страната и европейския ѝ път.“

ФБ групата около ДБ Копейкин обобщи положението:

Инициативата за разделението е на ПП. От ДСБ и „Да, България“ са искали запазване на досегашната коалиция.

Съвсем скоро ще си проличи дали има нещо скрито от публиката.

По гласуванията им в парламента ще ги познаете!

Лично ще се погрижа всяко едно скандално гласуване да светне публично!

Балонът на градските либерали гръмна, а ето най-доброто обобщение:

Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са „заедно“. И е така отдавна. Иначе гледката в социалните мрежи е направо затрогваща. Колективно хлипане, сополи и викове „Не се разделяйте, ще ни изяде Баба Яга!“. Ами извинявайте, но Избирателят в момента прилича на дете, което се е свило под юргана и вярва, че ако не отваря очи, семейният скандал в кухнята всъщност е нежна приспивна песен.
Събудете се. Приказката приключи, а вълкът отдавна е изял и бабата, и къщичката.

Да започнем с последната интрига с преференциите и ако по-леко ще го предъвчете, то нямам против да я наречем любов по италиански (ама с ножове). Нищо не говори за „единство“ така, както въпросната бутафория, на която станахме отчаяни свидетели, гледайки как уж съратници за „светло бъдеще“ се дебнат в тъмното, за да си забият по един преференциален нож в гърба. И докато лидерите ни обясняваха с клиширани усмивки как са „обединен фронт“, по места се организираха апаратни убийства ала кой „наш“ да изхвърли „техния“. Това не е коалиция. Това е паническа прегръдка на удавници. И като говорим за това, да погледнем обективно поне за малко.

Кой изобщо стана в ПП? Ако погледнете редиците на „Промяната“, ще видите, че ентусиазмът си събра багажа още преди три гари. Останали са само най-верните партийни войници и тези, които вярват, че лявото е „център“, а дупките в бюджета са „инвестиция в бъдещето“. Едно затворено акционерно дружество, което се опитва да продаде на десния избирател леви идеи в опаковка от „умни и красиви“.

ДСБ като политическата фосилна останка? Нека поговорим за „хигиената“ и политическия кърлеж, ще можем ли и то честно? Една структура без пулс, без електорално ДНК, но с претенции до небето. Те са онзи досаден роднина, който никой не кани на сватбата, но той се появява, заема централното място на софрата и започва да ти обяснява как се е „борила комунизма“ през 98-ма. Те не носят гласове. Те носят тежест. Една котва, впила се в „Да, България“, която пречи на всичко ново да отлепи от дъното, само защото трябва да се уреди „нашето момче“ от старите кадри на работа в поредното РЗИ.

„Да, България“ си останаха заложници на стаята. Идеята им беше смислена, но мащабът се изгуби. Големият потенциал се сви до вечерните разговори на 3-4-ма души. Стойностни хора си тръгваха тихо, докато на тяхно място за цвят се вливаше поредното ново лице за билборди. Така и не успяха да преминат табелата на София, а провинцията не иска стендъп за избрани, иска присъствие.

И се започна… „Ами ако останем непредставени?“
Това е любимото им плашило. „Гласувайте за нашия Франкенщайн, за да не сте сираци“. А истината е, че вие и в момента сте политически бездомни.
Кой ви представлява точно? Тези, които се колят за места в листите? Или тези, които продават принципите си срещу малко повече телевизионно време?

Та, спрете да се боите от развода. Цялата тази драма в мрежите прилича на дете, което хлипа пред заключената врата на кухнята, защото вярва, че вътре „мама и тате“ чупят шоколад, а те всъщност си чупят главите. Истината е горчива- шоколад няма. Никога не е имало.

Та и ако за президентските избори не намерят смелост да номинират общ кандидат, докато цели форуми от изключително хора им баят за единство, ще се окаже, че през цялото време не само сме стояли гладни, ами сме пазили и празна опаковка. Толкоз.

Кремена Кунева, фейсбук