Високо напрежение в Сметната палата! Краката на проксито на Пеевски и Борисов Главчев се клатят!

Столът на машата на Пеевски Димитър Главчев се клати и се очаква новите управляващи без колебание да го ритнат. Напрежението тръгва от отвътре, но не бива да се забравя КОЙ точно обслужваше Димитър Главчев на два пъти като служебен премиер и на кого подари за личен офис и партийна централа изключителния палат на Врабча 29 с 4500 кв.ч. РЗП и откъдето бяха изхвърлени за една нощ две държавни агенции.

Напрежение в Сметната палата: кадрови дефицит, високи възнаграждения и въпроси около разпределението на бонусите

Напрежение сред служителите на Сметната палата излезе на повърхността, след като на 4 май 2026 г. пред сградата на институцията се събраха десетки хора в знак на недоволство. По информация от присъстващи, поводът е натрупано с месеци напрежение, свързано с кадровата политика, нивата на възнагражденията и начина на разпределение на допълнителното материално стимулиране (ДМС).

Кадрови недостиг на фона на нови назначения

Един от основните въпроси, поставяни от служители, е свързан с недостига на одитори – ключов ресурс за функционирането на институцията. По данни от вътрешни източници, при обявени около 70 свободни позиции наскоро, са назначени едва 15 души, като за част от местата дори не са се явили кандидати.

На този фон обаче прави впечатление тенденция към назначаване на служители на позиции, определяни като „главни одитори методолози“. Според наличната информация, тези длъжности са съпроводени със значително по-високи възнаграждения – над 2200 евро, към които се добавят и допълнителни начисления за стаж.

Това създава усещане за дисбаланс в кадровата политика – между необходимостта от оперативни одитори и разширяването на по-високи експертни нива.

Различни подходи при определяне на възнагражденията

Допълнително напрежение възниква и около вътрешното разпределение на заплатите. Данни, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват, че:

От началото на 2026 г. заплатите на над 200 служители са приведени към минималните прагове за съответните длъжности;

Впоследствие ограничен брой – 58 души – получават по-съществено увеличение, на база предложения от ръководството;

Други служители са с по-ниски процентни увеличения – 5% за 137 души и 3% за 10 души.

Макар подобни практики да не са изключение в публичния сектор, липсата на ясно разписани критерии за тези разлики поражда въпроси сред част от служителите.

Бонусите – стимул или повод за разделение?

Особено чувствителна тема се оказва разпределението на допълнителното материално стимулиране. Според служители, с които е разговаряно, съществува усещане, че бонусите се концентрират в ограничен кръг от хора.

Подобни твърдения трудно могат да бъдат проверени без пълна прозрачност на вътрешните механизми, но самото им наличие показва дефицит на доверие вътре в институцията.

Натрупани проблеми и въпроси без отговор

Към всичко това се добавя и практиката за ангажиране на служители в пенсионна възраст на ръководни позиции – тема, която периодично предизвиква дискусии в публичния сектор.

В крайна сметка се очертава по-широк проблем – балансът между опит, експертност и обновяване на администрацията.

Заключение

Ситуацията в Сметната палата поставя въпроси, които надхвърлят рамките на една институция – за начина, по който се управлява човешкият ресурс в публичния сектор, за прозрачността при възнагражденията и за доверието вътре в администрацията.

Дали и как ръководството ще отговори на тези сигнали, предстои да стане ясно. Засега обаче напрежението остава видимо – както вътре в системата, така и извън нея.