Паметникът на Гарибалди бе открит днес от италианският и български премиер, като Силвио Берлускони дойде специално за откриването му. С риск да обидим интелигентните читатели на BNews.bg си позволяваме да припомним защо тази историческа личност заслужава уважение.
Едва ли има историческа личност, която да прилича толкова много на характера и поведението на Силвио Берлускони, което обяснява и донякъде пристрастието на италианския премиер към него.
Мъжкар, боец и почитател на страстните и красиви жени Джузепе Гарибалди граби от живота с шепи. Животът му прилича на роман на Карл Май – едно неспирно преследване на приключения.
Още като юноша Гарибалди започва работа по корабите на сардинския флот и рано става матрос във военния флот. Увлечен от модерните национални идеи, които са хит в средата на XIX век Гарибалди става член на тайното общество „Млада Италия”.
Тогава Италия е разпокъсана на малки херцогства, а големи територии населени с италианци се управляват от Хабсбургската империя, Франция и прочие.
Италианците закъснели със своето национално обединение търсят своя герой, който да ги поведе. През 1836 г. Гарибалди участва в подготовката на въстанието в Пиемонт, но след неговия провал бяга и е осъден задочно на смърт.
Звездата на Гарибалди изгрява в така плодородната на революции Латинска Америка. В продължение на девет години от 1836 до 1847той взема активно участие в националноосвободителните войни в Латинска Америка. Там се и жени за бразилката Анна Мария Рибейро да Силва, от която има 3 деца.
След това Гарибалди се връща в Пиемонт и се бие срещу войските на Австро –Унгария. Когато италианците са разбити Гарибалди се прехвърля в Тоскана.
След потушаването на революцията от 1848-1849 г. Гарибалди със своя корпус тръгва към Венеция, но е обкръжен и разбит. Попада в плен и е затворен в Генуа.
Арестът на Гарибалди предизвиква остри протести и правителството е принудено да го освободи. На 16 септември 1849 г. Гарибалди отплава за Северна Африка. От 1851 г. е капитан на търговски кораб.
През 1860 г. оглавява похода на „Хилядата“, който освобождава юга на Италия и осигурява победата на Италианската революция от 1859-1860 г. Така Италия намира своя герой.
След като умира първата му съпруга Гарибалди се жени за втори път, но този път бракът е неуспешен.
Немирният Гарибалди не се спира по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. се сражава като доброволец на страната на Франция. През 1880 г., след като успява да анулира брака си, се жени за трети път за Франческа Ариозино.
Защо Гарибалди трябва да има паметник в София?
Това, за което заслужава да бъде увековечен в центъра на София обаче е огромната подкрепа на Гарибалди за каузата на българското освобождение. Гарибалди използва всичките си възможности за лобиране за българката националноосвободителна кауза.
През 1876 г. Гарибалди изпраща писмо до Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, в което гласи: „Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам ви постоянство в святата ваша мисия”.
Гарибалди е личен приятел с Капитан Петко Войвода. Легендарният българин се среща с италианския революционер през 1866 г.и двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
