Американският флот интегрира лазерни оръжия във флота си, като оборудва девет разрушителя, два от които са разположени край бреговете на Иран, според The War Zone.
Според изданието, системите са разположени както на кораби, изпълняващи бойни мисии на ключови места по света, така и на кораби, преминаващи през планова поддръжка.
Особено внимание се обръща на региони с висока активност на дронове. Например, разрушителите USS Spruance и USS John Finn в момента са разположени близо до Иран. На 28 февруари 2026 г., по време на американско-израелската операция Epic Fury, USS Spruance разположи своята система ODIN за изстрелване на крилати ракети Tomahawk. USS Gridley, патрулиращ Карибско море, също е оборудван с лазер. Останалите кораби са в домашните си пристанища или са на поддръжка (като USS Kidd).
Системата ODIN е инсталирана на повечето от деветте кораба. Това е „заслепяващ“ лазер, предназначен да дезориентира оптични разузнавателни сензори и инфрачервени търсачки на атакуващи безпилотни летателни апарати.
Системата HELIOS (Mk 5 Mod 0) в момента е оборудвана само на разрушителя USS Preble, базиран в Япония. Това е много по-мощна система (60 kW), интегрирана в системата за управление Aegis. Тя е способна не само да заслепява, но и физически да прогаря корпусите на моторни лодки и да сваля дронове. По време на тестовете USS Preble успешно неутрализира четири цели. Мощността на системата може да бъде увеличена до 150 kW в бъдеще.
Пентагонът е предвидил бюджет за значително развитие в тази област за 2027 г., според изданието. Приоритетни проекти включват:
150 kW контейнерни лазери за защита от крилати ракети.
Разработване на системи с висока мощност (300–500 kW) по програмата JBCS.
Специализирани лазери за прихващане на противокорабни ракети (проект HELCAP).
Въпреки футуристичния си характер, лазерите все още имат редица критични недостатъци, които ограничават използването им, отбелязва авторът. Те включват:
Къс обсег: Ефективната работа е възможна само на разстояния от няколко мили, което прави лазерите изключително „последна линия“ на отбранително оръжие.
Чувствителност към метеорологичните условия: Мъгла, дъжд и облаци значително намаляват мощността на лъча.
Дълго време на експозиция: За разлика от ракета, лазерът трябва да задържи лъча си върху целта за няколко секунди, за да я прогори, което затруднява отблъскването на мащабни атаки.
Техническа крехкост: Лазерите са пълни с деликатни компоненти, което води до проблеми с надеждността при бурно време и бойни условия.
Въпреки това, ВМС на САЩ разглеждат лазерите като стратегически важно допълнение към системите за противовъздушна отбрана, което им позволява да спестят от скъпи ракети, като същевременно отблъскват атаки от евтини дронове.
