Борисов пищи: “Страхувам се за живота си!” Нагло лъже, че не назначава той прокурорите

Нова проява на остра форма на тежка шизофрения в кулоарите на Парламемта, които продължават да се ползват за НюзКурници.

Сутрешната бутафория с ранните словестни полюции на Бойко Борисов в НюзКурниците на парламента странно все още продължава след известно затишие. Явно сутрешните визитации в парламентарното отделение на Психиатрията в Курило са спрели да дават резултат при пациентите в по-остро състояние. Странно защо нито един журналист или квестор не е звъннал на 112, за да повика линейка и санитари при тези срамни сцени в Храма на демокрацията…

Днес Борисов се оплака, че се страхува за живота си, а преди това изрече куп лъжи за отношенията си с прокурорите и за огромното си влияние върху съдебната система без никой да му опонира насреща.

“Никога не съм бил в джуджета, не познавам такива. Не познавам Петьо или какъвто е там Еврото. По никакъв начин не искам да ни клеветят“ – това разказва в кулоарите на парламента Бойко Борисов тази сутрин, който се появи след известна криеница в Зайчарника. Борисов отдавна е подкарал тази изпята песен, че не познава никого. Навремето пак така казваше, че не познава и Таки и Пеевски, накрая се оказа седнал с всички тях на една маса, когато лампите светнаха и Задкулисието стана сцена.

„Винаги съм оставял прокурорите и съдиите да си се избират.” Тук Борисов излъга най-нагло, защото записът на разговора му с прокурор Кокинов показа точно обратното с репликата към домакина и тогава премиер за един главен прокурор “Ти си го избра”.

В случая с Гешев член на ВСС казва на бившия главен прокурор, че “Банкята” му заповядва да си подаде оставката и да заминава за някъде посланик. Това е втори случай документиран на запис, от който става ясно, че Борисов нагло лъже.
После Борисов си сложи с помощта на Сглобката Борислав Сарафов за и.ф. Главен прокурор и го държа противозаконно цели три години на поста. Борисов нагло твърдеше, че неговият Хабиби Сарафов е законен, а Сарафов затри всички дела срещу него и разпарчетоса Барселонагейт на части. Именно Сарафов спаси имунитета на Борисов и му спести дългия престой в следствения арест, както беше за всички останали мишени на режима. Прокуратурата оневини Борисов и силно си стисна очите при много фрапантни случаи – знаковият беше с пачките и златните кюлчета, натъпкани в премиерското нощно шкафче, които излязоха на снимки.

“Дори когато ни арестуваха – прес съобщението беше, че е със съдействието на европрокуратурата. Когато видяха, че е компрометирана – казват, че е наша, ниощо че работеше против нас. Готов съм да се явя с Кирил Петков на детектор на лъжата. Знам, че я е ползвал за бухалка срещу нас, сам ми го е признавал в стаите на парламента, когато бяхме в добри отношения.

От първия си ден работи срещу ГЕРБ. Сега Кьовеши казва, че са я отстранили и изведнъж става наша. Кьовеши в прав текст заяви, че Георгиева е назначена за евро прокурор след натиск и лобиране на правителството на Бойко Борисов, а вече излязоха и доказателства.

Аз не съм сменял нищо – заявявам го най-отговорно“, каза Борисов.

Борисов: Уплашен съм за живота си

Борисов пак се страхувал за живота си. През последните 25 години Борисов, който е бил само на държавна заплата, не е спирал да се страхува, но днес вече държавата отказва да го пази. Слуховете са, че Борисов има какво да дели с разни мафиотски босове, но не е ясно защо ще ги убиват руснаците двамата с Пеевски, примерно, на които построиха Турски поток с парите от държавния бюджет.
„Притеснявам се, че нямам охрана“, оплаква се той, но твърди, че не бил подговен и нямал частни гардове, въпреки, че има частна охранителна фирма Ипон. Засега се возел с кола на ПГ на ГЕРБ:

„Когато съм бил главен секретар на МВР съм водил най-големите операции извън България. В Австрия ме пазиха Кобрите. Десетки операции. Най-големите трафиканти на Балканите бяха екстрадирани или много затвор. Получил съм най-големите полицейски награди.

От БКП го предупредили да се пази от арабски терористи.

След атентата в Сарафово един висш деятел на БКП дойде при мен с писмо в което ни предупреждават заради Хизбула.

За една нощ решиха, че няма никаква заплаха, дори Рашков не си позволи да махне охраната“.

Коментар на Богомил Бонев, бивш вътрешен министър:

Кой го страхува (по Пеевски) това нещо? От какво се притеснява? Има си цяла фирма за охрана, която само фиктивно е напуснал. За толкова години фирмата е спечелила, благодарение на него, огромни средства.
Да си го пази собствената фирма, щом е толкова притеснителен, без гавази да му сменят гащите.

Коментар на служебния правосъден министър Андрей Янкулов, който опроверга точка по точка Борисов и обяснява КОЙ назначи Теодора Георгиева за европрокурор:

Слушам Бойко Борисов да казва сутринта, че той като министър-председател през 2020 г. нямал никакво отношение към назначаването на Теодора Георгиева за европейски прокурор от България.

Написах го тук онзи ден, но някак оставам с впечатление като чета коментарите по темата, че масово не се разбира – САМАТА ПРОЦЕДУРА ПО НАЗНАЧАВАНЕ на европейски прокурор от всяка държава-членка ВКЛЮЧВА СЕРИОЗНО УЧАСТИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА. Просто така работи ЕС – компетентността в такива решения е поделена между институциите на Съюза и националните правителства.

Първо, националното правителство определя правилата (и дали въобще ще има такива), по които държавата изпраща на Комитета по подбор, съставен от независими експерти на европейско ниво, ТРИ КАНДИДАТУРИ, които не се класират в хода на националната процедура, а това се прави от Комитета. Но Комитетът може да класира само трите му представени кандидатури, а не някакви други, т.е. на национално ниво първо сериозно се ограничава възможният избор.

Тук е първият проблемен момент и на националната процедура през 2020 г., и на тази през 2025-2026 г., която беше отменена от служебното правителство по мое предложение и рестартирана по изцяло нови правила и с комисия, формирана по съвсем различен начин.

Още националната процедура и в двата случая се е провела с прякото участие на правителството в самия професионален избор, защото националната комисия по подбор е председателствана от лице от политическия кабинет на министъра на правосъдието – зам.-министър. Без предварително обявени критерии и в кратко събеседване, протекло с изпитване на кандидатите да превеждат текст от/на английски и дали познават Регламента за създаване на Европейската прокуратура. Все едно някой, който кандидатства за български главен прокурор, да го изпитват на литературен анализ на текст на български (примерно) и да декламира НПК. Сериозно ли би било?

Дали още на този етап ще има пряко политическо участие, или търсене на изпълване на професионални критерии, си е национален избор. Според мен в тази национална процедура би трябвало независими професионалисти със сериозна експертиза да оценяват кандидати с търсени качества именно за управленска позиция в една от най-важните правосъдни структури на ЕС, която трябва да защитава финансовите интереси на Съюза, а не трябва профилът да предполага преводачи или добре декламиращи някой нормативен акт. И точно затова предложих различен начин за националния подбор.

Второ, самото назначаване на европейските прокурори става с обикновено мнозинство от Съвета на ЕС, който е орган, съставен от министрите на държавите-членки, т.е. представители на националните правителства. Комитетът по подбор класира трите кандидатури – първи, втори, трети, представени му от националните власти след националната процедура, но Съветът не е обвързан с подредбата (обвързан е, само ако Комитетът има отрицателно становище за кандидат).

В случаите на Белгия, България и Португалия през 2020 г. Съветът е назначил кандидати, които не са класирани на първо място от Комитета. Т.е. представителите на националните правителства в Съвета по съответно предложение от представител на националното правителство (че от кого другиго може?) са променили класирането на Комитета за тези три държави.

И това е информация, още веднъж, публично известна от 2021 г.

Така че ролята на националното правителство е регламентирана от самата процедура. За окончателния избор се носи политическа отговорност – назначава политически орган, който е подпомогнат от независими експерти, но не е абсолютно обвързан от тяхното становище.

Да се отрича тази роля или респективно да ѝ се отдава някакво свръхестествено значение би било просто несъстоятелно.

Същественият въпрос не може да бъде има ли отношение правителството към назначаването на европейския прокурор от България, защото отговорът му е повече от ясен, а има ли връзка, и ако има, каква е тя, между Петьо Еврото и поведението на правителството?

Андрей Янкулов, фейсбук

Кое джудже е бившият министър – председател?

автор Полина Паунова, фейсбук

Преди малко в парламента г-н Бойко Борисов излезе сефте пред журналисти от конституирането му насам. Впрочем, след като призна изборната загуба на 19 април, се появи само веднъж (като под “появи” имам предвид – пусна клипче от раздумка с актива на ГЕРБ). Там обясни, че ни е построил зали, че да има къде да се организира Евровозия.

Та, днес Борисов излиза за първи път пред журналисти в този парламент, след текста който публикувахме в “Капитал” преди няколко часа. Поводът за работата в тая посока беше интервюто на Лаура Кьовеши, която в неделя пред бТВ каза следното:
1)разговорът между Теодора Георгиева и Петьо Еврото има отношение към назначаването ѝ за европейски прокурор
2) българското правителство (по това време с премиер Бойко Борисов) е оказало натиск (това е думата, която Кьовеши ползва), за да бъде избрана Георгиева, която е била класирана на последно място в конкурса.

След това изявление на Кьовеши последва бая работа. Резултат е публикуваният днес в “Капитал” текст. Текст, който разкрива как Теодора Георгиева иска правителствена протекция на дивана на Петьо Еврото и няколко месеца по-късно получава правителствена протекция от кабинета Борисов 3. Това се случва с официално писмо на българския посланик в ЕС по това време Димитър Цанчев.

Какво излезе да каже Борисов днес пред журналисти:

-Сега, когато г-жа Кьовеши, с цялото ми уважение към нея каза защо са я отстранини (Теодора Георгиева – бел.моя) изведнъж да станеме виновни пак ние.
-Г-жа Кьовеши каза, че правителството е играло роля в това?
-Аз пак казвам – ролята на правителството е, когато прокурорите си изберат, колегиите им си предложат ние да го предложим.
-Значи Кьовеши лъже?
-С кое съм казал?
-Тя каза, че правителството е играло роля.
-Да, правителството играе роля – да изпрати кандидатурите.
-Че е сменило Теодора Геогиева, която е била на трето място..
-Не, ние не… аз не съм сменял нищо. И това го заявявам най-отговорно. Впоследствие Дани Кирилов беше сменен като министър. (…) Когато се решават такива въпроиси преиерът няма отношение по тях.

Жалко, че колегата, която задаваше въпросите не е чела текста, а не знам и защо не цитира точните думи на Кьовеши – “натиск” от кабинета за избора на Теодора Георгиева.

Пак припомням публикуваната поредност:

На 13 януари 2020 г. Георгиева иска от Пепи Еврото државата да я излъчи за европрокурор. Той звъни по телефона и казва, че трябва да се измисли начин другите две (изпреварили Георгиева в класирането) да се оттеглят.
10 дни по-късно Гешев прави първата в класирането Десислава Пиронев зам-главен прокурор.
На 2 юни 2020 г. в официално писмо, с което разполагаме, бълагрското правителство чрез своя представител в ЕС (Димитър Цанчев тогава) казва, че страната ни настоява да не бъде избрана втората в класирането (Шопова), а третата (Георгиева) за европрокурор.

Борисов опитва в своя си стил да говори за всичко друго, но не и конкретно по темата. Нали никой не си представя, че Димитър Цанчев (който каза пред Капитал, че е изпълнил правителствени разпореждания с писмото) си го е измилил сам? Нали никой не си представя, че правителствено разпореждане в кабинета на Бойко Борисов става без Бойко Борисов?

Изобщо не е важно дали Бойко Борисов познава Петьо Еврото. Важното е, че кабинетът Борисов 3 с официална кореспонденция изпълнява ангажимент, поет от Петьо Еврото.

Въпросът към Борисов е: защо правителството е предпочело Теодора Георгиева и как официално се е случло това?

Ако Сарафов е деветото джудже бившият министър-председател кое джудже е?

Проработи инстинктът за оцеляване на дребния политически джебчия Борисов

Наблюдаваме един политически залез, който не е просто метафоричен, а вече и физиологичен. Бойко Борисов, доскорошният самодържец на републиката, днес се явява пред микрофоните в парламентарните кулоари като сянка на самия себе си. И докато услужливите хроникьори веднага биха приписали стопените му килограми на строг режим или стрес в името на отечеството, истината прозира през езика на тялото му – онзи безпощаден издайник, който никаква пиар стратегия не може да заличи.

В очите на Борисов вече не четем самодоволството на „бащицата“, който раздаваше порциите от джипката. Там се чете инстинктът за оцеляване на дребния джебчия, хванат на местопрестъплението, който трескаво прехвърля вината върху следващия по веригата. „Аз не бях, Кирил беше“, „Никой не познавам“, „Нищо не съм видял“. Този нов репертоар на лидера на ГЕРБ е болезнено познат на криминалните психолози. Това е поведението на човек, чиято властова броня е пробита и който усеща, че за първи път от десетилетия нещата вече не са в неговите ръце. Радев е на власт, международната конюнктура се променя, а „призраците“ от миналото – от Къщата в Барселона до сенчестите фигури като Пепи Еврото и Нотариуса – започват да придобиват плътност и юридически измерения.

Впечатляващото му отслабване вероятно е резултат от токсичната смес между страха и опита да се хареса отново. Сякаш чрез топенето на телесната маса той се опитва да изпере политическата си биография, да стане „по-лек“, по-невидим, по-малко „прасе“, за да не привлича гнева на тълпата и вниманието на правосъдието. Но науката за поведението е категорична: когато един лидер започне да шикалкави, когато погледът му бяга, а жестовете му станат накъсани и отбранителни, той вече е подписал своята морална присъда пред народа.

Той днес се обяснява, но никой вече не го слуша със страхопочитание. Гласът му, някога гърмящ и заповядващ, сега е по-скоро жалък опит за оневиняване. Борисов се опитва да измоли по-малка обществена присъда, превръщайки се в свидетел срещу собственото си управление, стига това да му гарантира още един ден на свобода или поне още един ден политическо дишане. Но истината е, че когато един политически титан започне да говори като обвиняем пред следовател, неговото време е изтекло. Независимо колко килограма ще свали, тежестта на греховете му остава същата.

Румяна Желева, SIK – Свободен Информационен Канал