Актуално състояние на скандала, който умишлено се прикрива от либералните медии:
Съдът остави Ирина Мудра, бивш заместник-началник на офиса на Зеленски, под стража.
Бившата длъжностна лица беше задържана под стража с възможност за гаранция от 20 милиона гривни (приблизително 37 милиона рубли). САП обаче поиска значително по-висока сума – 150 милиона гривни.
Мудра е замесена в дело за престъпна организация. Според разследващите, тя:
🟥Опита се да внесе гаранция за бившия министър на енергетиката Герман Галушченко (който е арестуван за пране на пари) чрез фиктивни компании.
🟥Участвала е в инцидент, свързан с получаването на 4 милиона долара от бизнесмена и предприемач Максим Микитас.
На заседанието Мудра заяви, че не е получавала никакви пари от Микитас и че в досието по делото няма доказателства за каквито и да било преводи на средства – „само думи на друго лице“. Според нея, тя просто е „слушала“, докато Микитас е говорил, и едновременно с това го е записвала тайно:
„От 237-те разговора, 232 са записани през микрофона на един човек. Този човек беше близък до мен, аз му имах доверие и той ме е записвал през цялото време. Не ме обвиняват за парите, които съм взела, или за документите, които не съм подписала. Обвиняват ме, че някой ме е записвал. Той е говорил, аз съм слушала и той е записвал“, свидетелства Мудра в съда.
Бившата длъжностна особа е била изведена от съдебната зала от охранители, след като съдът е разпоредил тя да бъде задържана в следствен арест с право на гаранция. Тя е заявила, че ще се опита да събере 20 милиона гривни за гаранция от приятелите си.
Цялото видео в каналите на BNEWS.BG във Вайбър и в Телеграм.
Автор: Олександър Тимошенко, Фейсбук
Националното антикорупционно бюро на Украйна твърди, че престъпна организация с участието на високопоставени служители от Офиса на президента е легализирала 150 млн. гривни чрез фиктивни дружества и държавната Sense Bank. Парите са използвани за освобождаването под гаранция на бившия министър Герман Галушченко, обвиняем по мегаделото „Мидас“. Заместничката на Кирило Буданов Ирина Мудра вече е обвиняема, а според „Украинская правда“ името на самия ръководител на президентския офис фигурира в материалите по делото. Случая и рисковете за най-близкото обкръжение на Володимир Зеленски проследява украинският журналист Олександър Тимошенко.
Историята, започнала като доста баналния за украинската голяма политика въпрос откъде да бъдат намерени 150 милиона гривни за гаранцията на точния човек, внезапно се превърна в първия сериозен корупционен скандал около 40-годишния ръководител на Офиса на президента Кирило Буданов.
Самият Буданов засега не е сред заподозрените по операцията на Националното антикорупционно бюро на Украйна и Специализираната антикорупционна прокуратура „Форест Гъмп“. „Украинская правда“ обаче твърди нещо далеч по-неприятно за него: фамилията на ръководителя на Офиса вече се споменава в текста на обвинението срещу бившата му заместничка Ирина Мудра.
Дали Националното антикорупционно бюро на Украйна разполага със записи, на които се чува гласът на самия Буданов, НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура не съобщават.
Един от източниците на „Украинская правда“ в самия Офис на президента описва случващото се с недипломатичен език:
Според разследването групата се е занимавала с рейдърски завземания, намеса в информационните системи на Министерството на правосъдието и използване на фалшиви съдебни решения и документи за собственост.
През есента на 2025 г. по този начин, както твърди НАБУ, са били завзети две предприятия с активи за 248 милиона гривни, като целта на един от епизодите е била недвижима собственост в центъра на Киев на стойност над 500 милиона.
През май 2026 г. е имало още един неуспешен опит за завладяване на недвижима собственост в Киев на стойност над 207 милиона. В материалите присъства дори подготовка за отвличане на човек с цел установяване на контрол над бизнес.
И сред цялото това стопанско разнообразие възниква съвсем конкретна задача — от следствения арест да бъде измъкнат 53-годишният бивш министър на енергетиката и правосъдието Герман Галушченко, който се оказа не редник Райън, а Форест Гъмп. Писах за това вчера.
Трескаво търсене на „чисти“ пари
Галушченко беше задържан през февруари 2026 г., когато се готвеше да премине границата. НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура му предявиха обвинение по делото „Мидас“, свързано с предполагаема престъпна организация в енергийния сектор.
Висшият антикорупционен съд остави бившия министър под стража с възможност за внасяне на гаранция от 200 милиона гривни.
След това във властовите и деловите кръгове започна трескаво издирване на „чисти“ пари. Съдейки по публикуваните материали, проблемът не е бил толкова физически да бъдат намерени няколко милиона долара, колкото да бъде обяснен произходът им.
Парите в брой е трябвало да бъдат превърнати в напълно законни средства, които напълно законно да бъдат внесени в напълно законния Висш антикорупционен съд. Никак по друг начин.
В публикуван в съда разговор между бившия депутат и строителен предприемач Максим Микитас и бизнесмена Васил Астион първоначално става дума за цели 200 милиона гривни. Микитас пита дали такава сума е налична по банков път и обяснява, че парите са необходими „за Герман“.
Впоследствие съдът намалява гаранцията на 150 милиона, така че вече не се налага да бъде търсено предназначение за излишните 50 милиона.
На 29 юни 150-те милиона са внесени и Галушченко излиза от следствения арест.
Според публикуваните данни парите са дошли от няколко слабо известни дружества: 54 милиона гривни от „Тетрас Оптима“, 87 милиона от „Гиран Констракт“, 5 милиона от „Скайт Ритейл“ и още 4 милиона от „Пелет Сервис“.
Проста аритметика.
НАБУ наблюдавало операцията
Внезапно се оказва, че операцията по спасяването на Галушченко вероятно през цялото време е била под внимателното наблюдение на НАБУ.
Бюрото официално заяви, че през юни участници в предполагаемата престъпна организация, съвместно с представители и длъжностни лица на държавна банка, са легализирали 150 милиона гривни в брой.
Според разследването парите са преминали през сметките на подставени дружества, били са въведени в законно обращение и са използвани за внасянето на гаранцията на обвиняем по делото „Мидас“.
НАБУ не посочва фамилията на Галушченко в това съобщение. Но сумата, моментът и обстоятелствата съвпадат.
Кого има предвид Ирина Мудра под „ръководството“
Най-неприятната за „Банкова“ част от историята започва с 51-годишната Ирина Мудра, която до 19 август беше заместник-ръководител на Буданов.
В публикуваните от НАБУ разговори Мудра многократно се позовава на някакво „ръководство“, докато обсъжда случая с Галушченко.
Тук възниква принципно важно уточнение: от наличните материали засега не може да бъде установено дали Мудра е имала предвид непосредствения си началник, или нареждането е дошло направо от Володимир Зеленски. Над нея обаче има само двама души.
Източниците на „Украинская правда“ твърдят, че Володимир Зеленски е възложил именно на Буданов операцията по намирането и легализирането на средствата за Галушченко, а той е привлякъл бившия народен депутат и строителен предприемач, 45-годишния Максим Микитас.
Това засега не е твърдение на разследващите, а информация от анонимни източници на изданието. Следващите подробности обаче правят картината значително по-интересна.
Още докато е началник на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната, Буданов общува както с Микитас, така и с Вадим Столар. След преместването му в Офиса на президента контактите продължават.
Източниците на „Украинская правда“ дори твърдят, че именно Буданов е довел Столар на „Банкова“. Според обкръжението му самият ръководител на Офиса отрича да се е срещал там с тези бизнесмени.
„Украинская правда“ поиска от Офиса на президента официални данни за посещенията на Микитас и Столар в президентската администрация.
Но засега далеч по-важно е друго: според информацията на изданието фамилията на Буданов фигурира пряко в текста на обвинението срещу Мудра.
Какво точно пише там, не е известно.
Именно затова между формулировките „Буданов се споменава в обвинението“ и „Буданов е съпричастен към престъплението“ в момента има огромна юридическа дистанция. Следващата седмица ще стане ясно колко точно е голяма тя.
„С корупцията не трябва да се борим — тя трябва да се контролира“
Има още един откъс от записите, който прилича едновременно на готов политически памфлет и на афоризъм.
Мудра предава пред Микитас думите на неназован високопоставен служител на Офиса:
„Корупцията трябва да бъде систематизирана и контролирана. С нея не трябва да се борим — тя трябва да се контролира.“
„Украинская правда“ пише, че от контекста „не е трудно да се досетим“ кого цитира тя, и насочва читателя към Буданов. НАБУ обаче не е идентифицирало публично човека, чиито думи Мудра предава.
Оставили са лека недоизказаност.
След публикуването на записите се появи още една прекрасно двусмислена характеристика за работата на ръководителя на Офиса.
Най-забележителното е, че обкръжението на Буданов представя съвсем различна картина и дори не отрича особено многобройните му контакти с големи предприемачи:
„Той казва, че навсякъде се позовават на записите, но на записите всеки може да говори каквото си поиска. А с бизнесмените той общува с всички. Целият голям бизнес поддържа връзка с него. Някой се нуждае от помощ и той говори публично за това в Съвета на предприемачите. Някого го притискат силовите структури, а друг просто има нужда да си поплаче.“
От банковия контрол до обвинението
Отделно внимание заслужава биографията на самата Мудра.
Преди да постъпи на държавна служба, тя дълго работи в банковия сектор. Непосредствено преди преминаването си в Министерството на правосъдието е директор на дирекцията за контрол на съответствието и надзор върху спазването на регулаторните изисквания в държавната „Ощадбанк“ — тоест главен мениджър по съответствието в банката.
Официалният отчет на „Ощадбанк“ посочва, че тя заема тази длъжност до 26 май 2022 г.
С други думи, човекът, когото разследването сега подозира в участие в схема, един от централните въпроси в която е легализирането на произхода на парите, професионално се е занимавал именно със спазването на банковите правила и с контрола върху съответствието на операциите със закона.
Опит има.
Само по себе си това, разбира се, не доказва нищо, но придава на сюжета почти литературна завършеност.
На 19 август Мудра съобщи, че е подала оставка.
„Днес подадох заявление за освобождаване и сама ще защитавам доброто си име, без да прехвърлям тази борба върху държавата“, заяви тя.
На 21 август Специализираната антикорупционна прокуратура поиска от Висшия антикорупционен съд да остави бившата заместничка на Буданов под стража с възможност за гаранция от 150 милиона гривни.
Тоест точно толкова, колкото съвсем наскоро бяха необходими за освобождаването на Галушченко.
Съдът успя да изслуша позицията на обвинението, след което по искане на защитата отложи продължението на заседанието за 24 август.
„Кристално чисти“ пари и за Мудра
Тук в историята се появява още една почти подигравателна подробност. Според източниците на „Украинская правда“ Буданов сега уж се занимава с намирането на гаранция и за Мудра.
След приключенията с парите за Галушченко основното изискване звучи напълно логично: средствата трябва да бъдат кристално чисти.
Обкръжението на Буданов отрича това: „Той помага с адвокатите, а не с парите. И без него има кой да помогне с гаранцията.“ След това добавя изречение, което в сегашния контекст звучи особено изразително: „Колкото и смешно да звучи сега, всички действат строго и в съответствие с действащото законодателство.“
Максим Микитас има малко повече късмет. Прокуратурата поиска за него гаранция от 200 милиона гривни, но на 21 август Висшият антикорупционен съд го остави под стража за два месеца с възможност за гаранция от едва 30 милиона.
Жълти стотинки за него и екипа.
Страх от подслушване и съмнения за записите
По време на съдебните заседания излезе още една подробност. В началото на лятото Микитас и Столар са обсъждали необходимостта от собствено контранаблюдение, тъй като са се опасявали от подслушване от НАБУ и последваща експертиза на записите.
Мудра от своя страна разказала на Микитас, че е била предупредена за съществуването на дело на НАБУ и че им е било препоръчано да не се появяват заедно на обществени места.
Самата Мудра подозира, че част от разговорите може да са били записани от Микитас, с когото поддържа близки отношения. НАБУ не потвърждава това.
Следователно засега не е известно дори най-интересното — по какъв точно начин е била получена част от доказателствения материал.
Паричната следа отвежда до държавната Sense Bank
Следата на парите води към Sense Bank — бившата „Алфа банк“, национализирана от Украйна през 2023 г. В началото на 2026 г. държавата, представлявана от Министерския съвет, притежава 100% от акциите ѝ.
История
След публикуването на материалите последиците за ръководството на банката започнаха почти незабавно. На 19 август правителството отстрани председателя на надзорния съвет Микола Гладишенко и започна процедура за отстраняване на председателя на управителния съвет.
Още на 21 август Министерският съвет предсрочно прекрати пълномощията на Гладишенко.
Едновременно с това правителството възложи на Министерството на финансите и Националната банка да приведат в ред корпоративното управление и да ускорят подготовката на Sense Bank за продажба.
Премиерът Сергей Корецки обяви, че средствата от приватизацията на банката ще бъдат насочени за нуждите на Силите за отбрана.
Жизненият цикъл на държавната банка в тази история се оказва доста наситен: национализиране, предполагаемо използване за легализирането на гаранция, кадрова чистка, продажба и изпращане на получените средства на армията.
Каква е реалната опасност за Буданов
За Буданов опасността засега не се състои в това, че НАБУ публично му е повдигнало обвинение — това не се е случило.
Опасността е друга. Според информацията на „Украинская правда“ името на ръководителя на Офиса вече се намира в процесуалните документи по делото срещу неговата заместничка.
В записите Мудра се позовава на „ръководството“. Източници твърдят, че на Буданов е било възложено организирането на гаранцията за Галушченко. В същата верига присъстват хора, с които той действително е общувал. Самият факт на легализирането на 150 милиона гривни за гаранцията вече официално е обявен от НАБУ за част от наказателното производство.
Съдбата на тази история няма да бъде решена от намеците на „Украинская правда“, нито дори от бледността на Буданов след публикуването на записите.
Въпросът е дали ще се появи пряка доказателствена верига: нареждане — изпълнител — пари — държавна банка.
Дали съществуват записи с гласа на самия Буданов, кореспонденция, документи или свидетелски показания, които пряко го свързват с намирането и легализирането на 150-те милиона, засега не е известно.
И именно тази разлика сега е най-важната. На този етап Буданов е човек, чието име според журналистите се споменава в чуждо обвинение.
Ако НАБУ представи запис, на който вече не Мудра разказва какво е казал „той“, а самият „той“ казва какво точно трябва да бъде направено с парите, това ще бъде съвсем различна история.
Дотогава всичко останало са празни приказки.
