Цирк, но не е виновен Демерджиев, а тези, които са купили гривните с обществена поръчка за 6000 лева гривната през 2018 година при премиер Бойко Борисов! Грабеж на макс е било.
Гривните за домашен арест в България са два вида – с радиочестота са 200, а с GPS – 50. Купени са чрез обществена поръчка от 2018 г. за 1 милион и 400 000 лева евро средства. 5600 лева на гривна. Премиер Бойко Борисов. Министър на правосъдието Дани Кирилов – по прякор Барни Ръбъла на ГЕРБ – праисторически човеци старейшини.
Бягство от домашен арест, липсващо проследяващо устройство и въпрос, който вече трудно може да бъде подминат: как човек, поставен под съдебен контрол, успява да изчезне?
Вчера стана ясно, че инфлуенсърът Стоян Колев е нарушил домашния си арест и е изчезнал от адреса, на който е трябвало да се намира. Още по-притеснителен е фактът, че според изнесената информация на гривната му не е имало необходимото устройство за проследяване.
Вътрешният министър определи ситуацията като сериозна и заяви категорично, че Колев ще бъде намерен. Той посочи и че ще има кадрови промени, ако се установи, че служители на МВР не са изпълнили задълженията си.
И тук започва големият въпрос: кой е трябвало да следи дали домашният арест действително се изпълнява?
Историята започва на 16 юни на автомагистрала „Тракия“, където според прокуратурата Колев е управлявал автомобил с висока скорост и агресивно поведение на пътя.
По данни на обвинението той се приближавал опасно близо до други автомобили, присветвал с фарове, за да му бъде освободено платното, а в един момент размахал през люка на автомобила въздушна пушка.
Няколко минути по-късно служители на ОДМВР-Пазарджик спрели Колев за проверка. Направеният тест отчел положителен резултат за кокаин. Колев дал и кръвна проба, а според прокуратурата последвалото химико-токсикологично изследване потвърдило употребата на наркотичното вещество.
В автомобила била открита и въздушната пушка.
На 17 юни на Колев били повдигнати обвинения и той бил задържан за срок до 72 часа. На 19 юни прокуратурата внесла в съда искане за постоянен арест.
Същия ден се случил и другият епизод, заради който Колев е предаден на съд. След излизането си от съдебната зала в Пазарджик той започнал да вика и да използва обидни и нецензурни изрази в присъствието на граждани и служители на съдебната охрана.
В крайна сметка съдът му наложил мярка „домашен арест“.
На 12 август прокуратурата внесла обвинителен акт срещу 39-годишния Колев. Той е предаден на съд за две деяния за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, както и за управление на автомобил след употреба на кокаин.
Именно след всичко това идва новият обрат.
Най-големият абсурд в случая не е само, че обвиняемият е напуснал адреса. Въпросът е как е възможно това да се случи при положение, че върху него е наложена мярка, която предполага строг контрол.
Ако проследяващото устройство е трябвало да бъде поставено, защо не е било налично? Ако е имало технически проблем, защо не е бил отстранен? Ако става дума за пропуск на служител, кой е отговорният?
Домашният арест не е символична мярка. Той представлява ограничаване на свободата и предполага държавата да има реален механизъм за контрол.
Електронната гривна също не е просто формалност. Тя трябва да дава възможност на институциите да знаят дали човекът спазва наложените му ограничения.
В случая със Стоян Колев обаче се оказва, че именно контролът е голямата въпросителна.
Лесно е цялата вина да бъде прехвърлена върху обвиняемия. Той е човекът, който според институциите е нарушил домашния си арест. Но държавата също има задължения.
Когато съдът постановява мярка „домашен арест“, тя трябва да бъде изпълнявана и контролирана. Ако служител е пропуснал да постави или активира необходимото устройство, това не е маловажна административна грешка. Това е пропуск, който поставя под въпрос ефективността на самата мярка.
Затова сега обществото очаква не само да разбере къде се намира Стоян Колев.
Очаква да разбере и кой е допуснал той да изчезне от полезрението на държавата.
Защото ако един обвиняем може да бъде поставен под домашен арест, но в същото време да остане без реално проследяване, проблемът вече не е само в конкретния човек.
Проблемът е в системата.
И този път отговорът не трябва да бъде само „ще го намерим“.
Трябва да бъде и: „Ще разберем кой допусна това.“
