Въпроси за “реставрацията” на Паметника на Шипка, за които се дължи незабавен отговор

ВЪПРОСИ, НА КОИТО ОБЩЕСТВОТО ЗАСЛУЖАВА ЯСЕН ОТГОВОР ЗА ШИПКА

Паметникът на свободата на връх Шипка е изграден преди близо 100 години в рамките на няколко строителни сезона, при несравнимо по-ограничени технически възможности.

Днес за дейностите по него е определен срок от 1095 календарни дни – 3 години.

Как е изчислен този срок и какво конкретно налага три години работа по вече съществуващия паметник?

Как точно е изчислена стойността на дейностите? На база какви количества, единични цени, материали, труд, техника и реставрационни технологии е формирана крайната цена?

И най-важното – какво всъщност се извършва на Шипка: ремонт, консервация, реставрация или комбинация от тези дейности?

Защото „ремонт“ и „реставрация“ не са едно и също, особено когато говорим за национален паметник и културна ценност.

Каква част от общата стойност е за обикновени строително-ремонтни дейности и каква част е конкретно за консервационно-реставрационни работи?

Каква е стойността на отделните дейности според количествено-стойностната сметка?

Публично достъпни ли са пълната КСС, техническият проект, графикът и методите за консервация и реставрация?

Не поставяме под въпрос необходимостта Шипка да бъде съхранена. Поставяме въпроса как, за колко време и срещу каква цена се прави това.

Когато се харчат обществени средства за един от най-важните символи на България, обществото има право да получи точни числа, документи и отговори.

Николай Генчев, Казанлък, фейсбук