Кандидатът за президент и действащ държавен глава Йотова също така ще им отговори и за помилвания “Ескобар от Петрич” – тема, която Асен Василев и Ивайло Мирчев повдигната след публикация в жълтия вестник Уикенд.
След като от „Да, България“ настояха президентът Илияна Йотова да свика Консултативен съвет за национална сигурност след взривовете в „ЕМКО“, този път край Габрово, държавният глава заяви, че обмисля дали да предприеме тази стъпка, за да бъдат обсъдени всички мерки на ниво национална сигурност. От „Да, България“ заподозряха руска връзка по случая.
Илияна Йотова, президент на България: „Ще обмисля този въпрос, тъй като много зачестиха тези случаи. Още повече, вижда се, че ескалира войната и в Близкия изток, и в Украйна, и трябва и нашите служби да се произнесат.“
Илияна Йотова, президент на България: „Каквото имах да кажа по случая, ние го казахме много изчерпателно вчера с позицията, която разпространихме, колеги, и до всички вас. Ние сме в предизборна кампания, ясно е. Аз бях предупредена още преди един месец, че търсенето от моя страна на съгласие няма да срещне отклик.“
На въпрос на журналист от БНТ: Но все пак смятате ли, че е било грешка?
Илияна Йотова, президент: „Ще има повече подробности след няколко дни.“
„Измислен скандал“: Пеканов защити Йотова по случая с помилвания наркодилър
Мисля, че по тази тема се създава един скандал, измислен, претоплен. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по повод случая с помилването на лице през 2022 г. от Илияна Йотова като вицепрезидент. „Все пак това се е случило доста отдавна. Ако до момента е имало някакви притеснения от страна на колегите, е трябвало да ги изразят. Не са изразявали такива, а сега малко предизборно вдигат тази тема“, посочи Пеканов.
Вицепремиерът смята, че „президентът Йотова или вицепрезидентът Йотова едва ли проверява изготвените здравни оценки на затворници и не може да бъде наясно дали това, което ѝ е подавано, е така или не е така“. „Така, че да я обвиняваме за това – не би било правилно“, добави той.
Попитан дали смята това за грешка, Пеканов отговори: „Смятам, че може би информацията не е била в пълната си яснота, когато е подавана към вицепрезидента, така че трудно ми е да е обвиня нея за това“.
ВОЛГИН е баси НИприятната муцуна остри черти каканижещ глас силно оплешивял
с 1 дума противен.
ВОЛГИН е псевдоним
ЕВРЕЙска руско хазарска дума на иврит
ВОЛГИН-боботещ,клококочещ, разпенен от хазарска дума ВОЛГИН идва и името на река ВОЛГАкоято юдахазарине от Хазарския каганат наричали голямата река която се пенела и боботела в някои плитки участаци
КОСТАДИНОВ ИМА УНИКАЛНИЯ ШАНС ДА ИЗВАДИ ЧЕРНИЯ ЛЕБЕД НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ. ПЕТЪР ВОЛГИН ИМА НЕЩО, КОЕТО КОСТАДИНОВ ВЕЧЕ ТРУДНО МОЖЕ ДА ИМА – ПОЛИТИЧЕСКА ПЕРИФЕРИЯ ИЗВЪН ПАРТИЯТА
Има един любим лаф на българските политолози, социолози, анализатори и останалите професионални всичколози, които от сутрин до вечер населяват телевизионните студиа. „Черният лебед“. Това е онова мистично политическо животно, което трябва да долети отнякъде, да изненада всички, да обърка прогнозите и после същите хора, които не са го предвидили, поне три дни да обясняват защо появата му всъщност е била напълно логична. Черни лебеди в България сме виждали достатъчно много в миналото. Само дето обикновено ги разпознаваме едва след като вече са ни нацвъкали по главите.
На президентските избори на 25 октомври обаче може би отново се задава такъв. И дори си има име – Петър Волгин. Да, същият Волгин от БНР, когото години наред някои слушаха със страст, други със скърцане на зъби, а трети – за да могат после във Facebook да напишат колко страшно се възмущават.
Бивш журналист, а днес евродепутат, Петър Волгин изглежда досущ като „подобрената версия“ на Илияна Йотова.
И ако Костадин Костадинов прояви нещо доста по-рядко в българската политика от черния лебед, а именно способност да надскочи собственото си его – Волгин е и напълно възможен кандидат за президент.
Защото на тези избори се случва нещо интересно. Всички предварително ни обясниха какъв ще бъде финалът: Илияна Йотова, Андрей Гюров, Йотова бие Гюров на балотажа, край. Да благодарим на участниците, затваряме секциите, а обичайните говорещи глави могат да отиват да анализират резултата в следизборните студия. Само че българската политика отдавна има отвратителния навик да не изпълнява сценариите, написани за нея. А около уж „сигурната победа“ на Илияна Йотова започват да се появяват все повече въпросителни.
Самата Йотова е особен политически продукт. Тя е в политиката от времената, когато телевизорите бяха огромни тежки дървени кутии, телефоните изглеждаха като тухли четворки с антени, а БСП беше партия, която можеше да събере хора на площада, без първо да им обещава служебни правоотношения. Минала е през телевизията-майка, БСП, Европейския парламент, два президентски мандата като вице на Румен Радев и практически през целия музей на българския преход.
Но има една малка подробност:
Илияна Йотова никога не е печелила сама национален мажоритарен избор.
В Брюксел я прати партийният вот от твърдите ядра на БСП, когато БСП все още беше здрава партия, а не в настоящото си насипно състояние.
На „Дондуков“ 2 пък я закара Румен Радев. Той беше нейната ракета-носител: генералът с културно лице, пилотът на изтребител и авиационен ас, новото лице. Човекът, за когото гласуваха хората, за да накажат вече преялия от власт Борисов, който им предлагаше безличната партийна номенклатура в лицето на Цецка Цачева. Тогава Йотова беше инсталирана като „партийния компонент“ в двойката, за да имаше Корнелия Нинова извинение пред БСП защо издига тесен партиец за кандидат-президент.
А сега Йотова по един много забавен начин сама се озовава в ролята на скучната Цецка Цачева, искаща от българина да напише нейното име начело на държавата. А това е съвсем друга работа. И то никак не лесна работа. И не е достатъчно просто да стартираш кампанията си от добра база: било то от позицията на настоящ вицепрезидент на България или като председател на Народното събрание, каквато беше ролята на Цецка Цачева, преди да се провали гръмовно от задаващия се Румен Радев.
Затова около кандидатурата на Йотова се построи нещо като политически Ноев ковчег.
Стари партийни кадри, бивши президенти, министри, артисти, учени, хора отляво, хора отдясно и, разбира се, неизменната порода „български общественик“, която има феноменалната способност винаги да се озове точно до този, от когото се очаква скоро да разпределя някакви държавни постове или части от „баницата“ на обществения ресурс. Толкова народ се е качил на кораба, че човек започва да си задава един доста неприятен въпрос:
Щом Йотова е толкова сигурна, толкова избираема и толкова непобедима, защо ѝ трябва цялата тази армада от мухлясали натегачи в Инициативния ѝ комитет?
В политическите среди от месеци циркулират и версии за негласна подкрепа от кръгове, които публично нямат нищо общо с нейната кандидатура. Версии за разместване на структури, за мобилизация на контролиран вот, за договорки между хора, които пред камерите се карат много по-убедително, отколкото го правят зад тях. Доказателства за всички тези приказки публично няма. Но самият факт, че около уж „безалтернативния кандидат“ се събира толкова необичайно широка политическа екосистема, е достатъчно любопитен.
Докато този петък не се появи Асен Василев, за да отвори шахтата на мръсната канализация в българската политика, откъдето отново засмърдя по онзи така неприятен, но до болка познат на избирателите начин.
Случаят с наркотрафиканта, помилван от вицепрезидента Йотова цели 10 години преди да му изтече присъдата, беше известен и преди, но изваден точно сега, придобива съвсем различно политическо значение.
Президентството побърза да се оправдае, че решението е било след предложение на Комисията по помилването, медицински основания и съответната процедура. Супер. Комисии и експерти винаги има, административни процедури също. Но накрая върху финалния документ стои политически подпис и политическа отговорност. И това е големият проблем. Когато подписът носи дивидент за обществото, политикът обикновено се бие в гърдите какво отговорно решение е взел. Когато обаче подписът стане компромат, внезапно се оказва, че той практически е бил просто една формалност, породена като задължение от сложна административна процедура. Този филм българските избиратели са го гледали достатъчно. Самият факт, че президентството вече беше принудено публично да влиза в обяснителен режим по казуса, означава само едно: кампанията официално още не е стартирала, но калта вече лети във въздуха.
Защото никой в щаба на Йотова няма да стои и да чака кандидатът им да бъде налаган с мокрия парцал до изборите. Разбира се, че ще има и ответен огън, и то лесно предвидим.
Темата „Петрохан“ стои „на трупчета“ от месеци. Тя е достатъчно болезнена за ПП-ДБ, които издигнаха и подкрепят основния конкурент на Йотова в лицето на двойката Гюров–Кандев. Около случая публично вече бяха споменавани свързани с ПП-ДБ имена от политиката, бизнеса и неправителствения сектор, сред тях Васил Терзиев и Саша Безуханова. ДПС дори поиска парламентарна комисия по случая, позовавайки се на публично известни контакти и финансова подкрепа. И тук дори няма значение дали тези хора имат някаква престъпна съпричастност към случая, просто в една предизборна компроматна война такива юридически уточнения обикновено имат полезен ефект, колкото има чадър по време на ураган.
Ако чекмеджето с файловете от „Петрохан“ бъде отворено докрай, ПП-ДБ ще отвърнат с още по-мощен залп. После Йотова ще отвърне, после пак ПП-ДБ… И така след три седмици средният избирател няма да може да си спомни точно кой кого е помилвал, финансирал, познавал, снимал или обвинявал.
Ще помни само едно: „Тия всичките са маскари.“
Оттук започват проблемите на стандартната социологическа аритметика. Защото всички предварително смятат: ако кандидат като Петър Волгин стигне до балотаж срещу Йотова, избирателите на ПП-ДБ чинно ще се строят и ще гласуват за Йотова, за да спрат „страшния путинист“. Ами ако не го направят?
Ако след седмици усилен „лайномет“ в публичното пространство значителна част от избирателите просто останат вкъщи? Не защото внезапно са заобичали Волгин, а просто защото вече не могат да понасят Йотова и Гюров.
Президентските избори и балотажът не са стандартните избори между партии и коалиции. Избирателите нямат строгата партийна дисциплина над главите си. Няма я гастролиращата депутатска група по предизборните райони, няма го местният партиен началник, който да обяснява колко е важно да подкрепим нашите кметове и общински съветници или колко е важно партията да продължи да взима субсидия, за да поддържа дейността си на местно ниво.
На президентския вот важните фактори за избирателите са само имената на личностите в бюлетината и усещането за празен стомах. А стомахът доста често казва: „Няма да гласувам за никого от тия охранени измамници.“
Някои избиратели дори могат да направят нещо още по-неприятно за политическите стратези – да гласуват напук.
И точно тук Волгин има едно огромно предимство. Можеш да мразиш позициите му за Русия и войната в Украйна, можеш да смяташ речите му в Европейския парламент за възмутителни, можеш да го наричаш русофил, путинист, реакционер или каквото друго изисква модерният политически речник в наши дни. Но ако кампанията се превърне в спор кой какви престъпници е помилвал, кой какви педофили е финансирал и в какви съмнителни мрежи се е движил,
Петър Волгин получава едно много просто и ясно предимство: „Аз поне това не съм правил.“
А в политиката точно най-простите и ясни послания са най-опасните.
Волгин няма нужда да убеждава либералните избиратели, че Путин е прекрасен. Достатъчно е да ги убеди, че помилването на наркотрафикант е еднакво неморално, гнусно и отвратително както за русофилите, така и за русофобите.
Волгин, за когото няма публични сведения да е бъркал в „кацата с мед“ и да е „блажил“ от нея, има ясен образ на обикновен интелектуалец с дар слово, чието единствено най-тежко „провинение“ е, че е русофил, който „наивно вярва“ на Путин. Но поне не се е заигравал с мафията или, още по-лошо – със „сексуалната култура“ на българските момчета.
От тази гледна точка Костадин Костадинов сякаш получава златен шанс.
Партията му „Възраждане“ вече е регистрирана за участие в изборите на 25 октомври. Това е официален факт. Кандидатът им обаче още не е обявен.
Пред Костадинов има две възможности. Първата е познатата: да издигне себе си – лидерът на партията, познатото лице, човекът, който винаги е отпред. Тъпо и егоцентрично. Коцето определено има много качества. Но сред тях е и забележителната способност да вижда единствено себе си за важните държавни постове.
Ако се кандидатира, ще мобилизира твърдото ядро, ще измери реалния процент на „Възраждане“, ще проведе поредната национална кампания със собствения си образ, ще обиколи телевизиите, ще направи няколко скандала, ще обясни, че България се събужда и в общи линии само ще си начеше егото. А когато отпадне още на първия тур, в понеделник партията му ще публикува графика как всъщност резултатът представлява исторически успех. А може и да се пообиди малко на електората. И всички ще бъдат доволни. Особено Костадинов.
Само че точно сега се отваря друга възможност, доста по-рискована, но много по-голяма и с потенциален стратегически ефект:
Да издигне Волгин.
Петър Волгин има нещо, което Костадинов вече трудно може да има – политическа периферия извън партията.
Волгин има собствена биография, собствена аудитория. Той има хора, които са го слушали двайсет години, но никога не са били членове или дори симпатизанти на „Възраждане“. Леви хора, стари избиратели на БСП, русофили, консерватори, противници на войната, противници на ПП-ДБ и на ултралибералния мейнстрийм, властващ от десетилетия над Европа.
Волгин има включително и хора, които не харесват самия Костадинов.
И най-опасната група на всички избори – хора, които обикновено не гласуват, но могат да бъдат извадени до урните от конкретен кандидат.
На фона на предстоящите скандали и лайномет по Йотова, на Волгин му се отваря златна възможност да дръпне от периферията и умерените избиратели на Илияна Йотова и Радев – консерватори, русофили, ядосани леви и отвратени избиратели на БСП.
Костадинов е тясно партиен кандидат по дефиниция, а през годините той се „погрижи“ достатъчно за противоречивия си, даже скандален на моменти образ.
Волгин може да бъде нещо повече от това. Той може да бъде тест за „Възраждане“ дали е способна на нещо повече от това да бъде маргинална партийка, набутана в клишето „популистка“ и „крайно дясна“.
От години партията е шумна, радикална, добра в скандалите, добра в протестите и в това да събере твърдите си привърженици около поредната битка, която да ядоса всички останали. Но има една огромна разлика между една просто „протестна“ партия и партия, претендираща наистина за властта.
Протестната партия умее да мобилизира своите. Партията на властта трябва да умее да взема чуждите.
Това е следващото ниво.
Ако „Възраждане“ иска вечно да бъде малката крякаща формацийка, която влиза в новините с поредната радикална изцепка, изборът е лесен – Костадинов. Ако обаче иска да провери дали може да бъде нещо друго, тогава изборът става доста интересен. И точно сега „политическата астрология“ сякаш се подрежда в полза на „Възраждане“. ГЕРБ няма да имат кандидат, това вече е официално решение на партията. Борисов дори обясни защо: според него кандидат на ГЕРБ би бил най-голямата услуга за Илияна Йотова.
Чудесен Борисов, браво! Той винаги успява да не участва в нещо така, че половин България да се пита как точно ще участва. ГЕРБ няма да бъдат в бюлетината с техен човек.
Но избирателите на ГЕРБ няма да се изпарят на 25 октомври. И къде ще отидат? При Гюров? Някаква част от тях – вероятно, и то с отвращение, почиващо на особените отношения между герберите и т.нар. „демократична общност“. При Йотова? Също. А колко от избирателите на ГЕРБ ще останат дома? Сигурно мнозина.
А колко биха отишли да пуснат за кандидат като Волгин? Ами точно това никой не знае. А когато никой не знае нещо, тогава започва онази прекрасна зона на политиката, в която социологическите таблици се превръщат в опасно безполезни.
А има и още нещо. „Възраждане“ изгуби част от собствения си електорат, който се превърна в периферия на Румен Радев и „Прогресивна България“. И предстоящите президентски избори по един естествен начин се превръщат в очевидния политически терен за реванш.
Радев успя да се пласира като консервативния, патриотичния, суверенния голям играч и да изяде от нишата, която дотогава „Възраждане“ считаше за почти изцяло своя.
Но една силна кандидатура на Волгин би могла да обърне мача. Не защото всички тези хора изведнъж ще станат „възрожденци“, а защото на президентски избори гласуваш за човек. За личност.
А ако този човек стигне до балотаж, партията, стояща зад кандидатурата му, още на следващия ден се събужда в съвсем друга политическа ситуация.
Представете си само картинката: Илияна Йотова срещу Петър Волгин.
Уж сигурната фаворитка срещу човека, когото никой в началото не е слагал в сметките. Целият политически естаблишмент и цялата олигархия е зад единия кандидат. Срещу кандидат, дошъл от партия, която всички са свикнали да разглеждат като ограничена в собственото си твърдо ядро.
Ето ви го любимият черен лебед. И тогава изведнъж изборите няма да са толкова скучни.
Дали Волгин непременно ще спечели? Разбира се, че не. Но въпросът вече може да бъде зададен, без човекът, който го задава, да изглежда като употребил някакви силни наркотици.
И все пак, може ли да спечели?
Да. При достатъчно мръсна кампания между Йотова и Гюров. При демобилизация на част от градския либерален вот. При мобилизация на консервативния и русофилския. При привличане на леви избиратели извън „Възраждане“. При отлив на разочаровани гласоподаватели от Йотова, Радев и „Прогресивна България“. При свободния, скучаещ и шляещ се електорат на ГЕРБ, който по цял ден се чуди „как да го забоде“ на Радев и цялата шайка около него, която ги унижи на последните парламентарни избори. При достатъчно добра кандидатура за вицепрезидент до самия Волгин. И най-вече – ако не се държи като кандидат единствено на „Възраждане“.
Черните лебеди така се случват.
Ако бяха нещо сигурно, щяха да са социологически проучвания. Или обикновени говорещи глави в сутрешните блокове на телевизиите.
Филип Антонов
Жената на Явор Дачков стана съветник на президента
Галя Дачкова – съпруга на журналиста Явор Дачков, е станала съветник на президента Илияна Йотова. Назначена е с указ №288, считано от 1 септември 2026 г., става ясно от сайта на президентството.
Новоназначената съветничка е журналист и преводач, а съпругът й е в Инициативния комитет, издигнал Йотова за кандидат за президент.
Няма данни Галя Дачкова да е спец по дипломация и външна политика. През 2001 г. е защитила докторска дисертация по журналистика на тема „Фигури на другостта в българския печат: образът на мюсюлманите“. Специализирала е социална антропология на етничността в Университета „Лавал“ в Квебек, Канада (1999 г.), както и социална антропология в Свободния университет в Брюксел, Белгия (2002-2003 г.).
Новото попълнение в екипа на Илияна Йотова е родена през 1970 г. в Михайлово, Врачанско. Възпитаничка е на Френската езикова гимназия във Враца. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“.
Работила е във в. „Континент“, Агенция „Балкан“, Военния телевизионен канал, TV7, сайта „Гласове“. Преводач е на книгата „Руми и суфизмът“ на Ева дьо Витре-Мейерович.
Биографичните данни са от сайта на президентството.
ГОРЕЩО ВЪВ “ФАКЛА”! Разкрития на Колтуклиева: Радев изстива към Йотова след аферата “Ескобар”. Тя ухажвала Кандев за вице. Изскача нов играч…
Факла.бг 42 минути 84739 прегледи Политика
ГОРЕЩО ВЪВ “ФАКЛА”! Разкрития на Колтуклиева: Радев изстива към Йотова след аферата “Ескобар”. Тя ухажвала Кандев за вице. Изскача нов играч…
Нов играч се появява на разкаляния терен и сигурната победа на Илияна Йотова е силно застрашена!
Кой е той? Минутка търпение.
След тежките излагации на Георги Кандев, бивш паркетен полицай, който няма хал-хабер от международна политика и след няколко тегави интервюта предизвика гневен ропот в средите на жълтопаветниците, изглеждаше сякаш Илияна Йотова няма защо да си събира гащите и пантофите от резиденция “Бояна”, защото там си остава и след изборите на 25 октомври.
X Factor! Асен Василев извади един скандал, за който мнозина знаехме, но някак беше позабравен и затулен в сериалите от всекидневни драми. През август 2025 г. Калин Стоянов отправи актуален въпрос, свързан с огромния кортеж, съпровождащ президента Румен Радев във Варна, а на финала попита защо е бил помилван каналджията и наркотрафикант Огнян Ятанасов-Тополнишкия? Отговор не последва. В контекста на президентските избори, обаче, тази благородна(?!) постъпка на доскорошната вицепрезидентка се превърна в непалско свлачище.
Корнелия Нинова, която благослови двойката Радев-Йотова през 2016 година, изпрати запитване по ЗДОИ по президентството кои са другите помилвани. Навярно ще излязат още кални истории.
Любопитна е реакцията на “Прогресивна България”: на 8 септември лично Румен Радев отиде в НДК и прегърна Илияна Йотова, благосклонно изслуша сексуално-родствения списък с членовете на Инициативния комитет: ченге – любовник, ченге – журналист … Но вече всичко е различно след удара с “петричкия Ескобар” (впрочем Огнян Атанасов е от крайграничното село Тополница). Председателят на бюджетната комисия Костадин Проданов, глезеното дете на парламентарната група, ясно заяви: “В никакъв случай не трябва да се слага знак на равенство между премиера Румен Радев и Илияна Йотова. Оппааа, преко ночи Любовта изгоря!
В другия лагер са доволни, но не са сигурни, че ще успеят да се възползват от срива при водещата двойка. Гласовете, които евентуално ще се отлеят от Йотова-Вълчев, няма да отидат при Гюров-Кандев. Ще се разпилеят към кандидата на “Възраждане”, към Иван Христанов, към Радостин Василев, към Николай Ненчев …
Най-доволен от бурята е Бойко Борисов. Той, в Банкя, си пуши пурата и се радва на собственото си решение да не издига кандидат, защото сега щяха да го ръфат всичките.
Впрочем, Ивайло Мирчев, оня с голия задник от “Росенец”, личният оператор на Христо Иванов и брутален борец срещу доставчика на храна, е попречил да има обща кандидатура на ГЕРБ-СДС с ПП (плюс-минус) ДБ. Водени са разговори за кандидат-президент Андрей Гюров и кандидат-вицепрезидент ген.Атанас Запрянов. Впрочем, по същото време Георги Кандев е бил оглеждан от Илияна Йотова, която много го харесвала.
“Да, България” са казали: Не! на тандем Гюров-Запрянов. Защо така деструктивно действат? Защото олигархът Иво Прокопиев възнамерявал да се отцепи от Асен Василев и да направи нова партия, вливайки в нея “Да, България”.
Ако сега се включи силен играч, подкрепян от Инициативен комитет, може да преобърне играта. Аз научих, че ще се кандидатира кметът на Елин Пелин. Ивайло Симеонов (50 г.) е градоначалник от 2015 година, инженер по комуникационна техника, магистър по корпоративна сигурност, магистър по политически науки, университетски преподавател, зодия “Лъв”. Той е доста популярен сред кметовете в България и навярно ще получи от тях мощна подкрепа.
специално за „Факла“
Помилването е станало по времето на служебното правителство съветник на радев от пловдив с фамилия узунов се говори че уредил всичко с подаръчните комплекти които били дадени за радев за да постигнат целта! сега да се проверят всичките помилвания имена всичко! че 28 за няма и 10 години са доста пак!