Добре дошъл у дома, Царю Самуиле! Ето защо сме сигурни, че това е Железният български владетел от Средновековието

След 10 века Цар Самуил се завръща в България. Правителствената делегация, начело с министър-председателя Румен Радев, излетя за Солун с военен самолет Спартан за тленните останки на цар Самуил, предаде БНТ. След няколко часа в центъра на столицата ще се състои шествие за полагането на Цар Самуил в неговия вечен дом базиликата Света София в центъра на едноименния град. Това ще е първият български цар от първото българско царство, чийто истински гроб и останки ще бъдат известни и свещен обект на почит и преклонение от една от най-старите европейски и световни нации.

Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години – обяснено за всички българи.

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
МЪРТВИЯТ Е ПОГРЕБАН КАТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК

ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.

ㅤ

ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.
ㅤ
Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Уебмястото

Цар Самуил е пряк потомък на Крум Страшни и Симеон Велики

САМУИЛ – БЛЪГАРИН РОДОМ И ПРЯК ПОТОМЪК НА ЦАРЕТЕ ПЕТЪР, СИМЕОН И КРУМ

На 3 октомври, тази събота – ден за упокойна молитва на мъртвите, ще сме свидетели на събитие, каквото се случва веднъж в живота – тържественото препогребване на родна земя на един от най-великите български владетели цар Самуил. По този повод споделям с вас кратък откъс от един мой голям текст, който предстои да види бял свят към средата на 2027 г. на страниците на престижното списание на Великотърновския университет „Епохи“.

За арменските историци от XII-XIII век Маттеос Урхайеци, Смбат Спарапет и Самуел Анеци всички български царе след 986 г. носят името „Алусиан“, в т.ч. и истинският Алусиан, син на цар Йоан Владислав и внук на Самуиловия брат Аарон. Гореспоменатите хронисти не знаят нито за Роман, нито за Йоан Владислав, нито дори за Самуил. Тоест арменците разполагат само с „Аароновата версия“ на събитията в България, която им е била съобщена от потомците на Йоан Владислав (Аароновците), заемали високи ромейски държавни постове в Армения. А тази версия, като се има предвид предателствата и цареубийствата, извършени от Йоан Владислав и Алусиан, е била изградена по такъв начин, че да възвеличи Аароновата линия за сметка на Самуиловата, да омаловажи или направо заличи спомена от престъпленията и предателствата и да изтъкне законното право на Аароновците върху престола на България. И, за разлика от Самуиловците, чиито уста били запушени от смъртта, Аароновците разполагали с десетилетия, за да постигнат целите си.
В противовес на арменските автори сириецът Яхия Антиохийски възхвалява „Самуиловците“ и „Самуиловата версия“ на историята. Това личи от няколко индиректни, но много ценни податки. Така например Яхия, макар да не ги споменава поименно, на три места нарича царете Борис II и Роман „СИНОВЕ НА САМУИЛ“! Нещо повече, от третия откъс, в който се споменават „синовете на Самуил“, става ясно, че за Яхия „Самуил“ и „Комитопул“ са две различни личности и че не „Самуил“, а „Комитопулът“ е историческият Самуил! Кой тогава е „Самуил“ у Яхия?
Отговорът, макар и неволно, е дал барон Виктор Розен преди 140 години. Той сочи, че в берлинския ръкопис на Джирджис ал-Макин (1205–1273), компилатор на Яхия, както и в неговия османотурски превод, Самуил е наречен „син на ал-С-м-к-.-н’“ или „син на ал-С-м-‘-.-н’“. Розен уточнява, че тези сведения нямат нищо общо с късния далматински фалшификат, според който Самуил бил син на някой си Шишман. Според Розен С-М-К-.-Н’ и С-М-‘-.-Н’ са всъщност „Цимиски“, тоест ромейския император Йоан Цимиский (Цимисхий), завоювал Източна България през 971 г. Розен греши, защото, изхождайки от трикратните твърдения на Яхия, че Борис и Роман били синове на Самуил, повече от очевидно е, че неговият „Самуил“ е ЦАР ПЕТЪР! Оттам вече става ясно, че С-М-К-.-Н’ или С-М-‘-.-Н’, бащата на „Самуил“ у ал-Макин, е не друг, а ЦАР СИМЕОН!

И така, Яхия и ал-Макин очертават родословие, което директно извежда произхода на Самуил от харизматичната и прославена Крумова династия с нейните царе Симеон и Петър. Да, ще кажете, че тази връзка може да е била продукт на добре организирана пропаганда на Самуил и обкръжението му с цел той да получи легитимация като цар след смъртта на Роман, представяйки го като част от Симеоновия род. Но от друга страна отдавна съществува хипотезата, че комит Никола, бащата на Самуил и братята му, е бил роднина или сродèн с Крумовата династия. Родството с царете Симеон и Петър не е била пряко, а съребрено, по линията на Симеоновия брат Гаврил. Допуска се, че комит Никола е бил син на Гаврил, тоест племенник на цар Симеон. Това обяснява не само присъствието на царски имена като „Пресиян“ и „Йоан“ в семейството на Никола, но и факта, че синът на Самуил носи името Гаврил, по името на прадядо му. При това положение сведенията на Яхия Антиохийски и ал-Макин се оказват не продукт на безпочвена и безочлива пропаганда, а отражение на реално и общопризнато родство на Самуил и братята му с великите български владетели Борис І, Симеон и Петър.

Петър Голийски – История в кратце