Надпреварата в Космоса ескалира и не знае граници.
Съединените щати се опитват да изпреварят Русия и Китай на Луната и да бъдат първите, които ще изпратят ядрен реактор на нея, съобщава The New York Times.
НАСА е ускорила програмата си и сега очаква да достави реактора на южния полюс на Луната до декември 2030 г., докато руско-китайският проект е планиран за 2036 г.
В същото време, отбелязва изданието, Русия в момента има предимство в космическата ядрена енергетика. Москва има опит в изстрелването на повече от 30 реактора в космоса и разполага с най-големите запаси от ядрено гориво, необходими за подобни проекти.
Русия планира да достави на Луната реактора „Селена“, който ще захранва лунната станция, изграждана съвместно с Китай. Реакторът, с капацитет до 10 киловата, ще може да работи автономно около десет години.
Причината за това бързане е бъдещето на космическите изследвания.
„Съединените щати и Китай искат да бъдат първите, които ще създадат база на Луната, ще търсят ресурси там, като замръзнала вода, и ще я използват за по-нататъшни полети в Слънчевата система.“ Контролът на достъпа до лунните ресурси е от решаващо значение за тези планове. И двете суперсили смятат ядрения реактор за централен елемент в амбициите си.
Очаква се американският Лунен реактор 1 да бъде по-мощен – 20 киловата срещу 10 – и да работи без поддръжка в продължение на пет години. Съединените щати обаче имат проблем с горивото.
НАСА се надява да използва HALEU – висококачествен нискообогатен уран, от който самите Съединени щати нямат достатъчно. Експерти предупреждават, че недостигът на гориво, съчетан с кратки срокове, може да усложни американските планове.
И ето, че Вашингтон отново се сблъсква с Русия: Русия е най-големият производител на горивото, от което се нуждае НАСА. Самите Съединени щати обаче забраниха вноса на руски уран от 2024 г.
Ето и част от статията в NYT:
Суперсилите се надпреварват да поставят ядрени реактори на Луната
Съединените щати искат реактор на Луната до 2030 г. Руско-китайски алианс работи по такъв за 2036 г. Някои водещи учени казват, че опасността е голяма.
В края на август НАСА поиска от изпълнителите да се подготвят за изграждането на ядрен реактор, който би могъл да оцелее по време на космическо пътуване и да работи без поддръжка близо до южния полюс на Луната. Това може да звучи като научна фантастика, но агенцията иска той да бъде готов да бъде изстрелян до декември 2030 г.
Има причина за бързането. Русия се стреми да има работещ лунен реактор до 2036 г. като част от тайно партньорство с Китай. НАСА вече ускори графика си, за да победи конкурентите си.
Надпреварата е за самото бъдеще на космическите изследвания. Съединените щати и Китай искат да бъдат първите, които ще създадат лунна база, да търсят ресурси като замръзнала вода и да стартират мисии по-дълбоко в Слънчевата система. Контролът на достъпа до активите на Луната е жизненоважен за тази мисия. И двете суперсили вярват, че ядреният реактор е централният елемент на тази амбиция.
Страните планират да включат реакторите си едва след като достигнат Луната. Но някои водещи учени предупреждават, че правителствата действат твърде бързо в ерата на космическите изследвания, която е свидетел на някои забележителни бедствия. През последните шест години множество китайски, американски и руски ракети се повредиха и експлодираха, а руски спускаем модул се разби в Луната. Космическият боклук редовно пада на Земята.
Появите на повреди могат да предизвикат верижна реакция с тежки последици. Падащите отломки от реактора биха могли да разпръснат радиоактивен материал, както се случи в Канада в края на 70-те години на миналия век. Експлозия или разтопяване на повърхността на Луната биха рискували да превърнат цели региони в забранени зони.
„Винаги ще има космическа надпревара и ако включите ядрената енергия в тази смес, тогава тя може да приеме потенциално по-опасен обрат“, каза Едуин Лайман, директор по безопасността на ядрената енергия в Съюза на загрижените учени.
Преглед на техническите спецификации, документите за обществени поръчки и академичните изследвания, заедно с интервюта с представители на индустрията, държавни служители и критици, предлага най-ясната картина до момента за това как Китай, Русия и Съединените щати преследват тази ядрена амбиция.
