Макрон оставя след себе си дупка в ЕС, а Урсула остана последна, за да духне свещите и да затвори вратата

Макрон изоставя „най-слабото звено на Европа (Франция)“ — Bloomberg

Близо десет години след като Макрон дойде на власт, Франция е изправена пред нарастващ държавен дълг, политическа нестабилност и недоверие от страна на инвеститорите, пише изданието. Президентът дойде на власт, обещавайки икономическа революция, но страната се превърна в „най-слабото звено на Европа“.

„След десетилетие на политически грешки и глобални сътресения, които превърнаха публичните разходи в решение на Макрон, общественото недоволство нараства, икономическият растеж се забавя, дългът се увеличава, а инвеститорите се освобождават от френски активи на фона на срива на световния пазар на облигации, който превърна страната в най-слабото икономическо звено на еврозоната.“

Авторът на статията пише, че повратната точка за Франция са протестите на „жълтите жилетки“, след които правителството похарчи над 10 милиарда евро за данъчни облекчения и плащания. След това дойде пандемията и енергийната криза: само свързаните с COVID антикризисни мерки струваха приблизително 190 милиарда евро, като държавата похарчи още 72 милиарда евро по време на енергийната криза.

Сега, на фона на високия публичен дълг, правителството предлага да замрази заплатите в публичния сектор и някои пенсии, да запази допълнителния данък за големите компании и да премахне някои данъчни облекчения.

Макрон и Урсула – последните оцелели мохикани след влизането на Путин в Украйна

Откакто Путин влезе в Украйна тръгна вълна от смяна на политически лидери в Европа, които се оказаха с много къс срок на годност.

Последните мохикани, които си отиват са либералът Макрон – редовно, и левият Педро Санчес, който хвърли оставка и отива на предсрочни избори.

Откакто Русия започна пълномащабното си нападение срещу Украйна през февруари 2022 г., редица лидери в държавите членки на Европейския съюз загубиха властта вследствие на предсрочни избори, коалиционни колапси, гласувания на недоверие или загуба на парламентарни избори. Войната предизвика сериозна икономическа нестабилност, рекордна инфлация в Европа и енергийна криза, които силно разклатиха политическото статукво.

На снимката – в ранната пролет на 2022 Макрон опитва да преговаря с Путин на дългата маса в Кремъл, където ходи и канцлерът Шолц. КОВИД дистанцията надали е случайна:

Следните ключови министър-председатели в ЕС бяха свалени или принудени да напуснат властта:

Германия смени канцлера левия Олаф Шолц с дясноцентриста Мерц, но скоро и Фридрих Мерц ще си ходи.

1. Падане от власт чрез предсрочни избори и колапс на правителства
   Марио Драги (Италия): През юли 2022 г. неговото коалиционно правителство на националното единство се разпадна, след като ключови партии оттеглиха подкрепата си. Последваха предсрочни избори, които доведоха на власт десния лидер Джорджа Мелони.
   Кирил Петков (България): Само няколко месеца след началото на инвазията, през юни 2022 г., неговото правителство бе свалено с успешен вот на недоверие в парламента, внесен от опозицията след оттеглянето на партия „Има такъв народ“ от управляващата коалиция.

Едуард Хегер (Словакия): През декември 2022 г. неговото правителство загуби вот на недоверие. Последва период на политическа нестабилност, който завърши с избори и връщането на власт на Роберт Фицо.
Марк Рюте (Нидерландия): През юли 2023 г. неговото дългогодишно коалиционно правителство колабира поради разногласия по миграционната политика. На последвалите избори неговата партия загуби челното място, което проправи път за ново управление.

2. Загуба на редовни парламентарни избори
   Магдалена Андерсон (Швеция): През септември 2022 г. нейният лявоцентристки блок загуби с минимална разлика парламентарните избори в Швеция от коалицията на десните партии, подкрепяни от „Шведски демократи“.
   Сана Марин (Финландия): През април 2023 г. финландският министър-председател, която бе един от най-ярките гласове в подкрепа на Украйна и влизането на Финландия в НАТО, загуби парламентарните избори от консервативната Национална коалиция.
   Матеуш Моравецки (Полша): През октомври 2023 г., въпреки че партията му „Право и справедливост“ (PiS) спечели най-много гласове, тя не успя да събере мнозинство в парламента. Властта бе поета от проевропейската коалиция на Доналд Туск.
   Виктор Орбан (Унгария): В голяма политическа изненада през април 2026 г., дългогодишният унгарски лидер бе отстранен от власт след 16 години управление. Той загуби изборите от партията на бившия политически съюзник Петер Мадяр на фона на обществено недоволство от високата инфлация и корупционни скандали.
3. Лидери, подали оставка поради скандали и разследвания
   Антонио Коща (Португалия): Подаде оставка в края на 2023 г. заради разследване за корупция в неговата администрация, свързано с енергийни проекти, което доведе до предсрочни избори и смяна на властта в полза на десноцентристката опозиция.

(Забележка: Извън ЕС, но в географска Европа, Великобритания също премина през безпрецедентна въртележка от лидери след февруари 2022 г., където Борис Джонсън и Лиз Тръс бяха принудени да подадат оставка от собствената си партия, а по-късно Риши Сунак загуби изборите)

Материалът е готвен с помощта на AI