Кандидатът за президент се срещна с ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България в комплекса „Марица-изток“ и с жителите на град Гълъбово
Сега като действащ държавен глава и ако получа вашето доверие и бъда избрана за президент, няма да допусна да бъдат затворени нито мините, нито ТЕЦ-овете. Ще се стремя да заработят и още мощности, включително в Гълъбово. Това заяви кандидатът за президент Илияна Йотова по време на среща с жителите на град Гълъбово днес.
Моите обещания не са напразни, увери Йотова гражданите и посочи, че много страни в Европа ще се обединят, изправени пред енергийна криза, и ще превъзмогнат заедно разширяването на пазара на емисиите и увеличаване на цените.
По-рано през деня тя се срещна с ръководството на синдикатите от КНСБ в комплекса „Марица-изток“ и с представители на „Брикел“. Пред тях Йотова определи обвързването на затварянето на „Мариците“ с получаването на европейски средства като голяма грешка, която е резултат от дългогодишната „политика на рапортуване“, която страната ни водеше. Имаше политици, които се съгласяваха с всичко, което им се каже и възложи в Брюксел, и се прекланяха без да защитават нашите собствени интереси, заяви Йотова и ги определи като „послушковци“.
Илияна Йотова открои сложната енергийна ситуация на европейско ниво вследствие на войната в Украйна, ограничените доставки и незапълнените газови хранилища. Тя очерта две основни задачи, по които България трябва да работи в Европейския съюз – пазарът на емисии да бъде сериозно реформиран и да не се ангажираме със срокове за затваряне на енергийни мощности при тази променена геополитическа обстановка.
Илияна Йотова каза, че е разговаряла с министър-председателя и правителството е твърдо против още по-тежки рестрикции за емисии в преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Тя призова КНСБ да изпрати добре аргументирано становище по темата, което да послужи на ангажираните институции.
Пред жителите на Гълъбово кандидатът за президент говори и за вчерашното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. За първи път записахме, че България трябва да използва всички политически и дипломатически канали, за да има преговори за мир в Украйна, за да не се изливат повече милиарди в производство и продажба на оръжие, каза тя. „Когато имаме воля и искаме да решаваме проблемите на страната, можем да бъдем не просто ръководители на държавни институции, а истински държавници“, подчерта Йотова.
По отношение на кампанията кандидатът за президент заяви, че е очаквала кампания, в която да се сблъскат гледните точки по важните въпроси, но опонентите ѝ не желаят такава, защото „няма какво да предложат на българските граждани“. „В мое лице винаги сте виждали и ще виждате човек, който каквато и политика да провежда, каквито изказвания да има по света, поне в едно изречение два пъти ще произнесе името на България. Това е моето верую“, каза Илияна Йотова.
Гласът на експерта
Боян Рашев в интервю за „24 часа“: В Европа сме в постоянна енергийна криза – по отношение на цените на газа и електричеството – от средата на 2021 г. до днес. От време на време към нея се присъединяват и горивата. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се колебае около 70-80 евро/MWh. Тъй като газовите тецове са тези, които де факто определят цената на тока в повечето страни в ЕС, включително съседни на България като Гърция и Румъния, цената на газа определя и средните цени на тока.
При 80 евро за мегаватчас и 80 евро на тон за въглеродните квоти газовите ТЕЦ няма как да генерират печалба под 180 евро на мегаватчас продажна цена на електричеството. Ако видим и по-високи цени на газа през зимата, а това е все по-вероятно при тези ниски нива на запълване на газохранилищата, токът ще става и по-скъп. Освен това производството на газови и въглищни тецове обикновено нараства значително през зимата.
– Газова криза ли очаквате в Европа? И ако отговорът е “да”, как да се предпазим от критично високи цени? У нас няма газови централи, но това засяга топлофикациите.
– Не я очаквам – газовата криза се случва. В България можем да се предпазим донякъде от високите цени, като осигурим нужните условия на въглищните си тецове да работят. Най-адекватният подход на европейско ниво е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти. Това веднага би върнало въглищните централи в микса и би намалило участието на газовите във формирането на цената на тока. Батериите и вецовете също имат роля в ограничаването на цените в пиковите часове, но първите трябва да могат да зареждат евтин ток отнякъде. Топлофикациите трябва да инвестират в алтернативи – отпадъци, биомаса, геотермална енергия, ако не искат всеки път да изпадат в криза при вдигане на цените на газа.
