Християна Тодорова е едно от златните ни момичета в художествената гимнастика и част от един успешен ансамбъл, който поднасяше вдъхновяващи спектакли на килима. След като преустанови активната си кариера, Християна остана близо до любимия си спорт, но вече като международен арбитър. Като такъв тя ще се изявява и на предстоящото световно първенство в София.
Пред Ефирбет.ком Християна Тодорова разкрива своите очаквания за надпреварата и за бъдещите си планове в света на грациите.
Християна, готови ли са нашите гимнастички да зарадват българския народ?
Мисля, че се намират в много добра форма, дори бих казала в оптимална форма в сравнение с европейското от юни. Единственото, което им пожелавам, е да изиграят съчетанията си без грешка и ако това се случи, ще се борим за титлите, както в индивидуалното, така и в ансамбъла.
Ще успее ли Боряна Калейн да се справи с огромното предизвикателство и да покори спортния си връх?
Боряна е смела състезателка и момиче, което следва мечтите си до края, и вярвам, че е готова да отговори на високите очаквания към нея от страна на публиката. Тя е една голяма гимнастичка и с огромен опит.
Кои ще са нейните конкурентки за златото в многобоя?
Със сигурност София Рафаели от Италия, състезателката на Израел и втората състезателка на Италия. Не трябва да изпускаме също Стилияна Николова, а има и други състезателки от най-различни държави, които се устремени към тройката. Изобщо конкуренцията в нашия спорт става по-оспорвана с всяка изминала година и на най-големите първенства битката за разпределението на призовите места е непредсказуема.
За да изпреваря спекулациите, бих искал да Ви попитам дали евентуална титла на Боряна ще има същата тежест в отсъствието на рускините?
Титлата си е титла и никой не може да я отнеме. Тя винаги ще остане като постижение в световната художествена гимнастика и по никакъв начин не може да бъде омаловажена заради факти и странични обстоятелства. От цялото си сърце пожелавам на Боряна да изиграе по най-добрия начин съчетанията си. Тя е показала, че е способна, че е успяла българка и умее да постига това, за което мечтае.
Колко медала може да спечели Бубето в София?
Ние ще се радваме на всеки нейн медал, но нека да не предизвикваме съдбата. Тя ще вземе толкова медали, колкото Господ й е отредил и каквото успее да завоюва.
Предвид крехката възраст, Стилияна Николова навлезе с гръм и трясък в голямата гимнастика. Как ще се представи сега?
Тя направи силно начало при жените и това е в нейна полза, защото е все още на 17 години, а вече е сред най-добрите в света. Стискам палци на Стилияна да издържи психически и да продължи да се развива в правилната посока.
Допускате ли сензация на престоящия шампионат на планетата?
На такъв форум абсолютно всичко може да се случи, дори и невъзможното да бъде възможно. Все пак това е спорт и играят хора.
Как виждате развитието на новия ни ансамбъл?
Разбира се, че е трудно, но ако не е трудно, няма да е толкова хубаво. Пред Весела Димитрова имаше голямо предизвикателство за този олимпийски цикъл и се надявам догодина новите момичета да бъдат в още по-добра форма и да се справят с по-трудни съчетания. Нека само да са здрави, да вярват и да продължат да тренират по начина, по който го правят, а Весела да остане треньорът, който е.
Възможно ли е този ансамбъл да надмине предните два?
Всичко може да се очаква, както в спорта, така и в живота. Но аз не смятам, че е редно да се сравняват ансамблите. Всеки е бил успешен за времето си, има своята история и харизмата, която носи. Дано този ансамбъл да се изгради и да сбъдне спортните и житейските си мечти и цели.
Какво бихте казали на нашата публика?
Искам да призова българските фенове, който от тях може и има желание, да подкрепи на живо нашите момичета и заедно да стигнем до върха.
Кое е по лесно – да сте съдия или състезател?
И двете неща си имат своите трудности и отговорности. Не мога да кажа, че едното е по-лесно от другото, но мога да кажа, че в момента ми е с една идея по-неспокойно и с една идея по-отговорно, защото представям цялата страна. Не че не съм го направила, но сега съдбата на другите момичета е в моите ръце и правя всичко възможно да помогна по най-добрия начин.
Не Ви ли се иска, някоя сутрин като станете, отново да отидете в залата и да се включите в тренировката?
Аз се чувствам удовлетворена от това, което съм постигнала като състезателка и нямам носталгия, която може би повече бивши гимнастички имат. Когато спрях, в началото ми беше странно. Чудех се какво да правя и не можех да намеря себе си, но това вече е минало.
Смятате ли да станете треньор, за да предавате опита и уменията си на поколенията?
Мислила съм в тази насока, но аз вярвам, че българските треньори са едни от най-добрите в света. За всяко нещо си има човек и моето място е в международните среди.
Като съдия или като ръководител?
Бъдещето ще покаже. Постепенно ще правя крачка след крачка всяка година и ще опитвам да постигам нови цели в международните структури.
