След бурната нощ на еуфория в Пловдив днес на трезви глави да свалим розовите очила и да погледнем реалността в очите. А реалността е тъжна и не дава поводи за оптимизъм. Тя не може да бъде замъглена с димки, пиратки, заря и пиротехнически ефекти, които снощи някой “благодетел” беше подарил на великата агитка на канарчетата.
Новият чудесен стадион “Колежа” извади старите проблеми в Ботев. А те са си вече брадати и 33 годишни. В едно изречение систематизирани трите основни проблема – първи отбор плюс ДЮШ, собственост и стадион.
Да, точно така. И стадион, но затова по-надолу.
Като почти всички български клубове клубът ту решава или замазва един проблем, ту се повява друг. От 60-те до средата на 90-те Ботев има изключително успешен отбор, станал шампион, носител на купата и редовен ежегоден участник в ЕКК (Европейските клубни турнири), постигайки големи победи над европейските грандове Баерн Мюнхен, Барселона, Атлетико Мадрид и Стяуа Букурещ.
След 1995, когато завърши безславната Ера на Брокерите, клубът пропадна дори до ниво аматьорски футбол във В група, но изплува като канарче, преродено в птицата Феникс, благодарение само на своята вярна и многобройна публика (третата по големина в страната).
Какво е положението днес. Да започнем от най-лесното.
☑️Ботев Пловдив няма първи отбор, няма и българи в състава си. Снощи 25 хиляди на Колежа и цяла България пред телевизорите видяха римейк на прочутия роман на Агата Кристи “Десет малки афроамериканчета”. При това не от калибъра на някакви звезди, а тотално анонимни, бездарни, гладни, но не за успехи, а стреснати, събрани от някой пиян скаут от пазара в Найроби или сиропиталище в Сиера Леоне.
☑️Ботев няма Школа. Систематично унищожена и принизена до Б отбор от треторазредни африканци, домъкнати през някоя поредна Казанска афера, това е днес прочутата ДЮШ на клуба, родила поколения световни звезди, носители на Златната обувка национали и епични легенди от Световни първенства. Въпреки невероятното съоръжение с множество терени в квартал Коматево, построено за нуждите на младежките отбори и подготовката на първия тим. “Собственикът” Зингаревич говори за 2 милиона евро годишно издръжка на школата и потенциални приходи от 5-6 милиона евро от продажби на африканци в чужбина, но такава сметка черно на бяло няма. Идват предимно от Русия и Скандинавието някакви африкански тийнейджъри на тълпи и преди да им извадят картотеки в БФС пак отлитат в обратна посока. ДЮШ на Ботев е африкански хъб за евтина работна ръка и то по-скоро извън сферата на спорта.
☑️Ботев няма собственик. Или поне не такъв, който да се смята за истински, или поне не е известно да има желание да се покаже, ако приемем, че синът на путиновия олигарх Зингаревич е нещо като сламен човек. Историята.
Една година преди бруталното нахлуване на Путин в Украйна близки до старото ДС и до определени политици в България домъкват близки до Зингаревич да оглеждат футболни клубове за инкубатор и хъб на неговата търговия с невръстни африкански футболисти. Така се стига до закъсалия Ботев. Половин година преди войната в Украйна през юли 2021 Зингаревич придобива 99% от акциите от Сдужението, пазещо ценностите на клуба, за символичната сума от 1 лев и срещу условията да ги върне за същата сума, ако реши да напуска клуба. Преди това Сдружението е събрало пари чрез дарение (аз също съм сред тях с 10 хиляди лева), за да изкупи и окрупни и другите 39% от акциите от свързаната с фалиралата КТБ ТЦ-ИМЕ. Няколко месеца след агресията на Путин в Украйна през август миналата година Зингаревич или това, което се представлява като Зингаревич, вдигат драстично капитала от 100 хиляди на над 6 милиона лева. Това е изключително ВАЖНО! Защото затваря схемата и детерминира юридически клаузата по придобиването на акциите от Зингаревич, че трябва да ги върне обратно на Сдружението, чийто член и основател съм и аз, ако реши да напуска клуба. Сега Зингаревич или това, което се представя за Зингаревич, може да реши да подарява или продава акцииите си по свое усмотрение на когото си иска. Той се явява временен носител на акциите.
☑️Кой е бъдещият собственик е ключов, макар и решен вече въпрос? Стигаме и до този въпрос, защото той неизбежно излиза наяве със завършвянето на стадион Колежа и даването му на концесия на клуба. Ясно е, че Зингаревич е временно решение за отбиване на номера. Това са събития в бъдеще неясно време заради предстоящите местни избори и строително-монтажните работи със завършването до ключ на търговските площи. А те са изключително атрактивни, защото са в супер центъра на Пловдив с топ комуникативна локация и с огромен потенциал за печалба наготово. От търговските обекти и продадените абонаментни карти на десетките хиляди фенове в джоба на собственика ще се изливат много десетки милиони годишно, достстъчни за издръжката на поне 10 футболни клуба с посредствени амбици. Всичко зависи от активността на феновете и дали те искат да върнат Ботев там, където бяхме през легендарните 60-те и 80-те години на Чико, Гунди, Тумби, Зехтински, Коцето, Бенкса и Пашата.
Когато димната завеса от руските димки в Ботев се разпръсне, се вижда, че други добре познати личности управляват и досега клуба и взимат търговските решения. За Зингаревич – младши е оставен джойстика за неговия Фентъзи футбол FIFA, с който той реди тактики на терена и пазарува онлайн африкански футболисти. Разбира се, клубът действа в законов вакуум, защото няма как иначе строителят от ПИМК да се изживява от бенефециент на държавни и общински милиони на “благодетел” и “съсобственик” на клуба. Не е ясно как клубът оперира с приходите от билети при положение, че не е собственик на стадиона, който е собственост на Общината. Примерно, по закон вчера общински служители е трябвало да продават билетите и после да закарали приходите в касата на общината..
Не е ясно и как формалният собственик плаща сметките при драконовските санкции срещи руските капитали в ЕС. След прогонването на Амбрамович от Великобритания цяло чудо е, че САЩ и тяхното посолство в София все още не е поставило остро въпрос пред властите за свободното шетане на руснаци и руски служби заедно български официални лица в най-полулярния клуб извън столицата.
Развързката в Ботев предстои. Предстоящите местни избори и политическите катаклизми в страната могат да я ускорят, но могат и да я забавят и да пратят Ботев Пловдив в безвремието. Никак случайна не беше и вчерашната липса на Колежа на човека, който инициира даването на средства за строежа му. Знам истината, защото съм първия човек, който даде идеята на Бойко Борисов да върне стадиона на Общината в Пловдив от МО през 2009 година и бях първият, който го помоли той и държавата (защото бяха едно цяло по това време) да отпусне пари за стадионите на най-футболния град на България през 2010 и през 2015.
Останалото е История. Има и Бъдеще.
Само Ботев!
Николай Бареков, трето поколение ботевист и баща на четвърто
