Мая Живкова – Роджърс пише:
Умопомрачителни са интервютата на хората от ГЕРБ през последните дни. Единият ден ни убеждават колко е добре за държавата съвместно управление с ППДБ+, на следващия ден се смеят на програмата им, на по-следващия – сядат да обсъждат сериозно смешната програма в парламента. Слушам ги как мънкат, увъртат, изсмукват аргументи със съмнителна стойност в полза на една или друга теза – и 5 минути по-късно Бойко Борисов се изказва отнякъде в противоположна посока и всичко започва отначало.
Аз вече получавам световъртеж от Бойко Борисов. Спрях да слушам интервютата на хората от ГЕРБ освен Делян Добрев – единственият с ясна позиция, която не се променя по три пъти на ден. И единственият, който смятам, че изразява позицията на избирателите на ГЕРБ. Глас в пустиня.
Смеем се на избирателите на ПП и ДБ и ги наричаме сектанти (и те действително се държат като такива), но какво да кажем за избирателите на ГЕРБ? Всеки втори коментар е „Аз вярвам на Бойко Борисов!“ или „Генералът знае най-добре!“. Никаква мисъл върху това, което се случва, никаква критичност, никакъв опит за реакция – все пак този човек представлява интересите на избирателите си. И се съмнявам избирателите на ГЕРБ да са гласували за коалиция с хората, които обиждаха лидера им по всякакъв начин и го арестуваха без никакви основания.
Присмиваме се на избирателите на Слави Трифонов, на Кирил Петков и Асен Василев, на Костадин Костадинов. Но дори тези хора – „берачите на ягоди“, както ги определя каймакът на обществото от жълтите павета – дори тези хора коригират действията си, когато видят, че не получават това, за което са гласували.
Не и герберите, не и жълтопаветниците. Сектите са две – твърди, безкритични, праволинейни.
А избирателният закон позволява на твърдите агитки да определят бъдещето на България, игнорирайки непредставените 2/3 от обществото. Наблюдавайки упоритите усилия на Бойко Борисов да реанимира „Промяната“, смятам, че още дълго ще се въртим в тази въртележка.
Мъка.
