Виктория Георгиева
Ако има някъв системен и много тежък дългогодишен проблем у нас (поне за мен) това е този с липсата на превенция, нелепо ниските наказания, условните присъди и всичко, касаещо тежките ПТП-та.
Абсолютна липса на отношение и адекватни действия толкова години вече. Сред цялата политическа класа, тоест законодателя, сред обикновените полицаи да си вършат качествено работата, сред съдиите да спрат да издават най-често присъди в ниските нива, да считат, че „помагал в кухнята“ е достатъчно основание убиец да си е вкъщи под домашен арест (справка – убиецът на Милен Цветков) и прочее.
И ако при други дела, касаещи сериозни финанси, намесени милиони и т.н., някак човек може да си обясни, че са засегнати различни интереси и често всичко по веригата по един или друг начин е корумпирано, при катастрофи, често извършени от Сульо и Пульо, и завършили със смърт на пътя, е трудно дори обяснението за дългогодишната немощ на всички по веригата. Да, има и такива като Семерджиев, като Кристиан Николов, но масовата част са обикновени убийци, зад чийто гръб не стои никой. Просто системата е калпава. Страшни длъжници са на обществото нашите управляващи! Тежко немощни са от всички партии и цялата съдебна система.
Но сме длъжници и всички ние, защото всеки от нас познава поне един потенциален или дори активен убиец зад волана, но си мълчи, защото често се касае за близък, за роднина, за добър приятел, а дори и за дете. Или самите ние сме такива, нали? 🙂 А пък на децата им купуваме и автомобилите, нали, защото то момчето или момичето на мама и тати без автомобил не може. Нищо, че и да шофира не може.
Влезте в подобни групи да видите, ако не вярвате, какъв ни е манталитетът. Спрял върху пешеходна – „ами за малко е, чудо голямо“, спрял върху тротоар – „ми няма къде, аре стига пищяхте, минава се“, минава със 100 на ограничение 50 – „пътят го позволява“, минава на червено – „преценил съм“, не спира на пешеходна – „аре да минават по-бързо“ и прочее, и прочее. В страна, в която автомобилът е превърнат в светиня, а всеки втори обгрижва и люби 30 години някой таралясник пред входа си, всъщност как да е? Вижте отношението ни към хората и към автобомилите. Видно е кои са приоритетни.
А никой не очаква да открием топлата вода, напротив. Добрите практики са отдавна приложени по белия свят, към който уж и ние се числим. Вижте как е в UK например. За какви застраховки за младите шофьори се касае, за тракерите в колите им и т.н. Измислено е, бе, просто го приложете!
И избираме уж по-лесния път – да мълчим. А този път винаги има един изход – фатален, просто е въпрос на време кога ще настъпи. И бъдете сигурни, рано или късно нашите грешки ще ни се върнат стократно, защото днес почернен е този баща, утре на негово място ще е някой от нас…
